Автор: Траяна Кайракова

Тя говори тихо. Тя се усмихва тихо. Косата й е светла, усмивката също. Очите й са нежни. Поглеждаш я и сякаш ще я подминеш. Не можеш. В нея има нещо тихо, мило, нежно. Нещо те кара да я гледаш, да си я спомняш, да не забравяш, че е там, че я има.

Винаги влизам в стаята, когато знам, че няма да я има. Побягнала е за кратко. Знам, че е за нещо важно. Знам, че иначе не би го допуснала. Отварям леко и притварям очи. Тиха музика. Харесва ми. Забравям къде съм. Нещо изшумулква. Сепвам се. Двадесет очи се вперват в мен, вдигнали главици от задачата. Усмихват се. Понечват да станат. Слагам пръст на устните си. Усмихвам се. Излизам. Денят ще е прекрасен.

Защото това трябва да се казва

Тя е шумна. Задължително е накъдрена. Червилото е огнено. Гледа строго, назидателно. Не млъква. Иска ти се да побегнеш. Изчакваш тирадата. Разбираш колко е велика, повтаря ти го безброй пъти. Грижи се за тях, облича ги, прегръща ги, крещи им, защото трябва да се знае! Като майка им е! Всеки знае, всеки трябва да знае тези неща!

Винаги влизам в стаята, когато знам, че няма да я има. Не чувам тишината. Не виждам от хартии. Оглушавам от писъци. Никой не ме вижда, за да стане и поздрави. Не се усмихвам. Излизам. Денят ми пак ще е прекрасен, но на тях…

Целуни ръка

Днес записвате своите деца при първата им учителка. Избор на родителя или на детето? Не е ли общ? Сами ще решите и прецените. Може би ще питате коя е най-добрата, коя е най-известната, коя е най-препоръчваната? Разбира се, та кой не го прави? А може би ще послушате сърцето и детето? Ще направите това, което сметнете за най-добро за детето си, защото никой не ви учи да бъдете родител, и вярвам, че то ще е вярното.

Аз избрах нея. Детето ми тръгва и се връща с усмивка. Говори тихо и докато учи, слуша музика.

Здравей, учителко! Благодаря ти…

Препоръчваме ви още:

Нашата учителка

3 елементарни стъпки към дисциплината и уважението на учениците

Учителко любима