Автор: Криста Василева

И аз се чудя какво съм. Не съм родена в България, значи не съм българче. Родителите ми обаче са родени в България, с паспорти и всичко останало. Дъщеря съм им, т.е. българче съм.

Не живеем в България, също като много българи. Говоря български, пиша с правописни грешки, чела съм немного български книги и малко бъркам българските царе и важни дати. Като повечето българи.

Мразя да ми дават съвети. Все съм недоволна, но и аз не знам какво искам. Всички са ми виновни.  Знам всичко как се прави. Мога да го обясня, но няма да го свърша! Не мога да лъжа добре родителите си, защото ме заболява корем, честно! Но пък съм само на 13, имам време да се науча.

Обаче обичам Велинград.  Мирише на зелено (тук при нас вали малко само през декември и януари, и не е зелено). Искам да живея в България, защото е красиво. В България вали сняг, водата може да се пие от чешмата, имаш си близки, които ти се радват и те затрупват с подаръци. Всички ми се усмихват. Чудя се защо тогава хората, които срещам през ваканциите си, искат да отидат другаде. То и аз не искам по 10 месеца да съм на остров, но никой не ме пита. Да се сменим?

Може сега да не живея в България, но нищо българско не ми е чуждо. Значи? Аз съм българче. 

П.С. Нямам правописни грешки, защото г-жа Йонкова ми ги поправи. После ме накара да препиша текста. Четири пъти.

Криста е само на 13 години и живее с родителите си на гръцки остров, откакто се е родила. След като семейството й се ослушва дълго и не я записаха на китара, тя взе нещата в ръцете си и сама се научи. Засега планира да учи психология, но това е към днешна дата. Очевидно има талант да пише, а освен това владее идеално български, за което заслугата е на майка й и баща й, които говорят само на български у дома и я мотивират да чете български книги. Освен това е посещавала българско училище, но сега се подготвя сама. Всяко лято прекарва известно време у баба си и много обича България. Спечели второ място в конкурса на Асоциацията на българските училища в чужбина преди две години, а освен това има и поощрителна награда във фотографски конкурс, защото много обича да снима. Основната снимка на статията е нейна.

Криста е едно прекрасно българско дете, което надали някога ще живее в България, но това не й пречи да обича корените си и да се гордее с тях. Наше дете.

Прочетете и други вдъхновяващи истории на нашите деца: 

Натали, която мечтае да пътува 

Марина, фурията, която няма граници 

Божидар, който ще сбъдне мечтите си 

Валерия, която прави икони