Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Футболът – този омразен спорт

Футболът е най-гадният спорт на света. В него няма нищо благородно, грациозно, никаква елегантност. Мразя го открай време. Намразих го още когато Ванката риташе топка с приятелите си, вместо да ме покани на кафе. Мразех го, когато ме заведе да гледам „Ботев“ Пловдив и ме настани на някаква счупена седалка, а около мен разни побеснели хора подскачаха всички едновременно, като по команда, и крещяха неистово, а през останалото време ми плюеха семки по главата. Намразих го още повече през 1994 г., когато се класирахме за полуфинала на световното, и от радост Иван подхвърли горкичкото ми бебе Теди толкова високо, че му удари главата в тавана. Тогава чашата преля и забраних вкъщи да се гледа футбол. И да се тренира.

Забранявах го още много пъти и след това. Забраних го, когато на Пеев му разбиха носа на мач с колегите. Забраних го, когато на Косьо му счупиха ръката, докато пазеше на врата. Забраних го съвсем категорично, когато на Пеев му откриха здравословен проблем, който изключва всякакви контактни спортове. Забранявам го отново и отново, всеки път, когато момчетата (от таткото до тригодишния включително) ми се връщат с разбити колене, навехнати глезени, синини, растежения, счупени палци, натъртени ребра. Слава богу, дебелите им глави остават здрави. Поне засега.

На всичкото отгоре футболът е изключително скъп спорт. Не искам да смятам колко пари сме хвърлили на вятъра за топки, които изчезват безследно. Веднъж гоних лабрадора на съседите, който пред очите ми задигна една. Без дъх останах, но го настигнах.И да бяха само топките… Ами билетите за мачове? Не мога да си обясня как може човек да даде пари, за да гледа как 90 минути здрави, прави и видимо нормални момчета гонят една топка и се ритат по глезените! Не искам да коментирам и грозните футболни обувки, които ръсят малки черни топчета от настилката из цялата къща. Както и футболните екипи от отвратителна найлонова материя, уж дишаща, които момчетата отказват да свалят по цяло лято и се налага да ги пера вечер, за да могат да ги нахлузят сутринта чисти, вместо да си облекат красивите памучни ризки и панталони, които с такава любов им купувам.

Миналата година се вбесих и разпоредих, че това лято всички започват да тренират тенис. Тенисът е красив и елегантен спорт, полезен за социалните контакти и щадящ физиката. Елитарен спорт, не масовка като футбола. Пеев видя, че на глава с мен няма да излезе и само промърмори:

Който е тръгнал срещу футбола, не е прокопсал.

Да си мърмори. Записахме ги на тенис, но продължиха да ходят и на футбол. Три пъти седмично целите ми дни преминаваха в разкарване от едното игрище до другото. През август Алекс се разболя и се оказа, че единият спорт трябва да отпадне, защото няма кой да ги води. Познайте какво избраха, въпреки всичкото ми тръшкане и вайкане.

 

ФУТБОЛ!

Имам си обаче едно малко лично отмъщение. От години им правя един вбесяващ номер. Почне някой „важен“ мач, моите всички се наредят на дивана, зомбират се в телевизора, затаили дъх, а аз си кротувам на компютъра, пиша си нещичко и хвърлям по едно око да издебна сюблимния момент. И точно преди някоя дузпа, скачам, заставам точно пред телевизионния екран и правя кратък, но ефектен танц. Полудяват, казвам ви!

Ей така съм застанала онзи ден в бойна готовност на мача на „Ливърпул“, техния любим отбор. (Как пък не си избраха някой, дето побеждава по-често, ами се налага и да ги успокоявам после). И точно се канех да им направя изпитания номер, но нещо се загледах и аз. А този загубен „Ливърпул“ взе, че отбеляза. Скачат те и крещят, и по някаква необяснима причина, от чиста емпатия най-вероятно, скачам и аз с писък, и изведнъж усещам, че те са ме зяпнали и грачат срещу мен:

– Мамо, ти си фенка! Фенка си!

– Абе, я се скрийте! Аз мразя футбол! И „Ливърпул“ мразя, най-смотания отбор.

Момчетата се споглеждат с хитра усмивка.

– Я кажи кой им е вратар?

– Е, Миньоле, много ясно.

– Кой им е треньор?

– Юрген Клоп. Беше Брендън Роджърс.

– Кой им е капитан?

– Хендерсън. Джерард се оттегли, този страхотен мъжага. Чакам да издадат биографията му.

– Кажи пет футболисти.

Без да се замисля, изстрелвам:

– Сако, Коутиньо, Стъридж. Стърлинг се махна, адски нелоялен тип. И Суарес отиде в Барселона, ама той много хапеше и без това.

Момчетата и Пеев крещят срещу мен в един глас:

– Фенка! Фенка! Фенка! Фенка!

Отварям уста да отрека и… тогава ме озарява най-ужасното прозрение в живота ми. Те са ме развалили! Заразили са ме с гадния футболен вирус! Обречена съм да прекарам живота си в пиене на бира, млящене на чипс и крещене пред телевизионния екран! Или още по-зле, в плюене на семки, ругаене и скачане по стадионите! Ще нося раздърпани тениски с надпис „You will never walk alone“ и ще рева на химна. Ще следя трансфери и ще обсъждам стратегии. Ще си боядисвам физиономията с червена боя и ще си татуирам пилешкия герб. Ще си лягам и ставам с мисълта за предстоящи и минали мачове, провали и победи. Свършено е с мен! Аз съм фенка! Наистина съм ФЕНКА!

АААААААААААААААААААААААААААААА!

Последно променена в Четвъртък, 27 Юли 2017 02:04
Прочетена 1012 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

До сина ми

До сина ми

17 Авг, 2017 Забавно

Как учат децата в Израел

Как учат децата в Израел

17 Авг, 2017 Образование

Турист или пътешественик

Турист или пътешественик

16 Авг, 2017 Развлечения

Пътешествие до Дебрецен

Пътешествие до Дебрецен

16 Авг, 2017 Развлечения

Facebook