logomamaninjashop

Малки летни истории от морското ни селце

Автор: Мария Пеева

През лятото се пренасям в селцето ни с децата, поне тези от тях, които искат, тоест Алекс. Другите са приходящи, идват с приятели или без, после си отиват, после пак идват, изобщо малко съм като къща за гости или може би депо за изнервени столичани, в което пристигат да разтоварят умора и стрес, да грабнат малко слънце и море и пак да си отидат в реалния свят. Котките и малкото куче също са с мен.

Иван пътува всеки уикенд и води тези разнородни тълпи от деца, роднини и чат-пат някоя приятелка. В петък сутринта официалния комитет по посрещането - аз и Алекс - изпъваме къщата по конец, пазаруваме и готвим, пълним купите с плодове и вазите с цветя и чакаме новата смяна. Е, Алекс понякога ми помага, като се грижи за котките, "за да не ти се пречкат, мамо", но в повечето случаи се включва с желание.

May be an image of 1 person, dog and living room

Даже животинките разбират, че нещо се случва и се вълнуват.

Само един от нас вече не се радва на гостите.

Тази седмица, докато Иван го нямаше, в леглото ми се настани друг мъжки екземпляр - също толкова грубовато мил и влюбен в мен, но доста по-млад и космат. Този младеж принципно не го пускам в спалнята, защото не поддържа твърде висока хигиена, когато сме на село. Но той се научи някак да се катери по черешата (НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМ), да скочи от нея на терасата и по някое време на нощта да се хвърли в леглото ми със силен боен вик:

МЯУ!

В началото се стрясках, после свикнах и вече цяла седмица го прави, събужда ме посред нощ, мърка и ми оставя трева и пухчета по чаршафите. Нямам какво да направя освен да отрежа черешата, което е абсурд. 

Вчера си посрещнахме Иван по обичайния начин, радост вкъщи, плаж, вечеря и тн.

През нощта чух МЯУ в просъница, сетих се, че не  съм предупредила Иван и тъкмо да му кажа, Майло вече беше върху нас. Иван реагира като всеки нормален мъж, ако някой скочи върху него през нощта - тоест яко го изрита. Майло изсъска злобно и... изчезна. Повече не се вясна до сутринта, когато Иван отиде да си вземе душ, а той се намъкна при мен в леглото.

И всичко щеше да приключи дотук, но сутринта Иван откри, че Майло му се е изпикал в обувката. Сега пера кецове, а Иван мърмори за котараците, които само чакат един мъж да отиде на работа, за да му скочат в леглото. Майло е гузен и изчезна някъде из двора, сигурно се оплаква на жабата, с която се сприятели напоследък.

240119192 10224001152550382 3599153782920380225 n

Снимката е от онзи ден. Ето с кого си пия бирата всяка вечер през седмицата. Ми така е, каза Иван, като му я показах - пиеш бира с него, после защо ти се намъкнал в леглото. 

Тази история я разказах във фейсбук и един приятел - Иво Иванов, когото добре познавате, написа коментар: Жълтата преса: ‘Шок! Блогърката Мария Пеева, по-известна като Мама Нинджа, хваната с младеж в леглото й! Докато мъжът й е в София по работа, всяка нощ младежът прескачал от черешата на терасата и оттам се вмъквал в спалнята на Мария в селската къща на семейството. Страстта така подлудила разгоненения като котарак млад любовник, че се намъкнал в брачното ложе дори когато съпругът на Мария бил там, и връхлетял на него. Само да се обърна и котараците веднага се намъкват в леглото ми! - изригна Иван, съпругът на блогърката. Самата Мария коментира случката така: Доста по-млад и космат е от мъжа ми.

- Остави се, Иво, отговорих. - Лошото е, че е самата истина!

*****

Веднъж Алекс си тръгна с баща си и все братя, а на следващата сутрин рано-рано ми звънна по телефона.

- Мамо, ти знаеш ли, че имам днес имен ден? 

- Честит имен ден, маме, да си ми здрав, щастлив, весел, игрив и МНОГО УЧЕНОЛЮБИВ!

Мълчи. Като че очаква още нещо. Сещам се най-после.

- Ще ти пратя по револют пари, нали си събираш там за нещо.

- Добре, много благодаря, ай, чао.

След малко.

- Мамо, така както си ги пратила, ги виждам, но не мога да ги потвърдя. Трябва да ми ги преведеш в джуниър акаунта. Където ми прати 10 лв миналия месец, като бях на лагер.

- Маме, ми аз не помня как беше.

- Отиди на онази икона с раничката.

- Аааа, успях май! Успях ли?

- Да, ОК сме. Ай чао.

Какво ученолюбие, какви весели игри. Може би трябва да си актуализирам пожеланията. Примерно за деветия рожден ден мога да му пожелая “добро портфолио от сигурни инвестиции с висока възвръщаемост”. Нещо такова.

Историята с имения ден има продължение. Няколко дни по-късно всички пристинаха отново и Алекс ми обясни.

- Нали разбра, че имам имен ден през август и през ноември? Очаквам подаръците ви и на двете дати.

Баща му се намеси:

- Алекс, ти сам видя, като проверихме в гугъл. Там пишеше, че има две дати и да си избереш една от двете, на която да празнуваш.

Алекс обаче не остана доволен:

- Аз ще си празнувам и на двете. - осведоми ни той. - На мен гугъл няма да ми казва какво да правя с имения си ден!

******

На 48 години се научих да играя табла.

Партньор и учител ми е осемгодишният Алекс, който впрочем е много добър.

АлексТабла

- Мамо, каза ми, да знаеш, че това, че те бия, не е само късмет. В таблата трябва да мисли човек, невинаги това, което изглежда добър ход в момента, ще те изведе до победа, понякога може да изгубиш някой пул, но накрая да победиш. Е, и късмет трябва, но ако разчиташ само на него, губиш.

- Маме, викам, то и в живота е така.

Хубава игра, искам да кажа, много поучителна. Няколко дни по-късно, на гости ми беше прословутата Надя Брайт, но изглежда звездите не бяха с нея в този ден, защото след няколко кротки и приятелски игри с табла написа следния статус:

“Играя табла с г-жа пеева, известна в обществото като мама нинджа.

Това е жена, която не може да си преброи пуловете къде да премести (факт е, че понякога преброявам и цепката между двете крила на таблата, но това са редки изключения!)… и МЕ БИЕ като мачѐ у дирек, както казват в най-суровия край на родината. След като току що ми е взела ДВЕ ИГРИ, се обръща към мен с небесносините си очи и невинно казва:

“Сигурно е много кофти да те бие някой слаб като мен”.

Обърнах масата. нека знае да не говори.” Сега, в интерес на истината, до края на престоя си Надя хубаво ме омачка на табла и си тръгна доволна. Не й казвайте, че й пусках всички игри, за да не остане с лошо впечатление от гостоприемството ни.

*****

Още една история с гости.

Гръцките ни приятели с деца дойдоха да ни видят. Малкият Антонис е колкото Алекс и е същият бърборив и всезнаещ образ като него. Събужда се първи и бързо го измъквам от стаята на Алекс да не събуди останалите.

- Хайде, Антонис, с мен за закуски. Ама бързо да бягаме, че всички още спят.

Тръгна веднага. В пекарната обясни на хората, че с майка му сме приятелки от фейсбук и майка му още спи, а ние сме избягали от къщи. Хубаво е, че хората там ме познават и не извикаха полиция, но отнесох не един поглед с леко съмнение.

На връщане Антонис ми разказа как всяка вечер като си легне и сутрин като стане, много силно си протяга краката, за да стане висок.

- Каква чудесна идея! - Възкликнах. - Непременно ще опитам и аз.

- Мария, не знам дали ще стане. - каза той след малко. - Но ти опитай.

Прибрахме се, народът вече се беше събудил. 

- Къде бяхте? - попита Алекс.

- За закуски. 

Алекс не одобри това и се позамисли.

- Вчера забелязах, че като викат майка си Антонис и АнаМария, и ти се обръщаш. 

- Да, то е по навик. Като викне някой “мамо”, се обръщам.

- Повече не прави така. - секна ме той. - И нямаше никаква нужда от закуски.

Изяде си баничките все пак.

Впрочем миналото лято пак със същите приятели имахме друга история. Антонис и Алекс тогава бяха на 7, момиченцето - 2 години по-малко, бяхме заедно на плажа.

Алекс и Антонис бесняха, щуряха, давиха се, стреляха се, ритаха, гониха се, крещяха и ни подлудиха.

АнаМария като малка русалка размяташе русите си къдри около тях и им досаждаше. Алекс я подритваше, пъдеше и й обясняваше колко е малка и недостойна да играе с момчета, да ходи там при бебе Борис и да не ги занимава.

Тръгнаха си децата, Алекс седна на пясъка, гледа тъжно морето няколко минути, след което ме погледна и каза:

- Ти дали ще можеш да ми родиш сестричка?

****** 

Като виц звучи тази малка история, но уви, истина е.

Водата е толкова гладка и топла днес, момчетата отпрашват напред към шамандурата, аз си плувам бавничко зад тях, лежерно, както обичам, по едно време решавам да ги настигна и забързвам, преминавам в кроул, с уверени, стегнати движения, яркосиният ми лак проблясва в тона на морската вода, леле колко съм добра, настигнах ги. Трима сина и Иван са се обърнали към мен и внимателно ме наблюдават.

- Много съм задобряла, нали? - запъхтяно отбелязвам факта.

- Да, да, страхотна си, - отговаря ми триатлонецът, но малко твърде възторжено ми звучи. Нещо не е съвсем честен с мен.

Коко изплюва камъчето.

- Мамо, притеснихме се, че се давиш!

алексплаж

*****

Малко политика:

Понеже от снощи чета за Афганистан и въздишам, Алекс се притесни и ме попита какво е това тъжно нещо, което става.

Взех, че му разказах за талибаните, показах му снимки как изглеждат. Е, спестих за убиването с камъни и рязането на ръце и носове. Но в общи линии придоби представа, че в страна на талибани жените не могат да учат, момичетата не ходят на училище, после нямат работа и дори не могат да излизат от къщи без да са придружени от мъж.

Мислил е за тях явно доста, защото днес ме попита:

- Мамо, тези канибали...

- Талибани се казват, маме.

- Добре де, тези талибани нямат ли си майки, които да ги накажат, ама наистина да ги накажат, не без компютър и телефон, а с нещо много сериозно, примерно без храна или нещо такова...

Колко е лесен светът в очите на децата. Хем смешно ми стана, хем тъжно.

******

- Знаеш ли, Алекс, му казах днес, че има вероятност да почнете онлайн.

- Какво?! Не може да бъде! И да нямаме първи учебен ден? Не, ако това стане, АКО ТОВА СТАНЕ, ще отида при Бойко, не, не, Бойко вече го няма, ще отида направо при президента и ще му кажа ВЕДНАГА да ни пуска на училище. Поне за една седмица.

- Ами, не знам, казах, дано, случаите растат и хората не искат да се ваксинират. Може би трябва да помолим хората да се ваксинират? Искаш ли да запишем едно видео?

- Не ние, мамо - каза Алекс. - Нас никой няма да ни послуша. Президентът трябва да им каже. Той няма ли ютуб канал, тик-ток, нещо?

Не му казах, че и него никой няма да послуша. Изобщо вече никой никого не слуша на този свят, а лошото е, че и никой на никого не вярва.

Е, ако не друго, поне ще усъвършенстваме таблата тази есен. Може и да си останем на този плаж до следващото лято.

*****

Внуче на гости:

Боби:

- Това, сигурно, което чувам, е вълк.

- Не, Боби, петел е, на баба градското внуче то.

- Виждала ли си го?

- Не, но съм виждала жаба. Много голяма и дебела.

- Къде?

- В нашия двор живее, там в дивата лоза, излиза всяка вечер и котките я гледат, но не я закачат.

Баща му:

- Яна, доведохме Боби, хайде да си ходим, че тук много диви животни има.

Бобипритеснен

Чудя се дали Боби знае, че общо четирите ни хъскита (две наши и две на младото семейство Пееви) са почти вълци, демек ние си имаме цяла лична глутница. На която той бърка в ушите и очите, замеря ги с колички, язди ги, взима им храна от устата или тъпче нещо вътре, според настроението. А като бебе искаше да им пие вода от купичките и да им яде гранулите. 

Да му кажа ли?

На снимката Боби и неговия верен лъв Майло дебнат за вълци. Отглеждаме си малък Чък Норис.

No description available.

 

За вълци не знам, но там долу наистина има една голяма кафява дебела и сбръчкана жаба. Нямам против да я отстрелят, не ми е любима.

****

Още един разговор като виц. Неделя е, на плажа сме всички, поръчваме си коктейли.

- Бабо, какво пиеш?

- Мохито.

- Мухито ли?

- Да, мохито. МОхито.

- Може ли да опитам?

- Не, Боби, вътре има алкохол, пий си сокчето.

- Алкохол ли има?

- Да, алкохол. 

- Затова ли са се удавили мухите?

Допих си го де, но сякаш не беше същият вкус вече.

*****

Порцеланови страсти:

Значи имам си хоби, сравнително ново, но бързо развиващо се досущ софтуерен стартъп, и то е порцеланът. Чинийки и чаши, латиерки и чайници летят към мен от всички краища на България и света, ремонтираме кухнята в София заради тях. Добре де, не е заради тях, беше си крайно време, но да речем, че допринесоха. Седнала удобно на верандата на село поръчвам мебели, полилеи, кухненски шкафове и уреди, перденца и корнизи, а на Иван оставих много по-леката задача - да се разправя с майстори в София. (Така съм му обяснила, вие си мълчете).

Но да се върнем на порцелана. Момчетата много ме майтапят за увлечението ми. Тази сутрин в семейната група получих първата снимка. Отговорих им изискано и достойно като дама с втората снимка.

А те ми пратиха това... това светотатство на третата!

Untitled collage 6

Реших вече, всички сервизи ще ги оставя на Яна. 

****

Освен всички весели неща, които ми се случиха, през лятото свърших и много работа, но затова ще ви разкажа друг път. Ще разкажа и забавната ми история с моите гръцки съседки и как ме приеха с летящ старт в елитния клуб на местните кирии, а Надя, която ми дойде на гости, за малко щяхме да я задомим за един черноок левент от добро семейство.

Тук може да прочетете повече за втория ни дом, където освен всичко друго, се уча да градинарствам и да говоря гръцки..

222659362 10223871181901197 1733202340647839389 n

Последно променена в Вторник, 07 Септември 2021 11:10
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Елица

Елица

02 Дек, 2021 Истории

Урок по родолюбие, урок по дружба

Урок по родолюбие, урок по дружба

28 Ное, 2021 Образование

Вълнени чорапи

Вълнени чорапи

26 Ное, 2021 Истории

Навръх Коледа

Навръх Коледа

24 Ное, 2021 Приказки

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам