Автор: Ина Зарева
Кой е най-големият недъг на всеки нормален мъж? Разбира се, че липсата на достатъчно романтичност и галантност. Колко е "достатъчно" все още никой не знае, защото жените имат дарбата да споделят една с друга. Таня може да е на седмото небе, защото мъжът ѝ я разходил до морето за уикенда, но когато разбере, че мъжът на Петя я е завел в далечна планинска хижа, а над тях е прелетял планер с надпис: „Петя, обичам те!“, седмото небе автоматично се превръща в седмия кръг на Ада.
Затова всяка уважаваща себе си майка на син с нетърпение чака първите любовни трепети, за да реализира мисията на живота си, наречена „Сътворяване на идеалния мъж“. Че го е родила перфектен – ясно. Че по-хубав, умен, чаровен и мъжествен от него няма – всички го виждат. Но че е взел някои недъзи от баща си и мъжете по принцип, никой не трябва да разбира и за ликвидирането им са нужни спешни мерки.
Класът е втори, годините са 8, момичето не просто случайно се е оказало красавицата на класа – тя е родена да бъде такава. Отмятането на косите вероятно е тренирано още в утробата, защото няма как за толкова невръстни години да е овладяно в такава ослепителна съвършеност. Усмивката е на Мона Лиза, ако беше минала през Венецуела за повече симетричност. Очите са езера, в които момчетата от класа не само са потънали, те умишлено са се удавили, връзвайки тежките чанти за вратовете си. Всички, включително и синът ми.
Наблюдавах това отчаяно щурмуване на Ниагара в продължение на месеци – той набира смелост, но конкуренцията е по-бърза и го повлича с грохот. Той атакува, уверен под седемте пласта гел, но конкуренцията има бутонки на Меси. Той се пъне да изкара шестица, конкуренцията печели и състезание.
Клетото ми майчино сърце се пръскаше от мъка, докато наблюдаваше страданията и неволите, изписани на възмъжалото момчешко личице. Така значи се раждали свекървите. В деня, в който бях решена с треперещи ръце и сломена гордост да призная, че в класа има и други прекрасни момчета и вероятно тя ще избере някой от тях, синът ми се върна и заяви:
- Готово! Заедно сме! Направих анкета:
Харесваш ли ме? да/не
Искаш ли да сме гаджета? да/не
Тя отговори на всичко с „да“ и дори го имам в писмен вид.
Това не само е моето момче, това е той – мъжът-мечта! Успях, успях! Обаче сега следваше още по-трудната част. Взаимоотношенията! Нали знаете кое е най-ужасното нещо, след като срещнете мечтания мъж? Че като му отговорите положително на анкетата, той автоматично спира да бъде такъв и се превръща в мъж-паяжина.
Моето момче – паяжина?! Абсурд!
И се заредиха картички-сърца, меденки-сърца, сурови сърца. Не, последните успях да ги хвана навреме. И така почти година.
Обаче един понеделник се каза:
- Трябва да измисля с какво да я зарадвам тази седмица, защото има специален повод. Но вече ми свършиха идеите.
Ето, че и идеалните мъже имали нужда от вдъхновение. Веднага запретнах ръкави и започнах да предлагам всичко, за което аз и всички жени преди и след мен са мечтали, когато са били на 8, пък и не само. Писмо, цвете, стих, песен, творчество с посвещение, сладкиш, балони, рокля, кино, колата – или това беше за малко по-нататък. Отсреща въздишаха тежко и казваха:
- Тя всичко си има, бе мамо! Трябва да е нещо уникално и само от мен.
До петък бях предложила света, майка му, баща му на света и левия си бъбрек. Младежът клатеше глава като същий светец пред дявола-изкусител. Отиде на училище угнетен и нещастен. През целия ден аз бях не само угнетена и нещастна, а истински провалена майка. Ето кой развалял мъжете-мечти – майките им.
Вечерта вратата се отвори с крясък:
- Разбрах какво иска! Много го иска! Знам и къде се продава! Може ли утре да отидем и да го купим?
- Отивамеее! – закрещяхме и ние с облекчение.
Сутринта приготвихме всички налични пари, банковите карти и спестяванията си – кой знае какво щеше да е това толкова желано нещо, което само нашият прекрасен, единствен, изумителен и неотразим син можеше да поднесе, и по-важното – кой знае колко щеше да струва. За всеки случай пуснахме и колата за продажба. Няма да се излагаме пред момичето, я!
В магазина се разиграваше „Война на световете“! От всички страни се носеха всевъзможни звуци – космически игри, плачещи кукли и плачещи деца, животни и родители мучаха в синхрон, банкомати отмерваха бащинската жертвоготовност, касови апарати чертаеха бъдещето до заплата. Светлини и ефекти допълваха усещането за казино, от което всички се прибираха разорени. А веселата коледна мелодия се носеше като реквием, погребващ годишната семейна ваканция. Пристъпихме с аритмични пулсове, а излизащите на тълпи родители присвяткаха предупредително с камарите играчки, като шофьори за катаджии на пътя – „Все още сте на прага, можете да се върнете!”
Тръснахме решително глави, разтворихме портфейли и оставихме малкия Казанова да щурмува смело напред. Подготвихме се за дълго и уморително обикаляне, докато открием ценния трофей. Само след някакви си десет минути обаче чухме боен вик и смелият ни рицар ликуващо се носеше към нас:
- Намерих гоооо! Дори има в нейния цвят – розово!
Оглеждахме се за огромен пакет, за по-малък пакет, за количка пълна с множество пакети, за блестящ тоалет или дори истинско животинче, което да подтичва наоколо, но нямаше нищо такова. Видял недоумяващия ми поглед, той пъхна в ръката ми малко, пластмасово контейнерче. В него като петровска сланина, като мозък на нокаутиран боксьор, като стогодишен целулит, като моята първа порно супа и като съсиреното ми достойнство се тресеше розова сплав, чиято гнусота носеше гордото име: "Слуз". Точно така пишеше на етикета – "Слуз"!
- Може да приема различни форми, а като го стиснеш много силно, даже и пърди. Ще взема две. Аз имам джобни, ще ми стигнат.
Гордостта на живота ми щастливо се нареди на касата, около влюбената му глава трептеше ореол с голямо слузесто сърце, а моето завинаги потъна в лепкавия, розов контейнер.
Препоръчваме ви още:
Страстната седмица на една греховна домакиня
До сина ми
Истински мъж
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам