Една провалена баба

Автор: Мария Пеева

Това е признанието на една провалена баба.

Не мога да приспивам Борис. Бях сигурна, че ще се справям страхотно. Четири деца съм отгледала. Най-малкият съвсем доскоро беше бебе. Всички трикове ги знам, всички номера са ми ги правили. Нямах никакви опасения. Даже малко се притеснявах за сватята как ще се оправя, защото, видиш ли, нейните деца са големи, може да е позабравила. А то какво излезе?

Когато Яна ме помоли да погледам Бобчето за първи път, си мушнах една книга в чантата. Ами, така де, какво ще правя три часа? Ще нахраня бебето, ще го приспя и после ще скучая. Подготвих се значи. И така Яна ми връчи едномесечното вързопче. Бобче точно се беше научил да се усмихва и да гука и изобщо като цяло винаги е бил спокойно и лъчезарно бебенце. Но оказа се, че в отсъствието на майка си изобщо не е толкова спокоен. Щом разбра, че Яна я няма и нададе бесен рев. Два часа танцувахме латино танци, пяхме (особено аз), пищяхме (особено той). Плюхме биберони (той) и ровихме за упътвания в интернет на сложни за сглобяване модерни шишета (аз). 

Накрая бебе Боби заспа, а майка му се прибра. Напълно съзнателно възнамерявах да я оставя с лъжливото впечатление колко кротко е било сладкото ми внуче, за да не си помисли за мен, че съм смотана бабка, дето не може с едно бебе на месец да се оправи. Тя само го погледна и каза: "Олеле, Мими, много ли плака?"

Синът на моя син

56400442 574363906373417 745123752945123328 n

Разбира се, в приспиването на Борис имаше известни ползи за мен. Изгорих поне 1000 калории и измислих нов спорт, който представлява специфично подтичване с бебе на ръце и елементи от ламбада около масата. Този спорт го практикувам вече година и доста съм задобряла. Хубавото е, че с времето се справям и с все по-големи тежести, стигнала съм вече до 13 килограма. (Яна, толкова ли беше Бобче? Има дни, в които се чувства 20). Дължините също ги увеличих - преди на Бобче му стигаше около час приспивна ламбада, после стигнахме до два. А колко километра сме навъртели по улиците с количката... Мисля, че Борис има не по-малка заслуга за отслабването ми от диетата.

Но да не се отклонявам, нали сега ви разказвам за провала ми, не за успеха. Нека започна по-отдалеч. Снощи Яна ми го остави в 18,30 с думите: "Мими, много му се спи."

А Бобче, щом влезе вкъщи, и се разсъни. Поигра си с чичовците и с кучетата, помачка котарака, подреди шкафовете. Порадва се на дядо си, който се върна от работа. Хапна лазаня и баница със спанак, и после пак лазаня, и почна да си дърпа ушенцето. При Бобчо сигналът е този - хване ли си ушенцето, готов е за сън. И се почна.

Пробвах приспивния ни танц - не.

Иван го пробва - не.

Загасихме лампите и го пробвахме на тъмно - не.

Пяхме му, но това само рязко го разсъни.

Бяхме на косъм да му пуснем филмче, но майка му не дава. Само при мисълта как дядо му гледа с Бобче телевизия, а аз дебна на прозореца да не дойде снахата, съвестта така ме загриза, че се отказахме веднагически от тази идея.

Вече съвсем отчаяни, го окопчахме в столчето и го разходихме с колата. И това не помогна.

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

56598118 827494824292827 4094079726967062528 n

Когато майка му и баща му пристигнаха в 10,30 часа, завариха един усмихнат Бобчо и двама оклюмали Иван и Мария.

- Яна - казах - ние сме едни провалени баба и дядо.

Тя много се смя, а аз дори не се шегувах.

Тук е мястото да вметна, че сватята няма никакъв проблем с приспиването на Борис. Достатъчно е да го гушне, и той слага глава на мекото ѝ рамо и за две минути е заспал. Няма нужда от ламбада, няма нужда от подтичване. Подозирам, че може и с поглед да го приспи, но не ми казва, за да не се почувствам още по-зле.

Опитвам се да намеря обяснение за провала си. Казах снощи на Яна, че основната причина според мен е, че те двете с майка ѝ, имат огромни, прекрасни гърди, на които Бобче заспива като на пухена възглавница. А аз, след като свалих килца, олекнах и откъм горната фасада. Значи ако това е причината, има решение. Силикон досега не си сложих, но заради внучето и това ще направя - да спи на мекичко, на баба душицата то.

Споделих идеята си с Яна, а тя пак много се смя. После ми каза, че ще ми даде една нейна блуза да я обличам, като ми оставя Бобче.

Ако и това не помогне, лягам под ножа и толкова. Готова съм на всякакви жертви.

Какво ли не прави една баба за внуците си…


Прочетохте ли:

Достатъчно е просто да обичаш

Последно променена в Вторник, 09 Април 2019 10:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам