Автор: Мария Пеева

Нашият татко дава на тийнейджъра съвет за подходяща възраст да си хванеш гадже:

- Не ти трябва да бързаш. Хванеш ли си някоя девойка, дотам с приятелите, футбола и личния живот.

При което се усеща, че го гледам лошо (все пак ние сме заедно от 16-годишни) и допълва:

- Освен ако не е като майка ти.

Е, размина му се.

Замислям се коя всъщност е подходящата възраст да си хванеш гадже.

И как се случват днес нещата? По мое време, преди двайсетина и повече години, беше много лесно. Женската работа беше да чакаме. Обуваш тесните дънки с високата талия и широкия колан, нахлузваш островърхите обувки-лодки, слагаш яркорозовото червило и миеш косата с бира, за да щръкне като на Сиси Кеч. После само чакаш някое момче да дойде при теб и да те пита:

- ИСКАШ ЛИ ДА ХОДИШ С МЕН?

Къде да ходиш, не е съвсем ясно. Може до края на улицата, може до края на света, каквото сабя покаже. Тогава беше достатъчно момичето да изглежда добре и да умее да чака, докато избраникът я забележи.

Много ми е интересно какво си казват днес младежите. Синовете ми твърдо отказват да ме просветлят в тази област, затова ми остава само да гадая. Дали се питат като нас едно време отдалече:

– Ти харесваш ли някого?

–  Ами, да.

–  А от нашия клас ли е?

–  Първо ти ми кажи.

Дали все още е прието момичетата да бягат, а момчетата да ги гонят? Дали се целуват на първата среща и дали изобщо има първа среща или почват направо с целувките. Вече съм наясно, че не си разменят бележки в час, а си пишат есемеси и не се закачат на пейките в училищния двор, а по фейсбук. Но тръпката, пеперудите в стомаха, свиването под лъжичката, чувствата… Чувствата надали са толкова по-различни.

И като стана дума за чувства, едно време баща ми бил толкова влюбен в майка ми, че на първата среща не можел да свали поглед от нея. Нищо чудно, мама била много кокетна госпожица. Две години я заграждал, докато се съгласи да излезе с него, а той такъв хубавец беше, чак й се чудя какво е придиряла. Но в крайна сметка приела, срещнали се на Бунарджика, до Търговската гимназия и тръгнали да се поразходят преди сладкарницата, той срамежлив, не смее да й предложи да го хване под ръка. А тя вирнала нос, потраква с токчета, развява жълтата пола-балон на черни точки, бърбори нещо, той крачи до нея и я зяпа, изгубил ума и дума. И в един момент тя се усеща, че върви сама. Горкичкият ми татко, съвсем отнесен от любов, паднал в една шахта. Слава богу, не се потрошил целия, само скъсал неделния официален панталон, ушит по поръчка. Няколко месеца по-късно се оженили.

На всяко момиче пожелавам да бъде обичано така, до захлас. И на всяко момче пожелавам да си намери момиче, което заслужава такава любов. Дали сте на 15 години или на 50, не е толкова съществено. Стига да ви се иска да ходите заедно до края на света.

Пък каквото сабя покаже. 

*************

Прочетохте ли Шантав Свети Валентин?