logomamaninjashop

За вчера, днес и утре

Автор: Мария Пеева

Знам, че някои ги намират за безнадеждно досадни, изкуствени и дори снобски. Но за мен семейните фотосесии винаги са били много повече от това да се съберем цялата тумба, да се замъкнем на фотограф и да се увековечим за идните поколения. Не са само спомен и не са само демонстрация на благополучие и семейно щастие. Преди всичко са голяма емоция. И тук е мястото да благодаря на нашата фотографка Ивелина, че улавя тази емоция и не само нея, ами цялата динамика на семейните ни отношения. Защото дори в "непринудените" пози, които далеч невинаги са непринудени, я има истинската ни същност, защото винаги успява да извлече това, което е в душите ни и да го покаже. Даже тогава, когато ние самите не го осъзнаваме. Може би това е причината да се вглеждам в тези снимки сега, утре и отново, и отново след години и да си връщам усмивката и чувството от онзи момент. 

DSC 7643

Алекс, старият Фреди и Бобчо. Току-що сме влезли в старата къща, която Ивето нае за декор на тазгодишните си коледни фотосесии. Обикаляхме да паркираме поне 20 минути. Иван и Косьо недоволстваха в колата, защото мразят да закъсняваме. Ние с Коко запазихме спокойствие. Все пак преди нас са Теди, Яна и сватовете, не е толкова фатално, ако малко закъснеем, ще ни изчакат за някоя и друга снимка заедно. В крайна сметка отидохме точно навреме. По лицето на Алекс все още не е плъзнала широката му усмивка, която толкова обичам. Дори не си е свалил якенцето, а Фреди е с жилетката за навън. Алекс в момента се колебае дали днес да се радва на вниманието на Бобчо или да е в ревниво-собственическо настроение. Боби също не се усмихва. Фреди току-що му се е озъбил и горкото ми внуче се чуди къде греши, че кучето е толкова зло към него. В този момент аз ги гледам отстрани и се подсмихвам. Фреди си е само мой. Приятно е усещането в къща, пълна с хора и животни, където дори телефонът и чантата ми са обща собственост, да имаш нещо, което принадлежи само на теб. И то нещо живо, дишащо и пълно с любов - цялата за мен.

DSC 7667

Семейната снимка, заради която Иван така се притесни, че закъсняваме. Теди бързаше за работа, Яна тръгна с него, заради това и нямаме снимка само с Бобче. Нищо, това ще остане за догодина. Много си обичам сватовете и снимката буди в мен много чувства. Бабата на Яна - Ангелина - истинска дама. Няма да ви казвам на колко години е, ще спомена само, че още работи, и то важна, отговорна и интензивна работа. И винаги е елегантна, любезна и всеотдайна. А как готви и каква градина поддържа на село през уикенда... Яна е взела нейната целеустременост, перфекционизъм и амбиция, макар че още не го осъзнава. Има време. Яна е "утрето" на Ангелина. И това ме изпълва с огромна радост и гордост, защото тя е част от нашето семейство. Петя, майката на Яна - топла жена, с толкова голямо сърце, че когато я прегърна, не искам никога да я пусна. Наско, вуйчото на Яна, прекрасен и изключително свестен човек. Някой ден ще се радвам, ако моите момчета са също толкова подкрепящи и грижовни чичовци като него. Никола го няма на снимката, но затова вече ви разказах. Надявам се някой ден да имаме снимки и с него. Обичам го това хлапе, все едно е мой син. И колкото и да се радвам за него, че се чувства щастлив и реализиран далеч от България, в същото време ми е тъжно, че го виждам два пъти годишно. А едно птиче в главата ми напомня, че е много вероятно да не е единственият в семейството, който ще хване пътищата. Нищо, ще пътуваме и ние да си наглеждаме децата. А когато не можем, ще си гледаме снимките и ще разчитаме на интернет да ни свързва.

DSC 7704

 

DSC 7790DSC 7793

 Момчетата ми... Понякога, когато се чувствам изморена, разочарована от себе си, слаба и неспособна, си казвам, че дори нищо, нищичко друго добро да не оставя на този свят след себе си, дори нищо да не постигна, самият факт, че съм родила и отгледала тези чудесни деца е предостатъчен. И знаете ли, мисля си, че всяка майка има такива моменти. В същото време мъничко се срамувам от тази гордост. Защото каква заслуга имам всъщност - та всеки от тях е дошъл на този свят личност, съвършено оформен, с качества и способности, заложени в него. Теодор - чаровният, Константин - достойният, Калоян - добросърдечният и Алекс - упоритият. Какво право имам да се гордея, че просто съм им дала обич и грижа без усилия, следвайки простите закони на природата? И все пак се гордея. Тези снимки карат сърцето ми да прелива от чувства. И някой ден, ако имам щастието да остарея, ще ги показвам на внуците  и правнуците си. Ликовете на децата ми, запечатани тук, ще са моето "вчера".

DSC 7711

Алекс не можа да се удържи да не подрънка на пианото въпреки протестите ни. Толкова е пълен с енергия, любознателност и емоции, че чак кипи и понякога малко прекипява. Но и това ще отмине, ще се научи да владее чувствата си и да канализира енергията си в правилна посока. Ние ще му помогнем.

DSC 7725

Косьо - забележете как се е изпънал. Много му се иска да е по-висок от баща си. Още малко...

DSC 7715

Коко - моят артист и философ. Детето, което винаги ме кара да се усмихвам. Дано сега, навлизайки в пубертета, да не се превърне в поредния мрачен тийнейджър. Ужасно ще ми липсва тази негова обичливост. Хубавото на пубертета е, че е временно явление. Все някак ще оцелея.

ПеевиВсяко най-разтърсващо и силно чувство, което съм изпитала някога, е свързано с този мъж. Един ден двама пресъхнали и грохнали старци ще гледат тези снимки и ще си спомнят младостта. Но сега... сега тръпката я има и страстта я има. Това е моето "днес". Вече трийсет години. И без да кажа и дума на Ивето, на всяка наша фотосесия, насред цялата лудница, тя винаги успява да изгони и смълчи децата и ни нарежда да се снимаме двамата. Само двамата. (Е, малкият клетник се появи на една снимка, но пък какъв невероятен чар й придаде). 

Мими 1

И с това приключвам. Какво повече да кажа, освен благодаря ти, Иве! Понякога имам нужда някой да ми напомни, че съм красива, женствена и нежна. Благодаря, че ме караш да се чувствам толкова... жена.

Всички снимки са от личния ми архив - 2019 г., фотограф е Ивелина Чолакова - Дамаянти.

 

 

Последно променена в Неделя, 15 Декември 2019 21:56
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

Невидимите хора

Невидимите хора

19 Юни, 2020 Истории

Мамо, тате, обичайте ме!

Мамо, тате, обичайте ме!

12 Юни, 2020 Възпитание

Защо не го опазихте?

Защо не го опазихте?

12 Юли, 2020 Истории

Прогноза за уикенда

Прогноза за уикенда

11 Юли, 2020 Татко Калоян

Група N-Xen: Да обичаш себе си

Група N-Xen: Да обичаш себе си

09 Юли, 2020 Нашите деца

Ягодови безстрастия

Ягодови безстрастия

08 Юли, 2020 Истории

Малко мръсна история

Малко мръсна история

05 Юли, 2020 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам