Попитайте родителите дали винаги са на едно мнение по въпросите за възпитанието на децата и ще най-вероятно ще получите положителен отговор. Но на практика бащите често имат сурови и твърде нереалистични изисквания, а майките в тяхно отсъствие ги пренебрегват. Или пък точно обратното - майката е по-строга, защото цял ден е с детето и се налага да му поставя граници, а бащата се прибира от работа и го вижда за един час, през който всичко му е позволено. Преди да започнем да възпитаваме, трябва първо да постигнем съгласие по основните принципи, смята педагогът Даниеле Новара. В книгата си Punire non serve a nulla (Наказанието е безполезно) той разказва как може да се стане това.

При добре организиран процес на възпитание наказанията са излишни. В основата на тази организираност стои съгласието между родителите.

Това е очевидно – никой не би се опитал да управлява компания, магазин или каквото и да било друго, преди да се договори с участниците в процеса. Иначе когато клиентът влезе в магазин и попита за цената на дадена стока, може да получи толкова различни версии, колкото са продавачите в него.

Или представете си шофьорът, който минава на червено и е глобен от полицай, да бъде оправдан от негов колега, който потупвайки нарушителя по рамото, да каже: „Не се притеснявайте. В някои ситуации може да се минава на червено. Продължавайте нататък.“

Прочетете и Мамо, не прави така

Възрастните знаят, че за да върви бизнесът им, е необходим синхрон. Но кой знае защо, в семеен кръг това се пропуска. Причините са много.

Те се отнасят най-вече до радикалните промени, които се случиха в структурата на семейството през последните десетилетия и засегнаха чувствително ролята на бащата. Ролята на майката също се промени, но все пак тя продължава основно да се грижи за децата (може би дори повече от преди). А бащата, като възпитател, мина на заден план.

Често майките не се доверяват на бащите. В най-добрия случай те просто са убедени, че таткото не може да се справи с ролята си, в най-лошия – че изобщо не може да му се има доверие. Майките виждат, че нещо не е наред и действат, без да се посъветват с другия родител.

Когато родителите не се съветват един с друг

За съжаление, липсата на съгласие между родителите, по въпросите на възпитанието, често се оказва норма. Това може да предизвика у детето напрежение – ситуацията му е непонятна, то се опитва да действа по един и по друг начин, не знае кого да слуша и се опитва с поведението си да принуди родителите да стигнат до съгласие.

Така се раждат детските капризи – крайният вид нежелано поведение, към което детето прибягва, за да предизвика мама и татко да действат заедно.

Вижте и Изборите, които правим
за децата си

4 правила на екипната игра

Не прехвърляйте върху детето вземането на решение. Все повече родители въвличат децата си в своите решения, понякога буквално ги заставят да действат самостоятелно. Това е допустимо, когато става дума за лични предпочитания (на какво да играеш, кой приятел да поканиш на гости), но не и по въпросите на възпитанието. Децата, особено малките, не са длъжни да участват във вземането на решения, които не съответстват на възрастта им. Например: „Кой искаш да те приспи – мама или тате?“, „Искаш ли да отидем до магазина, да си купим нещо или ще хапнем каквото имаме вкъщи?“ Същото, макар и в по-друг аспект, се отнася и за тийнейджърите. Те не трябва да участват в установяването на границите, но могат да споделят мнението си за това как да се движат в тези граници. Не е нужно да питаме порасналото ни дете колко пари да му дадем за излизането с приятели, за да не чуем сума, която ще предизвика спорове и скандали. Децата не трябва да участват във взимането на решения, които излизат от рамките на развитието им. В противен случай ще предизвикаме емоционална реакция и ще се изкушим да накажем.

Ако имате някаква идея, обсъдете я с другия родител. Говорете повече с партньора си. Всеки има от нас има своя лична история, която използва и интерпретира по своему. Затова обменът на мнения е необходим. Имате добра идея? Искате да предложите на детето някакво занимание, игра, пътуване. Преди да му разкажете за това, споделете с другия родител. Разбира се, става дума за решения, които са значими за живота на семейството. Детето трябва да получава от вас само ясни предложения, които вече сте обсъдили с партньора си. За да започнете действате заедно, трябва по-малко да говорите с детето и повече с помежду си.

Говори само единият. Не е нужно като ехо да повтаряте думите на партньора си. Най-добре е, когато с детето говори единият от родителите. Когато мама и татко повтарят едно и също, детето остава с усещането, че не се доверяват един на друг. Ако предварително сте обсъдили своето решение, няма смисъл да съобщавате това на детето заедно.

Дори да сте разведени, старайте се да действате заедно. Поддържам мнението, че децата изпитват трудности не заради развода на родителите си като такъв, а заради това, че родителите им неефективно ги възпитават. По основните въпроси като избор на училище, базови хигиенни правила, режим, разведената двойка трябва да постигне съгласие.
Понякога това е невъзможно. В такива случаи родителят, който отглежда детето, трябва да си изработи добра възпитателна стратегия, без да е необходимо да я обсъжда с бившия си партньор. Ако се справя добре с ролята си, дори и сам, може да повлияе положително върху живота на децата си.

Даниеле Новара e известен педагог, който разработва своя система за управление на конфликтите между децата. Центърът, който открива в град Пиаченца, сега има клонове и в други градове на Италия. Издава списание „Конфликти“, преподава в Католическия университет в Милано и е педагогически съветник на верига детски градини в Милано. През 2000 година създава образователен център в Косово за деца на възраст от 2 до 5 години, който е активен до 2011 г.

Препоръчваме ви още: 

Щастливо разведени

Кого слушаш повече?

12 признака на токсичните родители

Да се научим да ги слушаме