А вашето дете самостоятелно ли е?

Автор: Люси Баровска

Седя си в парка, слушам наоколо групите деца, изведени от околните занимални и си мисля. Прекрасно е, че дори при съвремието на работещи родители, без баби под ръка, децата във ваканция са навън и прекарват деня в игра с други деца. 

Децата и госпожата

Заслушвам се в репликите около себе си: 

„Госпожо, елате да ми видите замъка!“

„Госпожо, Калина ме дърпа.“ 

„Госпожо, може ли да ме люлеете?“ 

А госпожата в този момент разиграва сценарий на викингска битка с други трима и своевременно се провиква към Пепи да си сложи жилетката и към Дани да пие вода. 

Работата на госпожата ми е до болка позната, но не за нея си мисля в момента. А за несамостоятелността на децата. Децата са в ранна училищна възраст, колкото големи, толкова и малки. Това, което обаче вече от години наблюдавам, е едни прекрасни, умни, добре обгрижени и много несамостоятелни деца. Те имат нужда от партньор в играта си, от арбитър на споровете, дори от някой, който да ги подсети да пият вода, когато са жадни.

Когато ние бяхме деца

Неволно правя паралел с времето, когато ние бяхме на тяхната възраст. Може и да е имало някакви възрастни наоколо, надничащи от балконите, които да следят от време на време играта да не става твърде опасна. Но колективът ни беше детски. Сами си измисляхме игрите, нямахме нужда някой да ни ги подава. Градската чешмичка беше под ръка и периодично си правехме разходки, за да пием вода. Конфликти възникваха – карахме се, биехме се, не си говорехме, но в повечето случаи си изграждахме сами йерархията, правилата и междуличностните отношения. 

Съвременният живот

Сега животът ни е по-различен. Съсредоточени сме върху сигурността на децата. Върху забавленията и интересите им. И върху това тяхната игра да е спокойна и организирана, за да не пречи на нашата работа като възрастни.

Къде е мястото на децата?

Регулатор на отношенията

Край децата ни вечно има по някой възрастен, който наблюдава играта им и я прекъсва в мига, в който тя потенциално може да създаде опасност. От една страна е чудесно, от друга обаче с години наблюдавам как нарушаваме естествената регулация на отношенията между децата. Едно дете дразни другото, пробва до къде може да стигне. Вместо обаче да получи съответния отпор, там се намесва възрастният с мъдрите слова, а дразнителят често стига до извода, че най-лошото, което може да му се случи в резултат на неговите предизвикателни действия, е да бъде мъмрен. Пострадалият просто потиска емоциите си. Конфликтът не е разрешен, а само поставен под контрола на възрастен.

Несамостоятелно учене

Работя с деца. С много умни и схватливи деца, които обаче често са изключително несамостоятелни в процеса на учене. Задавам задача, те почервеняват, блокират (или пък избиват на форма на агресивна реакция) и отказват да се справят с нея. Казвам – добре, нека я направим заедно. Детето започва, аз казвам само „да“ след него и се оказва, че може да се справи без нито един грешен отговор, ако има кой да утвърждава след него. И без нито един верен, ако няма.

Несамостоятелно забавление

Всеки луд с номера си – аз от години се запъвам и като организирам рождени дни на децата си, не викам аниматори. Не защото ми свидят парите. Или пък защото децата не се забавляват с тях. Беше ми направило впечатление на един рожден ден с около 6-7-годишни деца как в момента, в който аниматорът спре дейностите, децата застиваха и не знаеха какво да правят. Тогава се замислих до каква степен сме превзели детските дейности с родителския си контрол. Всеки ден са на училище, после на занималня, после на допълнителни дейности, навсякъде под контрола на учител. Дори когато са на рожден ден, не ги оставяме сами да измислят забавленията си, а пак под нечий контрол.

Самостоятелността и опасността

Някой би казал – да, ама като ги оставиш сами, те се пребиват. И да, така е. Като учител, ако оставя децата без контрол и за пет минути, започват битки, скубания, дращения. На нашите партита се е стигало до падане в езеро, до разкървавени носове и до спешно посещение на Пирогов. Мда, много нагледно доказателство какво се случва, ако не поставиш играта под контрол.

Добре обаче – питам се аз – как ще се научат тези деца да се справят с проблемите, докато ние предотвратяваме възникването на проблем още в зародиш? Как ще се научат да се пазят, когато ние сме обезопасили всичко около тях? Как ще се научат да общуват, когато сме разперили криле като орлици над тях и следим всяка тяхна дума? Как ще се научат да взимат самостоятелни решения, докато ние направляваме живота им? 

Питам и отговор не чакам.

Прочетете още:

Ваканцията - урок по самостоятелност 

Сам вкъщи 

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

 

 

Последно променена в Петък, 26 Юли 2019 09:05
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам