За вчера, днес и утре

Автор: Мария Пеева

Знам, че някои ги намират за безнадеждно досадни, изкуствени и дори снобски. Но за мен семейните фотосесии винаги са били много повече от това да се съберем цялата тумба, да се замъкнем на фотограф и да се увековечим за идните поколения. Не са само спомен и не са само демонстрация на благополучие и семейно щастие. Преди всичко са голяма емоция. И тук е мястото да благодаря на нашата фотографка Ивелина, че улавя тази емоция и не само нея, ами цялата динамика на семейните ни отношения. Защото дори в "непринудените" пози, които далеч невинаги са непринудени, я има истинската ни същност, защото винаги успява да извлече това, което е в душите ни и да го покаже. Даже тогава, когато ние самите не го осъзнаваме. Може би това е причината да се вглеждам в тези снимки сега, утре и отново, и отново след години и да си връщам усмивката и чувството от онзи момент. 

DSC 7643

Алекс, старият Фреди и Бобчо. Току-що сме влезли в старата къща, която Ивето нае за декор на тазгодишните си коледни фотосесии. Обикаляхме да паркираме поне 20 минути. Иван и Косьо недоволстваха в колата, защото мразят да закъсняваме. Ние с Коко запазихме спокойствие. Все пак преди нас са Теди, Яна и сватовете, не е толкова фатално, ако малко закъснеем, ще ни изчакат за някоя и друга снимка заедно. В крайна сметка отидохме точно навреме. По лицето на Алекс все още не е плъзнала широката му усмивка, която толкова обичам. Дори не си е свалил якенцето, а Фреди е с жилетката за навън. Алекс в момента се колебае дали днес да се радва на вниманието на Бобчо или да е в ревниво-собственическо настроение. Боби също не се усмихва. Фреди току-що му се е озъбил и горкото ми внуче се чуди къде греши, че кучето е толкова зло към него. В този момент аз ги гледам отстрани и се подсмихвам. Фреди си е само мой. Приятно е усещането в къща, пълна с хора и животни, където дори телефонът и чантата ми са обща собственост, да имаш нещо, което принадлежи само на теб. И то нещо живо, дишащо и пълно с любов - цялата за мен.

DSC 7667

Семейната снимка, заради която Иван така се притесни, че закъсняваме. Теди бързаше за работа, Яна тръгна с него, заради това и нямаме снимка само с Бобче. Нищо, това ще остане за догодина. Много си обичам сватовете и снимката буди в мен много чувства. Бабата на Яна - Ангелина - истинска дама. Няма да ви казвам на колко години е, ще спомена само, че още работи, и то важна, отговорна и интензивна работа. И винаги е елегантна, любезна и всеотдайна. А как готви и каква градина поддържа на село през уикенда... Яна е взела нейната целеустременост, перфекционизъм и амбиция, макар че още не го осъзнава. Има време. Яна е "утрето" на Ангелина. И това ме изпълва с огромна радост и гордост, защото тя е част от нашето семейство. Петя, майката на Яна - топла жена, с толкова голямо сърце, че когато я прегърна, не искам никога да я пусна. Наско, вуйчото на Яна, прекрасен и изключително свестен човек. Някой ден ще се радвам, ако моите момчета са също толкова подкрепящи и грижовни чичовци като него. Никола го няма на снимката, но затова вече ви разказах. Надявам се някой ден да имаме снимки и с него. Обичам го това хлапе, все едно е мой син. И колкото и да се радвам за него, че се чувства щастлив и реализиран далеч от България, в същото време ми е тъжно, че го виждам два пъти годишно. А едно птиче в главата ми напомня, че е много вероятно да не е единственият в семейството, който ще хване пътищата. Нищо, ще пътуваме и ние да си наглеждаме децата. А когато не можем, ще си гледаме снимките и ще разчитаме на интернет да ни свързва.

DSC 7704

 

DSC 7790DSC 7793

 Момчетата ми... Понякога, когато се чувствам изморена, разочарована от себе си, слаба и неспособна, си казвам, че дори нищо, нищичко друго добро да не оставя на този свят след себе си, дори нищо да не постигна, самият факт, че съм родила и отгледала тези чудесни деца е предостатъчен. И знаете ли, мисля си, че всяка майка има такива моменти. В същото време мъничко се срамувам от тази гордост. Защото каква заслуга имам всъщност - та всеки от тях е дошъл на този свят личност, съвършено оформен, с качества и способности, заложени в него. Теодор - чаровният, Константин - достойният, Калоян - добросърдечният и Алекс - упоритият. Какво право имам да се гордея, че просто съм им дала обич и грижа без усилия, следвайки простите закони на природата? И все пак се гордея. Тези снимки карат сърцето ми да прелива от чувства. И някой ден, ако имам щастието да остарея, ще ги показвам на внуците  и правнуците си. Ликовете на децата ми, запечатани тук, ще са моето "вчера".

DSC 7711

Алекс не можа да се удържи да не подрънка на пианото въпреки протестите ни. Толкова е пълен с енергия, любознателност и емоции, че чак кипи и понякога малко прекипява. Но и това ще отмине, ще се научи да владее чувствата си и да канализира енергията си в правилна посока. Ние ще му помогнем.

DSC 7725

Косьо - забележете как се е изпънал. Много му се иска да е по-висок от баща си. Още малко...

DSC 7715

Коко - моят артист и философ. Детето, което винаги ме кара да се усмихвам. Дано сега, навлизайки в пубертета, да не се превърне в поредния мрачен тийнейджър. Ужасно ще ми липсва тази негова обичливост. Хубавото на пубертета е, че е временно явление. Все някак ще оцелея.

ПеевиВсяко най-разтърсващо и силно чувство, което съм изпитала някога, е свързано с този мъж. Един ден двама пресъхнали и грохнали старци ще гледат тези снимки и ще си спомнят младостта. Но сега... сега тръпката я има и страстта я има. Това е моето "днес". Вече трийсет години. И без да кажа и дума на Ивето, на всяка наша фотосесия, насред цялата лудница, тя винаги успява да изгони и смълчи децата и ни нарежда да се снимаме двамата. Само двамата. (Е, малкият клетник се появи на една снимка, но пък какъв невероятен чар й придаде). 

Мими 1

И с това приключвам. Какво повече да кажа, освен благодаря ти, Иве! Понякога имам нужда някой да ми напомни, че съм красива, женствена и нежна. Благодаря, че ме караш да се чувствам толкова... жена.

Всички снимки са от личния ми архив - 2019 г., фотограф е Ивелина Чолакова - Дамаянти.

 

 

Последно променена в Неделя, 15 Декември 2019 21:56
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на