Кога да го пратиш при майка му
Автор: Надя Брайт
Понякога, освен че спим с мъже, имаме и връзки с тях. Понякога науката е безсилна да докаже защо го правим, но сърцето иска своето. Своето иска и главата, и изгорялата крушка в хола, и тихото гласче, което казва: „Не си лягай вечер сама като няк‘ва кукувица“. И не е лошо всички тия искащи части да срещнат Свестен Мъж.
Затова перифразирам великото френско правило и ви казвам: „Chercher la mère! Chercher la mère! Chercher la mère!“, което не означава да търсите морето, макар да би било доста правилно. Означава да търсите МАЙКАТА. Защото от отношението му със или към нея, можем да разберем, дали тук говорим за Свестен Мъж или Свестния на Мама. А и една от основните причини, да я търсим, е, защото като я намерим, можем да ѝ го върнем. Или (дай Боже) – да благодарим и да се поучим. Правила съм и двете – и в двата случая майките се радват.
Ето няколко типажа, които подлежат на връщане към производителя:
Ако очаква да се грижите за него
Грижим се за деца, домашни любимци и хора с постоянни затруднения. Със зрели мъже е логично да си партньорстваме. Т.е. – ако е болен, да му помогнем, да покажем любов и пр. Но класиката – да се прибере от работа (където е работил в тоя иначе трагичен ден) и вкъщи да се окаже, че трябва да го храним като птиче в човката, защото той е смертелно повален от грип... Ами – не. Големите мъже ходят на лекар, пият лекарства и са благодарни за грижите ни, без да ги очакват по подразбиране. Защото вече не са деца и са го разбрали. Може да сте се сдобили с екземпляр, който не приема съвети за мерки срещу заболяване, но когато се разболее, пада като отсечен в силните ви, ала нежни ръце. Честито – минал е фазата на бебето и е в ранното тийнейджърство. Остава да го доизгледате само още няколко фази на порастването. Но аз лично бих го върнала при мама (му) за тоя отговорен процес.
Ако мисли, че сте родена с функция „почистване“
Има мъже, които смятат, че на жените им е дадено от Бога да домакинстват. Изобщо каквото и да мисли, че жените трябва или не трябва да правят, защото са жени – това е знак. Знак, че в главата му пулсира само един образ на само една жена (познайте сега коя имам предвид). Така че – да го върнем на мама, да му реже палачинките на хапчици, вместо да ги режем ние. Не казвам, че е лошо да се режат на хапчици. Може с кеф да ги изрязваме и на брюкселска дантела. Проблем е, когато мисли, че е наша функция по подразбиране.
Ако не може да се насити на любов и внимание и "браво"
В началото е много готино. Да сме желани, важни, обичани, да има нужда от мнението ни. После става малко като част от дневния режим. Всъщност, ако се замислим - всяка готина жена би му свършила работа, стига да го „обича“ нон стоп. Докато в един момент не попитаме: „Скъпи, теб майката ти кога те е отбила от гърда?“ - и той не каже: „Като махнахме помощните колела на колелото“. И тогава спокойно можем да пратим момчето с препоръчана поща и бележка: „Чувства се цЕнен само, ако суче любов. Като го направиш самостоятелно момче – прати го обратно.“
Ако прави сцена, за да получи своето
Трябва да отбележа, че лично аз, на всяка сцена мога да направя такава противосцена, че да падне таванът и Годзила да дойде да ми стисне ръката за майсторство в запомнящите се влизания в кадър. Но ако някой ползва този метод, за да получи нещо от нас, значи още е във фазата на „нАма да ви пикам в гърнето!“. Доста назад от нас (ако поне сме махнали памперса).
Мъжете ги боли повече - учените го доказаха
Драматичният герой
Той е много замислен, или много тъжен, или пък много философски настроен... Ние се превръщаме в тънък душевед на тая необятна мъжка душа и постепенно започваме да живеем с неговите тревоги и трептения. Ставаме по-силни, умни и разумни и магически нашите нужди се стопяват до второстепенни. Е да, пич, ценим богатата ти душевност, но може ли малко да го поживеем тоя кратък живот, вместо само да го мислим или да те връщам на мама за утешаване?!
Ако не иска да го „командвате“
Има мъже, на които всяко наше участие в живота им, се струва като вмешателство. Може би някой (кой ли е този човек от женски пол) не е спрял да се бърка, когато е трябвало. А може и този човек от женски пол да е бил безгласна буква. Не знаем, а и не обвиняваме. Знаем само, че не може хем да има жена в живота ти, хем тя да не участва в него. И който не може да го осмисли, трябва да се върне малко назад и да се опита да израсне наново. Която има време – да чака порастването.
Изобщо – ключовото тук всъщност не е фигурата на мама (без която нямаше да има нищо на света), а израстването. И всяка от нас преценява от своята камбанария струва ли си да играе майка на непораснал.
Искам като бележка под линия, да вмъкна нещо, което ми се струва важно:
Не е грижа, когато казваш на някого къде да ходи, как да изглежда, какво да работи, какви са му задълженията, кога да прави секс, кой да му е приятел, какво да яде, как да говори, как да ти показва, че те обича. Не е грижа – контрол е.
Не е грижа, когато гледаш голям човек като малко дете, когато определяш дните си от нечии желания, когато се чувстваш длъжен във връзката си, когато трябва да си перфектен, за да си обичан. Не е грижа – чувство за малоценност е.
За автора:
Надя се занимава с Човешки ресурси, психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори.
Препоръчваме ви още:
Как да си намерим смислен партньор за секс
