Срамната тайна, която научих в Продавалник
Автор: Траян Антов
Този текст не е „за” или „против” Истанбулската конвенция. Той е за една форма на домашно насилие, за която почти не се говори и пише. Сблъсках се с нея съвсем случайно и тази случайност ме накара да се замисля за Истанбулската конвенция, още преди изобщо да знам, че тя съществува. Защото в заглавието на конвенцията е записано, че тя е за борба срещу насилието над жени и срещу домашното насилие.
След многократно напомняне и настойчиво мърморене на жена ми, най-накрая се наканих да обявя за продажба в сайта Продавалник предмет на изкуството, който никой вкъщи не харесваше. Ценеше го единствено неизбежният прах в апартаментите в центъра на София. След всяко избърсване прахът полепваше върху него още по-амбициозно и плътно. (Тук скобата е неизбежна, защото проверка в два правописни речника показа, че думата „прах” е двуполова и може да се използва и в мъжки, и в женски род. И това пък ако не е знак, когато пишеш за Истанбулската конвенция!)
Накрая все пак обявих в Продавалник нашия ненужен арт предмет. Скоро с мен се свързаха няколко души, но колкото и да свалях цената, все не стигахме до сделка, защото кандидатите май искаха не само да им подаря предмета за съвсем къси пари, но и да ги поканя вкъщи да си измият зъбите с моята четка.
Въпреки това един от мъжете продължи да ми се обажда. Чухме се 4-5 пъти, като накрая почти бяхме забравили повода за първото му позвъняване. В мое лице той намери идеалния „телефон на доверието” или както казват македонците „рамо за плакане”, защото бях само един глас от другата страна на слушалката, не се познавахме, не си знаехме имената дори. А той имаше срамна тайна.
Нататък ще го наричам Мъжът Хикс. Той живее в 50-хиляден български град. Първият ни разговор протече горе-долу така:
- Здравейте, интересувам се от предмета, който продавате. Искам да го подаря на жена ми.
- О, това е чудесен подарък за жена. Сигурно наближава някакъв неин празник?
- Всъщност не. Със жена ми сме скарани и с този подарък искам да я умилостивя и да се сдобрим.
- Много добре сте се насочил. Това е добър подарък за сдобряване. Вероятно доста сте се провинил пред нея.
- Не съм се провинявал и не съм направил нищо лошо. Скарани сме, защото тя ме наби.
След кратка пауза, в която се съвземам от изненадата, продължавам с тон, който трябва да покаже на Хикс, че най-нормалното нещо на света е жена да набие мъжа си и той не трябва да го прави на проблем.
- Случва се. Не се притеснявайте. Ще се сдобрите. Тя сигурно вече съжалява.
- Съмнявам се, че съжалява. Затова искам да и направя подаръка.
Имам някакво вродено свойство да предразполагам хората да споделят. Разбрал съм, че в такива случаи майсторлъкът е да слушаш внимателно и не само да слушаш, но и да чуваш какво ти казват. Да оставиш човека отсреща да говори и да не даваш съвети. Той няма нужда от съвети, а от слушател, който му съчувства. Мъжът Хикс явно се отпуска и става словоохотлив. Личи си, че изпитва силна необходимост най-после да разкаже на някого. Описва ми с подробности как му омръзнало жена му да го лъже, че остава да си доработва допълнително и затова закъснява вечер. Най-накрая й казал, че знае къде ходи. Тя го блъснала и той паднал, защото атаката била неочаквана. После тя му нанесла няколко удара. Тук правя грешка и казвам нещо, което вади Хикс от равновесие. Чувал съм го от по-стари и опитни жени.
- Щом ви е посегнала веднъж, вероятно ще го повтори.
Моето предположение хвърля в ужас мъжа отсреща.
- Наистина ли? Това не ми беше идвало на ум, но сигурно ще стане точно така.
Започвам да замазвам и да го усуквам, че всъщност повторението на боя изобщо не е задължително и че това съм го казал просто хей така. Но бедата вече е извършена. Мъжът Хикс е попарен.
Говорим още около 10 минути, докато изчерпвам успокоителните доводи, които ми идват на ум, и приключвам разговора с оправданието, че съм зает в момента. След около три седмици Мъжът Х ми звъни отново. Уж да говорим за покупко-продажбата, но той дори и не прави много усилия да прикрие, че всъщност не ми се обажда с намерение да купи предмета, който очевидно вече не му е нужен, защото нещата са ескалирали.
- Знаете ли. За съжаление излязохте прав. След първия случай тя ме наби още няколко пъти.
- Пила ли е алкохол, когато се случва това?
- Първия път беше пила, но когато усети, че е по-силна от мен физически, започна да ме бие и без да е пила. Само си търси поводи да го прави.
Отново говорим около 15 минути. Пак се оправдавам, че съм зает, но като виждам, че той има нужда да си изплаче болката, му предлагам да ми се обади пак. И той го прави още два пъти. Вече изобщо не споменаваме обявата в Продавалник, а я караме по същество. Но разговорите ни започват да се въртят в кръг. Съчувствам му, успокоявам го, но не си позволявам да му давам директни съвети от рода на „напусни я”. Нямам право, отговорно е, пък и отстрани е лесно, но ако си вътре във филма, никак не е толкова просто. Колко жени са пребивани редовно от мъжете си и търпят с години, крият от околните, лъжат, че „тази синина е, защото се ударих без да искам във вратичката на шкафа”. Не съм специалист по домашното насилие, но знам, че тези случаи биха се оказали изненадващо много, ако излязат всички на светло.
А разговорите с Мъжът Хикс ме навеждат на мисълта, че сигурно има и доста малтретирани мъже. За тях е още по-срамно. Мъжът Хикс не може да сподели срамната си тайна дори и с най-близкия си приятел, защото в 50-хилядния град нищо не остава скрито и той ще стане за смях и на уличните кучета. В същото време човекът има нужда да сподели с някого срамната си тайна, да говори за нея. Така поне малко ще му олекне. Нали си спомняте приказката за селянина, който разбрал, че Цар Траян има магарешки уши и като го било страх да го каже на друг, изкопал една дупка в гората и го изкрещял в дупката. Е, аз нямам магарешки уши, но имах уши да изслушвам Мъжът Хикс и да съчувствам.
След четвъртия разговор му предложих, когато идва в София, да ми се обади да пием по кафе и да поговорим повече. Той обеща, че непременно ще го направи. И не се обади повече.
Препоръчваме ви още:
Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях
