Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Ростислава Димитрова

Аз ще ви засегна. Ще ви ядосам. Ще ви размахам пръст. Защото мога. Защото не вярвам в разбиранията за примиреност на старото поколение. И не можете да ме изгоните. Родена съм след 90-та година и вярвам в силата на нашето поколение. И още повече - в следващите. Защото ние не се познаваме лично с онзи режим, с който са отгледани нашите баби и родители. Защото ние знаем, че нищо не е даром и не става наготово. Защото ние търсим мигновената резултатност. Защото сме нетърпеливи и това не е непременно недостатък. Защото този (ваш) модел не работи:

Трай си, за да не пострадаш!

Вземи си твоето, другите не ги гледай!

Ще те уредим, а ти си кротувай!

Държавата ти е длъжна!

Система, зачената в грях

ne me gini

А-а-а! Не, не и НЕ! Това мислене се е пропило чак в костите ви. И от това се възползват всички Валерисимеоновци през почти 30-годишната история на демокрацията в момента. Не само се възползват, а и го демонстрират. Толкова нагло и явно, че подобни изказвания, като неговото, са вече ФАКТ и то в ефир. Вие смятате, че е толкова безнадеждно положението, че ми казвате да емигрирам. Да си ходя? От къде? От моята страна? А къде? Ама няма да стане. Защото ако ние емигрираме, значи моделът „ТРАЙ СИ“ е успял. Значи, че Валерисимеоновците са успели. Само че те не подозират, че примирието приключва.

Много от хората на моята възраст (и по-млади) няма да се примирят. Ще питат, ще ровят, ще натискат, ще сочат. Те знаят и вярват, че всичко зависи от нас (навярно не всички, но много от тях). Че ако аз искам, значи мога и няма да мълча, а ще го направя. Че не можете да ми кажете да се махам, защото ТАМ е по-добре. Защото аз искам и знам, че може ТУК да е по-добре. Защото аз не съм бащата, който псува телевизора с ракията в ръка, а после кротува. Защото аз не съм майката над печката, която тихо носи ракията и си трае. Защото аз не съм бабата, която раздава акъли на база възраст, а не опит. Защото НЕ ИСКАМ да ми се казва, че няма смисъл. Защото има. И той не е в послушанието на поколенията. Той е в бунта им. В младостта им. В непримиримостта. И съм сигурна, че в следващите поколения има повече борбеност и хъс от това просто да си избягат. Знам, че тази примиреност си отива. Не ме гонете! Изгонете нея от себе си!


Препоръчваме ви още:

Апатията е новият принцип

На какво ме научи шъткането

Коридорите на властта и майките

Автор: Янка Петкова

Запознах се с Петя покрай дарителската кампания за Марая – бебето, което чака за чернодробна трансплантация. Майка му Ани ме покани в групата "Диагноза: наличие на трансплантиран черен дроб". В нея членуват родители на деца, които са били трансплантирани. Исках да разбера къде са лекувани децата им, с какъв успех. Има ли такива, които са били трансплантирани у нас и какъв е резултатът. Чест прави на тези хора, че въпреки грижите си, откликнаха веднага. Една от майките отдели време да ми изпрати епикризи, докато се готвеше да пътува за контролен преглед на детето си в Германия. Друга ми писа от клиниката в Бирмингам, където момиченцето й трябва да бъде трансплантирано за трети път. Свързах се и с Радка Йорданова, която е председател на Асоциацията на чернодробно трансплантираните в България, майка на трансплантирано дете. Всички те са водили битки с фонда, с министерството на здравеопазването, с българския трансплантационен център, за да извоюват правото на децата си да живеят.

Поканиха ме на една среща, да се видим на живо. На тази среща се запознах и с д-р Троева, бивш директор на Център фонд за лечение на деца (ЦФЛД), която беше дошла да се види с близките на Петьо – момченцето, което успя да изпрати за лечение и трансплантиране в Германия миналата година и това й струваше поста. Оказа се, че тя продължава да се интересува от детето, често се чува с родителите му, макар отдавна да не й е в „длъжностната характеристика“.

Убедих се, че тези хора са сами в усилията да помогнат на децата си. Подкрепят се едни-други, помагат си с информация за клиниките, в които се трансплантира черен дроб; с организирането на дарителски кампании и всичко, което съпътства ежедневието им на родители, чиито деца се нуждаят от животоспасяваща операция. Някои от тях са и „живите донори“, които се споменават в статистиките на различни здравни институции.

Там се видях с Петя. Впоследствие започнахме да си пишем ежедневно. Нейната четиригодишна Таня е с рядко генетично увреждане. Толкова рядко, че години наред никой от българските специалисти не успява да постави точната диагноза на детето. Едва тази година в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ установяват, че момиченцето е с прогресивна фамилна интерхепатална холестаза тип 3 – изключително рядко генетично увреждане. Вследствие на това заболяване и годините неадекватно лечение, детето е с чернодробна цироза и краен стадий на чернодробно увреждане. Лекарите от „Проф. Иван Митев“ издават становище, според което то подлежи на трансплантация, но „поради малката му възраст и наличието на рядко заболяване се препоръчва тя да бъде извършена в център в чужбина, който има достатъчно опит с подобна патология“. Мнението на трима от най-добрите детски гастроентеролози в страната обаче, явно не е убедителен аргумент за Обществения съвет на фонда, който излиза със становище, че детето може да бъде трансплантирано у нас. Все пак следва лекарски консилиум, който трябва да потвърди или отхвърли това становище. У нас обаче опит с деца с точно такава диагноза няма. Въпреки това в УБ „Лозенец“ са убедени, че могат успешно да трансплантират детето. Убеден е и националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов, който е и шеф на споменатата болница и има пряк финансов интерес да извършат трансплантацията в нея. Някой съзира ли в това „съвпадение“ конфликт на интереси?

Безизходица

0ea0e8797ce553e1f2fef81bff857868 L

Видях как Петя преминава през различни фази - отчаяние, страх, надежда, ярост… Всяка нова информация от фонда или от хората, с които разговаряше, засилваше притесненията й. Една вечер ми писа разстроена. Оказа се, че докато е подготвяла документите на детето си за кандидатстване във фонда, е починало двегодишно момиченце, с което се засекли при едно от посещенията си в болницата. Каза ми коя е майка му. С някакъв мръсен журналистически рефлекс писах на тази жена веднага. Отговори ми: „Малко по-късно ще ви помогна с каквото мога. Но точно днес не мога. Днес беше погребението й.“ Засрамих се и повече не я потърсих. Но тя ми писа след време с желание да бъде полезна на родителите, чиито деца все още са живи. Разказа ми какво се е случило с нейната дъщеря. Още една от историите, след които ти се иска да виеш и да убиваш.

Алекс е на 2 години и 4 месеца, когато внезапно вдига температура и започва да повръща. За няколко часа състоянието на детето става критично и го изпращат в Пирогов. Установяват, че е с чернодробна и бъбречна недостатъчност. Стабилизират го и го прехвърлят в болница „Проф. Иван Митев“, за да установят коя е причината за състоянието му.  Подобрение има, но за кратко. Лекарите в Педиатрията (както е известна още болницата) признават, че не могат да разрешат случая и препоръчват детето да бъде изпратено в Германия за диагностика и лечение. Майката подготвя документите му за кандидатстване в ЦФЛД. Необходимо й е становище от националния консултант по трансплантология в случая – проф. Любомир Спасов.

Въпреки усилията на лекарите от „проф. Иван Митев“ да се свържат с консултанта, тъй като състоянието на детето е спешно, становището се бави. Родителите чакат мнението му един месец, за да могат да заминат, но детето не го дочаква.

***

Две майки, които един самозабравил се вицепремиер би нарекъл „кресливи“.

Едната се бори за живота на детето си, а другата потиска мъката и споделя историята на починалото си момиченце с надеждата да й помогне.

Един лекар търси съдействието на министъра на здравеопазването, за да спаси дете, друг бави становището, от което зависи живота на същото това дете.

Един директор на фонд спасява живота на бебе, използвайки всяка възможност, която позицията му дава, за да е полезен. И го уволняват. Друг директор на фонд обяснява, че от него нищо не зависи, че той само придвижва документи, нищо че едва ли не всеки ден се вижда с ресорния си министър.

В една болница лекарите превъзмогват професионалното си его, признават, че колегите им в чужбина имат по-голям опит и дават шанс на болно дете да бъде адекватно лекувано навън. В друга болница твърдят, че биха се справили със случай, какъвто не са имали в практиката си, за да упражняват иновативни медицински практики.

Развръзката по случая на Петя предстои. Че институциите са бездушни знаем, тепърва ще разберем имат ли душа чиновниците, които работят в тях. Защото, ако липсва, надеждите на родителите и болните им деца са напразни. Душа не се трансплантира.


Препоръчваме ви още:

Три чернодробни истории

Умора на съчувствието

Система, зачената в грях

Моля те, Боже... или нещо друго...

 

Автор: Юлияна Антонова

Мили приятели, ще бъда кратка:

1. Усещането ми от българската проява в Хирошима е като онова, спомням си добре, когато като ученичка, седнала в салона на гимназията по време на тържествения концерт, на сцената мой съученик забравя текста на приветствието. Има хихикания, подмятания, невъздържани думи… аз съм поруменяла от срам и гледам в престилката си. Нямам вина, зная, но ме е обзел тих ужас, срам, неудобство.

2. Тии, моят съпруг, каза само това: „Един българин е, Юли, не е България! Ние си даваме сметка за това!“ А аз... (още повече ме боли, така действат понякога добрите думи от добър човек – като пронизваща болка).

3. Всичките мои близки, приятелките ми знаят, че няма в Япония друг такъв фен на Исей Мияке като мен. Исей Мияке получи най-голямото признание на страната си - Императорската награда за своята дейност, не само като изключителна за един световен дизайнер, а за всичко, което е сътворил в годините. За изкуство! Първият, който направи за своите футуристични дрехи материята, която не се глади, пере се в пералня, съхне за 10 минути, подходяща за 40 килограмова жена и за 80 - също. Той сътвори "Оригами" от тях! Уникални. Може да се побере целият ви гардероб в една, да речем" квадратна картонена кутия, и една върху други наредени дрехите ви "оригами." Скромен, фин, деликатен. Исей обича България! Зная го! С Тии (съпругът ми) направиха заедно в колаборация уникална изложба на КРИСТО преди няколко години (не че посланикът се яви тогава, ама това е друга тема). Обожавам този дизайнер! Много ми се искаше преди отпътуването ми за България за представянето на втората ми книга за скромността, деликатността и вежливостта на тези хора от Япония, да вечеряме заедно. Срам ме е да му позвъня. Исей Мияке е роден в Хирошима. Много обича родното си място! На 7-годишна възраст ядрената вълна безмилостно посяга върху малкото момче и оставя жестока следа в сърцето му (физическа – също). Зная, че никога няма да ми каже нито дума за вандалщината в Парка на мира. Но аз през цялото време ще си мисля само за това… SOS, приятели! Боли ме. Все една аз съм я сътворила...

4. В японската преса ще излезе прес релийз от полицейските власти, когато всичко е приключено. Въпреки че (убедена съм, знае се, че това са двама българи от Софийската опера – признали са), полицията никога няма да даде гласност, докато не е 100 % сигурна в разследването си и ОЩЕ: така ще съобщят, та да не обидят българите и България. Защото както каза съпругът ми Тии, не Операта, не българите и не България са вандалствали, а един или двама души. За тях от японците, убедена съм, ще получат бойкот и каквото следва да получат според Законите на тази страна.

Следва текста (в кавички) от Националната им телевизия, изводите за вас, а на мен ми иде (въпреки мекия тон) да си посипя главата с пепел – днес приятелките и близките ми не звъняха. Зная защо. Но не си мислете, че ми се сърдят. Не!

“Полицията в Хирошима разследва графити, намерени на 3 места в Парка на мира. Полицията съобщи снощи, че на пейка в близост до купола, на ограда в Музея на паметниците на мира и на вратата на съоръжение в близост до Паметника на корейските жертви на бомбардировките са открити черни бои с пръски от спрей.

Охранителите откриха графитите в понеделник сутринта.

Полицията подозира, че вандализмът се е състоял между неделя вечер и понеделник сутрин. Проверяват кадър по кадър записа на камерата за сигурност.

Една жена, която посети парка, каза, че е разочарована да научи, че паркът, много важно място за Хирошима, е бил опорочен.

Градски служител каза, че е много разочароващо, че подобен вандализъм е намерил място тъкмо в Парка на мира, място, посещавано от стотици хиляди хора от цял свят”.

С обич, Юлияна

Юлияна Антонова е автор на книгата „Моши моши, Япония“. Филолог и психолог по образование тя има дългогодишна дипломатическа кариера. Омъжена е за японец и от години живее в Страната на изгряващото слънце. Нямаме какво да добавим към посланието, освен да ви покажем и три снимки от Парка на мира. На последната ще забележите и други послания, оставени от посетители. Различни са от нашето, българското. Много различни.

46047884 m

63167153 m64421017 m

 

Прочетохте ли

Тайните на японското възпитание

Наскоро няколко родители се оплакаха в коментарите на темата за матурите, че децата им много бързо губят интерес дори към любими занимания, а какво остава за уроците. Наистина новите увлечения се появяват лесно, но и лесно замират. Изведнъж музикалният инструмент става скучен, моделът от конструктора остава недовършен. Случва се детето да откаже да посещава клуб или школа,  защото вече не му е интересно там. Най-често се оказва, че децата се разколебават, когато се сблъскат с трудности, които не искат да преодолеят, за които не са достатъчно мотивирани, или просто ги мързи. Ето няколко полезни съвета, споделени от родители:

1. Да покажем, че препятствията са преодолими.

Случва се някакво занимание да не върви гладко и, сблъсквайки се с първата трудност, детето се отказва. Нека се постараем в този момент да сме до него и да му подскажем, че всичко е поправимо. Ако се е скъсал листът с апликацията, можем да предложим помощта си и заедно да направим следващата върху по-дебел картонен лист. Ако по-голямото дете се е захванало с доклад по твърде сложна тема и не открива подходящата литература, можем да го насочим към търсене в чужди източници. Да помогнем с превода и да открием факти, които дори не са публикувани у нас. Помощта в труден момент доказва на децата, че ситуация без изход няма.

2. „Още малко“

Дъщеря ни цяла сутрин ни уговаря да й дадем да направи палачинки, но след първата внезапно й доскучава и се отказва. Когато каже, че й е омръзнало и отива да играе, можем да й предложим да продължим заедно още малко – едната ще ги пече, а другата ще ги маже със сладко и навива, докато всички палачинки бъдат готови. Така ще я научим, че започнатото трябва да бъде довършвано.

Защо за децата е полезно да готвят

motivacia

3. Мотивиране с бонус

Можем да обясним на детето как се мотивират възрастните, когато имат да свършат някаква неприятна еднообразна работа - като си позволяват някое малко удоволствие впоследствие. За детето това може да е посещение на филм след чистенето на стаята; гостуване у приятел след подготовката за теста по математика. По-малките могат да бъдат стимулирани да приберат играчките си, срещу обещанието да изгледат любимата си анимация. Очакването на удоволствието може да създаде нагласа за извършване на определена дейност.

4. Помощ с любимо занимание

Хубаво е детето ни да има някакво увлечение – танци, колекциониране на предмети, спорт или приложно творчество. Можем да му подскажем с какво да се занимава и да поощрим увлечението му. Ако рисува добре – да го подтикнем да участва в някакъв конкурс. Ако пише интересно, да осигурим публикуване на творбата му в блог.

5. Добрите примери

Ако детето се увлича от някакъв вид спорт, можем да потърсим интересни истории с негови кумири сред спортистите; да проучим как са постигнали успехите си. Можем дори да опитаме да се свържем с някои от тях – контактът с идола винаги ентусиазира. Децата се нуждаят от външни стимули, често им се иска да бъдат като кумирите си, а в биографията на всеки човек могат да бъдат открити факти, които доказват, че успехът и признанието се постигат с усилие и упоритост.

Нищо не го интересува

motivacia2

6. Вяра в детето и похвала за постиженията му

В началния етап е важно да го насърчим, да го въодушевим, за да свърши това, което е започнало. Можем дори заедно да си припомним онзи случай, в който сме правили родословно дърво и в началото ни е било трудно, но после близките са ни помогнали и сме събрали много интересни факти.

7. Да се учим на настойчивост заедно

Хубаво е да участваме в заниманията на децата си не само като родители и възпитатели, но и като партньори. Можем да си поставяме съвместни цели – да подредим пъзел с 1000 елементи например и всяка вечер да отделяме време, за да го осъществим. Така детето има възможност да се убеди, че човек постига целта си, когато е последователен, а фактът, че правим нещо заедно ще предизвика интереса му към екипната работа. Няма нищо по-хубаво от момента, в който сме постигнали целта си и се радваме на резултата. Приятно и стимулиращо е да видиш продукта на усилията си завършен.

Важно е да не забравяме, че за да остане заниманието любимо, никога не трябва да има принуда или заплаха. Само разбиране, подкрепа и мотивация. 

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме

Не убивайте детските мечти

Дзен възпитание

 

 

 

 

Шалва Амонашвили е грузински педагог и психолог, удостоен със званието „Рицар на детството“ за заслуги в областта на педагогиката. Идеите му за възпитанието на децата с любов и разбиране, уважение към личността и любознателността им, са направили много популярни книгите му. Ето някои от мислите, публикувани в тях.

1. Ако са ти поверили дете, за да го възпитаваш – върни го окрилено.

2. Смисълът на дисциплината не е в потискането на детското непокорство, а в неговото преобразуване.

3. „Дорисувайте“ своите деца. Общувайте с детето все едно сега е такова, каквото искате да стане в бъдеще. Търсете хубавото в него и непрекъснато го напомняйте. Седнете до детето преди сън и кажете: „Не очаквах, че ще си толкова щедър/а – може ли да те целуна за това?“ 90 % от живота ни се управлява от подсъзнанието и всяка подобна фраза е щрих, с който буквално го дорисуваме. В бъдеще този човек ще стане такъв, какъвто го виждаме сега. „Дорисувайте“ партньора, приятелите, колегите си. Преувеличавайте. Всички обичаме комплиментите и добрите думи, а децата още повече. Така ще посеете семената на характера им в бъдеще.

19 лесни решения за родители

shamon

4. Учете децата да бъдат внимателни. Това ще им помогне да станат наблюдателни, да откриват новото, да възприемат красотата на света. Първото място във възпитанието принадлежи на възприемането на красотата. Научете детето да вижда и чува красотата

5. Грубостта унижава човека. С всички сили трябва да се стремим да изкореняваме жестокостта и грубостта. Децата не са жестоки, докато не се сблъскат с жестоко отношение към себе си. Малко от тях са готови да противостоят на потока на тъмния хаос.

6. Детето може всичко! Затова е важно не да налагаме забрани, а да привличаме вниманието му към полезни занимания. Много възрастни натрапват на децата игри, вместо да обърнат внимание какво наистина им харесва да правят. Малките обичат да разглобяват играчките си, за да ги променят по свой модел.

7 проверени съвета към родителите

shamon2

7. Любовта на близките не бива да потиска детето. Важно е да му създадем условия да развива духовните си сили и способности. Разумно е да съчетаваме нежността и любовта със суровостта на дълга ни като възпитатели.

8. Децата се раждат с добри намерения. Не са зли, но бързо могат да усвоят този лош навик.

9. Всяка майка, която стои край креватчето на детето си, може да ви каже първата формула на образованието: „Ти можеш всичко.“

 

Препоръчваме ви още:

Моето трудно дете

10 ценни урока за 10-годишните ни деца

Изборите, които правим за децата си

 

 

Вивиян е прекрасно 6-годишно момиченце, което обича да рисува, да реди пъзели и да плува. Мечтае да стане лекар. Както казва майка й Цветелина „чакана радост в семейството“. Животът й е пълноценен и красив до този август, когато след общо неразположение, висока температура и остри болки в стомаха я приемат в Пирогов. Скенерът и ехографът показват, че детето има злокачествен тумор – невробластом в 4 стадий (най-рисковият). И това не е единственият проблем – откриват й огромен тромб на куха вена кава и срастване към панкреаса. В Пирогов оперират детето по спешност – преживява две животоспасяващи операции. При едната отстраняват тромба, при другата премахват целия ляв бъбрек на момиченцето, заедно със слезката. Възстановяването е изключително тежко. След направени постоперативни изследвания и нов скенер се установява, че се е образувал нов тромб в белодробната артерия и има метастази в белия дроб. Пренасочват детето за лечение в ИСУЛ. До момента са направени два курса химиотерапия от общо 6. След нов скенер се установява леко повлияване на метастазите в белия дроб, но не и на панкреаса. След приключване на 6-те курса химиотерапия ще бъде преценено последващото лечение. Според лекарите е възможно да се наложи отстраняване на част или на целия панкреас. Обсъжда се вариант за трансплантиране на стволови клетки. Семейството не разполага със средства, за да покрие скъпоструващото лечение и евентуалното трансплантиране на стволови клетки. Приблизителната сума на подобно лечение в Германия е между 40-70 000 евро, за една операция.

vivi

 

Възможни начини за дарение:
Банкова сметка - Банка
BIC: FINV BGSF
IBAN: BG37FINV91501317220466
Титуляр - Вивиян Валериева Костова


PayPal: https://www.paypal.me/vivian2012

Ако желаете да поставите кутия за дарения или да разберете в кои търговски обекти има такава, вижте повече в страницата Бъдеще за Виви. Там можете да проследите и организираните благотворителни инициативи и как да се включите в тях.


Препоръчваме ви още:

Да ви разкажа за Лори

Малката Марая има шанс

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Темата за агресията при децата е болезнена за родителите, немалка част от нас дори я смятат за табу, когато става дума за собственото ни дете. Вярно е, че предизвиква тревога, срам, вина и усещане, че не се справяме с ролята си на възпитатели, но е вярно и че по тази тема има много погрешни схващания. Кои са митовете, свързани с детската агресия?

1. Агресивно поведение – агресивно дете.

Много често, ако детето демонстрира агресивно поведение, възрастните започват да го идентифицират с него. Следват изводи за лоша наследственост („същият като баща си“), за лош характер („много е проклет, жесток“), за агресивно отношение („търси с кого да се скара“).

Всъщност детето не избира да реагира спокойно или агресивно на някакви събития. Ако можеше, навярно щеше да бъде спокойно. Но по една или друга причина, изпитва силни чувства, които го подвеждат. Ще мине още време, преди мозъкът му да узрее до степен да може да управлява поведението си. Това не бива да се очаква от дете в доучилищна възраст.
Ако престанем да виждаме зад агресивното поведение зли намерения, ще създадем възможност за разпознаване на истинските причини, които карат детето да напада. А когато разберем това, ще можем да му помогнем да се справи с гнева.

Защо е важно да отвръщаме на детската агресия с любов

agresor

2. Агресията е проява на възрастова криза и се израства

Трябва да признаем, че в това твърдение има някаква истина. Действително, в периодите на възрастова криза, поведението на детето може да се влоши, да демонстрира остра съпротива на родителската воля и да го прави агресивно понякога. Но това не е повод да мълчим, търпим и чакаме да отмине. Защото зад такива кризи, стоят силни емоции и неудовлетворени потребности. С това трябва да се съобразяваме и да се опитваме да разберем причините, независимо от възрастта на детето. При всички случаи да го оставяме насаме с чувствата му не е добра идея, защото то е в беда.

3. Децата трябва да контролират агресията си от най-ранна възраст

Контролът е една от последните стъпки в емоционалното развитие на човека. За да стигнем до този етап, трябва да сме минали през редица други – преживяването на всяка емоция поотделно, запознаването с многообразието на нейното изразяване, умението да забележиш, разбереш и назовеш чувствата, които изпитваш. Едва тогава контролът над емоциите е хармоничен и уравновесен. Потискането им рано или късно ще даде странични ефекти. Тази способност, ако до момента всички етапи са минали благополучно, се проявява едва към 5-7-а година.

"Странен" или "уникален" зависи от нас

agresor2

4. Агресивните игри са нещо лошо

Детската агресия предизвиква у родителите много тревожни мисли: „Ако сега го „изпусна“, после може да не се справя. А ако усети моята слабост? А ако порасне жесток човек?“ Вследствие на тази нагласа всякакви агресивни прояви се възприемат като нежелано, потенциално опасно поведение.

Склонността към агресия е заложена в нас по природа и има точно определено предназначение – да освободим напрежението, когато не можем да променим ситуацията, а не сме готови да я приемем. Агресията може да е и средство за защита. Децата трябва да имат възможност да я изразяват, защото иначе не могат да се отърсят от напрежението, което винаги се натрупва, когато нещата не се случват, както биха искали.

Играта е най-безопасният вариант. Ако детето хвърля на пода плюшеното си мече, това не означава, че утре ще направи същото и с по-малкото си братче. А ако му покажем, че разбираме емоциите, които го владеят, и му съчувстваме, такива ситуации ще са все по-малко.

Да поиграем на война?

agresor3

5. Ако „отразим“ агресивното поведение, детето ще разбере, че това е лошо

Този подход се опира на емпатията, която все още не е развита при децата. Освен това при вида на агресивното поведение на някой друг, то едва ли ще се успокои и замисли. Нека си представим, че сме на мястото на детето в подобна ситуация. По-скоро бихме се почувствали обидени, че няма на кого да разчитаме. Ще загубим доверието си в човека, който проявява агресия към нас. Възможно е да се изплашим, но при всички случаи няма да ни стане по-леко. В крайна сметка основната ни цел не е ли да подкрепим детето си?

Вербалната агресия

agresor4

Какво не трябва да правим

Да се страхуваме от агресията. Детето усеща този страх и това за него е знак, че възрастният не може да се справи със състоянието му. Как тогава да се справи малкото дете?

Да го осъждаме за проявата на агресия. Това ще ни постави от двете страни на барикадата, увеличавайки напрежението и тревогата, от които детето иска да се освободи.

Да направим тайм аут. Времето за мислене е много полезно за възрастните, но за децата означава само, че не сме готови да бъдем до тях в момент, в който бушуват емоции, с които те не могат да се справят.

Да игнорираме агресивното поведение. Ефектът е същият като при тайм аут.

Да наказваме за агресивно поведение. Наказанието не помага на детето да помисли над поведението си, да почувства вина. Неговата основна движеща сила са страхът от игнориране и болката (ако наказанието е физическо). Подобна практика не помага на детето да се справи с това, което го измъчва.

Да потискаме и заместваме агресивното поведение с приемливо. Забранявайки на детето да прояви агресията си („не се дръж така“) или замествайки я с приемливо поведение („трябва да се радваш“), ние го лишаваме от контакт със собствените му чувства. Все пак те не съществуват случайно. Предназначението им е да му помагат да създаде контакт с околния свят, да разбере дали всичко в този свят е наред или трябва да се промени.

Източник: mamsila

 

Прочетохте ли

За децата с проблемно поведение -
нашите и чуждите

 

Един баща написа този страхотен текст, който много ни се иска да прочетат повече мъже. Защото ние, майките, наистина имаме нужда да ни казвате по някоя мила дума от време на време.

Моля, бихте ли казали на жена ми, че е прекрасна майка? Аз й го казвам непрекъснато, но е безполезно.

Тя е любяща, грижовна, трудолюбива, прави всичко възможно децата й да живеят в прекрасен дом. Тя ги обгръща с любов, приготвя им здравословна храна, стреми се да изпълни всяко тяхно желание, работи и изкарва прилични пари. И всичко това като бонус към факта, че всеки ден, в продължение на деветте месеца на двете й бременности, непрекъснато й се гадеше. Нашите деца никога няма да разберат какви жертви е правила за тях моята съпруга. От време на време чувам как казва през сълзи: „Аз съм най-ужасната майка на света!“

Сериозно?! Но това е абсолютна лъжа! Скъпа, ако някъде съществува рейтинг на най-лошите майки, ти няма да влезеш дори във втората половина. Някъде след 90 процента, ако изобщо се класираш.

Защо побесняват майките

unnamed

Снимка: thedadlands

Говорих с няколко свои приятели за това явление и стигнахме до извода, че към майките има твърде високи изисквания. Бащите постоянно получават потвърждение, че са супер, само защото летвата за тях е твърде ниска. Моят баща никога не е сменял памперс, макар че има шест деца. По тази логика аз съм милион пъти по-добър от него (това, разбира се, не е истина).

Когато аз пазарувам и децата ми тичат като луди из магазина, хората казват: „Какъв прекрасен баща, как се грижи за децата си!“ Когато това прави жена ми, същите хора задават въпроса: „Не може ли да усмири децата си?“ Това, уважаеми, е двоен стандарт.

Ето го коренът на проблема. Задълженията и отговорностите на мъжете и жените вече не са толкова различни. Жените също са част от работната сила и за да са добри майки, не е нужно да бъдат НАЙ-ДОБРИТЕ ДОМАКИНИ. Вместо да се занимават със самобичуване, трябва да престанат да вярват в тази огромна лъжа и да предадат юздите и на другите отговорни възрастни – на нас, бащите.

Затова моят съвет към татковците е: слушайте какво ви казва жена ви и споделяйте отговорностите по равно. Аз не разбрах това веднага. Мислех, че съм супер баща, само защото приготвям на дъщерите си овесен каша с усмихнати личица от боровинки. Лъжех се.

Вслушайте се в думите ми, татковци. Ние не бива да се сравняваме със собствените си бащи, времената се менят. Ако трябва да се сравняваме някого – това са майките на децата ни. Те все още, по някаква причина, заемат главната длъжност в корпорацията „Възпитание на децата“, но дойде време за справедливо управление.

Какво научих, докато бях баща в майчинство

unnamed 2

Снимка: thedadlands

Всъщност, майки, като ни предадете част от своите отговорности, седнете удобно, отпуснете се и приемете най-сетне, че вършите колосална работа. Престанете да се сравнявате с профила на ИдеалнаМайка239 в инстаграм. Игнорирайте факта, че децата са с различен цвят чорапи и разберете, че макар светът да е опасно място, с тях всичко ще е наред. Тоест кашлицата на детето в 3 през нощта не е симптом на бубонна чума.

На жена си ще кажа: ти си удивителна и аз бих искал да се виждаш такава, каквато те виждат моите очи. Помня те отпреди да станеш майка и се влюбих в теб, когато беше обсебена от купоните, обожаваше караокето и коктейлите. Обичам те и сега, когато ловко управляваш дома, в който живеем с децата си.

Бих искал да кажеш на света: „Аз съм най-великата майка на всички времена!“

Защото това е истина.

Авторът на този текст Джейми Калър е известен актьор, комик и води собствено радио шоу. Когато не работи, се подчинява на всяка дума на съпругата си Кейт и двете им дъщери Клеър и Хана.

Източник: thedadlands


Препоръчваме ви още:

Когато баща ти е комик - 15 забавни цитата за възпитанието

Великото завръщане на татковците

37 "вредни" съвети за татковци

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам