Автор: Диана Илиева

Този въпрос си го задаваме всяка година около 80 000 български семейства, чиито деца ще тръгват на училище. По принцип не би трябвало да има нещо неясно, обезпокоително и т.н., защото нали, не сме Африка, имаме си образователна система, която е дори уж безплатна и всичко е организирано. Да, ама не.

Дойде ли този момент, дори една година преди да дойде, започват едни странни, дори абсурдни маневри в различните населени места. Различни, но навсякъде еднакво луди. В големите градове местата в училищата не достигат. Особено в тези, които се водят хубави, елитни и т.н. Родителите пускат цялото си въображение, комбинаторика, сложни шахматни ходове с адресни регистрации и какво ли не, дори ползват жокера „помощ от приятел“, за да наместят безценното си в предварително науменото училище. В по-малките градове картината е обратна – училища много, има дори закрити такива, там директорите, притиснати от делегираните бюджети, и учителите, от възможността да загубят мястото си, защото не са събрали клас, вземат (законно или не, надявам се първото) ЕГН-тата и адресите на потенциалните първокласниците и хукват да обикалят по адреси и да рекламират като търговски пътници училището си, и в частност себе си, за да запишат заветната минимална бройка деца. Съответно имаме и палитра от ситуации между родители, учители, директори, които ако не бяха толкова унизителни, щяха да са смешни.

"Системата" я правим ние

Често децата стават свидетели, ако не пряко на всички действия, то поне на изпуснати коментари в къщи – „Как пък да не го запишем Ванко при тая патка!“ или „Ще ги разоблича тия мошеници Иванови, ще ги унищожа направо!“

И целият този цирк нямаше да го има, ако училищата бяха така организирани, че да са достатъчно, еднакво добри (като материална база, персонал и т.н.), с грижа към децата и индивидуалните им особености, ако учителите бяха с нужния авторитет и съответно качества... И вместо да губим сили, нерви и енергия за такива неща, да сме спокойни, да знаем, че нашите наследници попадат на хубаво и интересно място, където ще се чувстват добре, ще се развиват като личности, ще добият не само знания (и то практични, важни за бъдещето им), но и приятелства, и полезни навици, и морални качества... Сега, знам, че ще има много скептици – „То, ако можеше, щеше да е направено!“ или „Става, ама само с много пари в частно училище!“. Обаче се оказва, че може и вече е направено. Поне в няколко държави има доста добре функционираща държавна образователна система, а тази във Финландия е от образците. И ако многото български семейства, които сме тук, в България, с децата си, се обединим и го поискаме това, то ще успеем да направим нещо с изключителен социален ефект за нашите деца и за поколения напред.

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието

За равен достъп до качествено образование