Един от най-смислените текстове за пубертета, на които съм попадала, е на педагога Дима Зицер. Той споделя правилата, които могат да улеснят комуникацията ни с децата в пубертета, тази особена преходна възраст, в която детето се превръща във възрастен, зрял човек.

Първо правило

Обърнете внимание на себе си. Ако до този момент не сте имали такава практика, време е да я въведете. Открийте какво ви интересува. В противен случай непрекъснато ще търсите за какво да се заядете с детето си.

Второ правило

Дишайте. Когато разговаряте с човек, който преживява вътрешната си революция (в случая свързана с пубертета), винаги в началото на разговора е добре да поемете дълбоко дъх. Това не е образно казано. Вдишвате и започвате. Винаги, дори ако разговорът е на приятна тема.

Трето правило

Приемете тийнейджърите такива, каквито са. Лесно е да се каже, но какво означава да ги приемем? Напомняйте си, че в момента сте с любим човек, който изпитва болка, да, болка, дори да ви се струва, че се чувства добре. Спомняте ли си приказката на Ханс Кристиян Андерсен за Малката русалка, която изпитва ужасни болки, когато върви? Човекът в преходна възраст живее така – той чувства всичко много по-ярко, отколкото ние с вас – и когато му е хубаво, и когато му е зле.

Четвърто правило

Подкрепяйте детето си. Давам този съвет предпазливо, но от сърце. Ако например човекът на възраст 15 години се прибере вкъщи и каже: „Искам сладолед!“ – значи вярва, че ще му дадете сладоледа, че сте негов партньор. Нищо че е на възраст, когато може и сам да вземе каквото иска. Радвайте се, че отношенията ви са такива и „давайте сладолед“.

Пето правило

Напомняйте си, че това е любим човек. Той ще опита различни начини за взаимодействие с действителността. Ако се търкаля в леглото и гледа в тавана, това не означава, че си губи времето. В този момент душата му извършва колосална работа. Като всеки от нас и той има право да лежи и да мисли. Не е ли истина, че когато започваме нова връзка, изведнъж ни става безкрайно важно какво обича и какво не обича другият, какво яде, какви филми гледа, какви компютърни игри предпочита. И дори ако лежи в леглото и гледа тавана, на нас ни се струва, че лежи в леглото и гледа тавана най-добре от всички на този свят… Пожелавам ви такова отношение и към вашето дете – да имате главозамайваща връзка с него.

Шесто правило

Разказвайте за себе си. Дори да ви се струва, че това не го интересува. Как е минал денят ви, в какво сте успели и в какво не, от какво се страхувате. Това е шансът ви за създаване на връзка сега и в бъдеще. В тази възраст подходът „какво стана в училище, как мина денят“ не работи. Тийнейджърът вече е разказал, на когото трябва, как е минал денят му. Остава вие да разкажете как е минал вашият. И тогава не е изключено да разберете същото от него. Или поне ще знае, че ако му се иска да сподели нещо, има ухо готово да го изслуша.

Да се научим да ги слушаме

Седмо правило

Имайте предвид, че при тийнейджъра непрекъснато ще се появяват много нови интереси. И ще е невероятно щастие, ако ви допусне до тях. Безсмислено е да го дърпате към старите. Късно е. Ако вие сте любител на риболова, а той до 11-годишната си възраст не е дошъл нито веднъж с вас на риболов, шансовете да заобича това занимание са малки. Но ако вместо да лови риба, изведнъж му стане интересно да хвърля копие, имате шанс да хвърляте копие с него. Не забравяйте, че до вас има интересна, органична, самостоятелна личност и вие можете да се запознаете с този човек отново.

Основно правило

Осигурете на детето гръб. Той е нужен на всеки човек. Особено в преходната възраст. Предизвикателствата са му достатъчни и без вас. Нека домът стане неговия гръб – където може да прояви слабост, да мълчи, когато иска, или просто да си почине.

За кризите

Има най-различни кризи и преди пубертета. Ние наистина, както твърдят психолозите, сме много ангажирани с това, което се случва през първите три години от живота ни. Към третата година изведнъж разбираш, че си самостоятелна личност. От тази възраст у теб остава огромно количество модели и навици. И начинът, по който ще преживееш пубертета, в 90 % зависи от това, какво се е случило по-рано в живота ти.

Около 7-та година откриваш, че около теб има много личности, с които можеш да имаш взаимоотношения.

А в т. нар. преходна възраст, при цялата абсурдна условност на това определение, започваш да съществуваш самостоятелно и да разбираш как вътрешният ти свят определя начина ти на живот. Откриваш, че до голяма степен това, което се случва в живота ти, зависи от теб, от душевното ти състояние, от отношението ти към ставащото.

И това, разбира се, е революция. Не е задължително да е кървава: екзистенциалната революция не е преврат. Тя е преоценка на житейските ни модели: колкото повече нови неща опитам в този период, толкова по-интересно ще ми е да живея по-нататък. Дали е лесно или не, това е друг разговор. Но със сигурност е интересно.

Разбира се, като при всяка революция, животът ти е сложен. Трябва да разбереш, условно казано, кой е от твоя отбор и кой ти е противник. За щастие, или за съжаление, точно затова възникват граничните емоции – когато в началото силно обичаш някого, а после също толкова силно го мразиш. Така „опитваш“ света, учиш се да го разбираш интуитивно и това е много важно.

Тийнейджъри говорят за родителите си

За човечността

Какво е човечността? Мое право е да се съмнявам, да не изпълня обещание, да се противопоставям на инстинктите си или да ги следвам. Преходната възраст е проверка на собствената човещина. Както пише в Светото писание: „Царството Божие е в теб самия.“ В теб самия има огромен свят.

Нашата задача, на света на възрастните, е да въведем понятията свобода и отговорност. За съжаление е прието да се смята, че в тази възраст човек трябва да бъде закрилян от всичко. Моят съвет е да го пускаме колкото може повече на самостоятелно плаване, да му дадем възможност да докосва света и да го проверява. Това може да се изразява в най-различни действия, както близки за сърцето на родителя – например да чете, да гледа спектакли, да трупа нови културни впечатления, така и от не съвсем близки – като запознаването с повече хора и различните модели на комуникация.

За промяната в отношенията

Съмнението е основно качество на пубертета. 13-17 години е възрастта на съмненията и трескавата проверка на всичко в света наоколо. В теб се появяват сили да откажеш, да кажеш: „Не искам, точка!“ Често може да си задаваш различни въпроси: Обичам ли Оскар Уайлд или не? Обичам ли да прекарвам вечерите пред компютъра или това ми е натрапено от връстниците? А обичам ли супа? Осъзнаваш, че имаш право да не обичаш супа или да не се вдъхновяваш от филма, за който родителите ти са казали: „Непременно трябва да го гледаш!“ Вече имаш правото да казваш „не“ и да казваш „да“.

В този период родителите също стигат до някои открития. Все пак това е впечатляващо – да гледаш сина или дъщеря си в пубертета и да разбираш, че любимият ти човек е огромен свят, често нов и непознат. Другата страна на откритието е, че могат да те пратят по дяволите наистина. Ако на 10-годишното дете родителят казва: „Докато не изядеш супата си, няма да станеш от масата“ и, давейки се, това 10-годишно дете я дояжда, с 14-годишното няма никакъв шанс това да се случи. То просто става и напуска масата и в този момент възрастният губи връзката си с него и се ужасява: „Какво сега, завинаги ли напусна масата?“

Един ден те ще са ни благодарни

За гърба

Детето трябва да знае, че има убежище. Ако домът му е бойно поле, ще избяга от него. Всеки от нас търси убежище. Това може да е друг човек, компания, група в социалната мрежа. Просто е - ние си тръгваме от тези, с които ни е зле. И искаме да бъдем с тези, с които ни е добре.

За родителските страхове

Работа на родителя е да се страхува. Ако родителите си дадат сметка за какво се страхуват, това ще е първата им крачка към осъзнаването, че проблемът е в тях. И че да мъчиш другия човек заради собствения си страх е най-малкото нечестно. Да се страхуваш и да разбираш, че се страхуваш не е лошо. Но в никакъв случай не бива да шпионираш, да четеш лични дневници, съобщения, да ровиш във вещите на детето си. Това е предателство. Начало на война. Какво ще правим после? Ще търсим прошка цял живот? Освен това е непродуктивно. Ако на 10 години сме можели да направим нещо, на 14 вече не можем.

Какво ни остава? Да минем на страната на детето си. Само така ще можем да получим достъп до влияние – да си взаимодействаме, да спорим, да убеждаваме.

Да допуснем, че 14-годишният ни син или дъщеря се прибира късно вечерта, връзката между нас е загубена, не знаем къде е и с кого. Можем да забраним на детето си да закъснява, но ни е ясно, какво ще се случи след забраната – скандали и влошаване на отношенията. Алтернативата е да признаем, че се страхуваме. Ние лежим в леглото си, чакаме да се прибере и заспиваме едва когато чуем врата да хлопне. Това е да си родител, какво да се прави.

Можем да му кажем, че се страхуваме, да разкажем какво чувстваме. Може да го помолим да ни звъни, когато закъснява. Нормално е да помолиш любим човек да направи нещо за теб, ако правиш същото за него.

Преходната възраст е сложно нещо. Това е период на единение с близките, а не битка на живот и смърт, както понякога си го представяме. И най-добрите родители, ако сбъркат едното с другото, могат да провалят отношенията си с децата, при това задълго.

Никога не е късно да започнем. Ако сме изгубили връзката и доверието помежду си, можем да се върнем към казаното по-горе.

Пожелавам ви прекрасни приключения с преходната възраст!

Препоръчваме ви още:

Баща на тийнейджърка

5 книги за диалог с тийнейджърите

Най-дразнещите навици на родителите