Автор: Цветелина Чобанова

"Не се чувствам щастлива. Отношенията с половинката ми не вървят. Бракът не се оказа онзи приказен свят с романтични вечери на свещи и розови листенца, плуващи във ваната. Какво се случи? Защо на мен? Какво се прави сега? Кой от двама ни е виновен?"

Това е само един вариант на връзка, която е в криза. На взаимоотношения между двама души, които не се случват спрямо очакванията им, представите им, мечтите. Но разновидностите може да са хиляди - изневяра, независимо дали осъществена или все още в главата на един от партньорите. Отдалечаване от партньора и охладняване на взаимоотношенията. Комуникация „на различни езици“ и обвиняване на другия. Появата на дете, кариерно развитие, нов проект... Колкото двойки съществуват по света, толкова различни взаимоотношения има. Съответно са различни нюансите на кризите им, възникването им и разрешаването им. Няма рецепта как се разваля една връзка, нито как да се възстановят взаимоотношенията.

Но има един съществен модел, който се повтаря във всички боледуващи връзки. И това е отказът от отговорност. Задайте си въпроса – поемам ли отговорността си за тази криза. Мога ли да се огледам и да видя себе си, или единствено виждам причината в другия? Достатъчно ли съм силен, за да кажа: “Не знам какво се случва с нас, но ми се иска да разбера къде грешим”. Мога ли да потърся помощ, за да се срещна със себе си, да се огледам в огледалото и да бъда честен? Не с другите. Да бъда честен със себе си.

Когато ме заболи ухото, отивам на специалист УНГ, когато си счупя ръката, отивам да ме гипсират, пускам си кръвни изследвания веднъж годишно, за да следя състоянието на тялото си, ходя на зъболекар, за да ми оправи кариеса. Но все още не е прието да се отиде на психолог или психотерапевт, когато душата страда и когато връзката боледува. А нима един изгубена любов боли по-малко? Чувам често “да не съм луд, за какво да ходя на терапия”, “там ще ми промият мозъка, аз съм си добре”, “така си се харесвам”, “аз нямам проблем, проблемът е в другите, в държавата, в политиците”.

А когато има проблем в двойката, единият започва да обвинява, а другия в отговор, започва да се защитава. И там някъде връзката се прекъсва. Комуникацията става еднопосочна или спира в задънена улица.

Има и ситуации, в които единият партньор иска да отиде на семейна терапия или дори само на еднократна консултация, но другият казва “моля те, може да се справим само, какво ще си показваме кирливите ризи пред чуждите хора, какво разбират те от нашите проблеми”.

Ако има желание от двете страни да се видят различията, проблемите, какво е довело до кризата и как може да се спряват с нея, не винаги е необходимо да се намесва психотерапевт. Но много често партньорите основно търсят вина в другия или в себе си, не могат да преценят реалната ситуация и не знаят как да излязат от нея. Всички сме имали този опит и знаем, че когато сме вътре в проблема, понякога виждаме единствено него и не можем да се дистанцираме. Не можем да намерим ключалката, в която да превъртим ключа и да отворим нова стая, която да декорираме отначало като използваме опита си натрупан до сега.

Терапевтът няма за цел да ви променя, нито да търси виновен. Той е вашето огледало, което ще ви помогне да се видите в детайли, с онези свои качества и ресурси, които сте забравили или просто приели за даденост. Да, ще има и моменти, в които истината няма да ви хареса, но тя ще бъде вашата истина. Тази истина, която ви прави уникални човешки същества и уникална двойка. Защото какво е връзката? Нещо, което се държи от двата края и за него са необходими двама души. Аз и ти. Но понякога изпускаме въжето и тогава имаме нужда някой да ни помогне, да се опитаме заедно с него да отговорим на своите въпроси. Държа ли въжето от моята страна, или искам само другия да го държи? Точно това въже ли искам да държа? Каква е моята отговорност към това, което се случва?

Терапевтът не е до вас, за да взима страна, да ви защити или обвини. Той няма да каже кой е прав и кой не е, нито какво решение да вземете. Но той може да ви бъде огледало и да ви помогне да разберете по-добре себе си и взаимоотношенията си с другия.

Препоръчваме ви и тази статия на Цвети - Секс? О, не! Та ние сме женени от векове.

Цветелина Чобанова е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Освен всичко това Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си. Тук можете да разгледате сайта й.