Проблемите ни като възрастни са ехо от детството, в което нещо не е било както трябва. Родителите не са ни отделяли достатъчно внимание, някой някога ни е обидил или сме чули странен упрек. Да не говорим за купищата забрани, които са ни били налагани…

Всеки има в главата си някаква картина на идеалния свят, в който децата не плачат, не си плюят храната, движат се под строй, цитират Шекспир в оригинал. Никога не тичат без цел и посока, а стриктно следват стъпките на родителите си.

Идеалното дете не вдига шум на обществено място. Това се отнася и за двегодишните, които са длъжни да почувстват важността на момента и да стоят мирно и тихо на опашката. Всеки опит да се забавляват, трябва незабавно да бъде потушен. И какво се случва? Ние ограничаваме детето, дори ако на никого не пречи. Ако не го направим, значи сме некадърни родители, които не могат да намерят подход към малкия сополанко. Такива родители трябва да се линчуват!

Как да си отгледаме жертва

Монтесори и другите западни течения все още не са успели трайно да влязат в живота ни. Особено, ако става дума за поколението израсло с дървени играчки или изобщо без играчки. Детето иска да отвори хладилника и да види какво има вътре? Да подрънка с тенджерите в кухнята, да бръкне в сака на баща си или да надникне в шкафа на банята? Такива опити често се пресичат категорично и убиват жаждата да изследваш света наоколо.

Децата в ранна възраст могат да бъдат поразително упорити, но упорството на възрастния, уверен в правотата си, е двойно по-голямо. Така рано или късно детето разбира, че опитите му няма да се увенчаят с успех и престава да се интересува от околния свят.

Освен това то е длъжно да поздравява и да се усмихва на всички, с които неговите близки разговарят. Дори да няма годинка, някак е препоръчително да се усмихне на лелката, с която мама случайно се е срещнала. Невъзпитаното, намусено дете е позор за всяка майка!

Изобщо децата трябва да се движат само в строго определените за тях места. Крещящото дете в ресторанта е катастрофа; плачещото дете в самолета е неуместна гледка; детето, което размества обувките по щандовете на обувния магазин, докато майка му си избира нов чифт, е паралелна вселена. Неспособната да се справи с детето си майка я чака специално място в ада.

Детето-трофей

Децата трябва да живеят в собствения си свят и ако може да не дишат. Ако френските деца не си плюят храната, то нашите е най-добре изобщо да не се чуват и вижда извън пределите на детската площадка, ясла, градина. Дори вкъщи е препоръчително да не шумят, в никакъв случай да не скачат от дивана във фотьойла, защото лошата лелка от долния етаж веднага ще започне да чука по тръбите на парното. При повече желание може дори да изкачи няколко стълби, за да изгледа унищожително некадърните му родители и да ги довърши с някоя саркастична реплика, по повод уменията им да възпитават.

Вечно заплашваното и ограничавано дете се превръща в удобно и правилно. Само че в зряла възраст го чакат неврози и неврастения, проблеми в семейството и неизбежни конфликти със собствените му деца.

Какво би станало, ако детето ми започне тук и сега да прави това, което иска? Ще се почувства ли по-зле от това, ще се отрази ли фатално на околните?

Нито един хладилник не се е срутил, защото е бил отворен и затворен 10 пъти за ден. Едва ли някоя тенджера е понесла непоправими щети само защото капакът й е бил хлопнат няколко пъти. А съседката от долния етаж може да си мрънка колкото иска, все пак не извършваме престъпление. Детето ни, това малко шило с розови бузи, все пак трябва да изживее детството си.

Източник: goodhouse

Препоръчваме ви още:

10 разлики между възпитаното дете и "удобното" дете

Ценности

Ама къде ви е възпитанието?