Покрай бракоразводните дела, родителите са заети със собствените си преживявания и много често децата преживяват мъката си без подкрепата им. Психоложката Ан Бушо обяснява защо е добре да се извиним на детето си за всичко, което се е случило по време на разрива, и да възстановим емоционалния си контакт с него. Бушо работи със семейства, които се развеждат по взаимно съгласие. По думите ѝ, както и да протече разводът – спокойно или с напрежение – отношенията между родителите и децата се променят. Децата са изплашени, сърдят се, чувстват се изгубени, разочароват се от единия си родител, а понякога и от двамата. Психоложката обаче е убедена, че искреното извинение може да помогне отношенията им да бъдат възстановени.

В разгара на развода родители са обсебени от собствените си чувства – гняв, тревога, недоумение, обида, страх от бъдещето. Това ги прави по-малко чувствителни към преживяванията на децата им. Разбира се, продължават да ги обичат и да се грижат за тях, но престават да се съобразяват с емоционалното им състояние.

Родителите като че ли забравят, че детето в този момент изпитва огромни проблеми с привързаността. И в процеса на развода, и след приключването му, те приемат детската тревога за нещо преекспонирано, отказват да я признаят. За да избегнат чувството за вина, възрастните свързват промените в настроението или поведението на детето с особеностите на неговия характер.

Когато отношенията между родителите са гранични, детето може да реши, че ситуацията е безнадеждна и да изпадне в дълбоко отчаяние. Или да приеме, че единият от възрастните е уязвим и има нужда от помощ. Някои деца осъждат родителите си. Тийнейджърите се сърдят, заради поведението на някой от възрастните. В подобни ситуации децата се стараят да скриват чувствата си и не ги обсъждат с родителите си, смятайки, че по този начин проявяват загриженост - на големите и без това не им е леко.

По време на развода у по-малките деца много често се забелязва известно забавяне на развитието, а при тийнейджърите чувствата са или дълбоко скрити или излизат на повърхността и водят до поведенчески проблеми или понижаване на успеха. Това, че децата крият емоциите си, напълно се вписва в картината за света на родителите, които са склонни да мислят, че с наследниците им всичко е наред.

Правила за съвместен живот като разведени

Как да се подготвим за извинението

На родителите им е трудно да признаят, че реакцията на децата на развода е много по-сложна, отколкото са предполагали. Но ако осъзнаят това, може да възникне желание да се извинят. Извинението е началото на помирението, смята Бушо. То помага на възрастния навреме да се откаже от „бронята“ си и повишава емпатията, а на детето позволява да се дистанцира от конфликта на родителите. Благодарение на извинението, децата чувстват, че са им обърнали внимание и загубената привързаност се възстановява.

„Ако искате да се извините на детето си, първо се поставете на негово място и опитайте да почувствате, какво е изпитвало през цялото време. Не забравяйте, че вие сте компетентен и любящ родител, за да види детето ви зрелия човек, на когото може да се довери.“

Бушо предлага на възрастните да мислят за себе си като за любящи родители, които са допуснали грешка. Не е нужно да се мисли за развода с угризения, а с доброта към себе си. Никой не е длъжен да бъде идеален. Да, малките деца идеализират родителите си, а тийнейджърите са толкова разочаровани от нас, че всяка грешка им се струва трагедия. Затова и на нас, и на децата ни рано или късно ще ни се наложи да се откажем от идеята, че сме съвършени.

Извинението като възпитателен метод

Извинението е възпитателен метод, за който много родители дори не подозират. То позволява да отдадеш дължимото както на собствените си чувства, така и на чувствата на детето, да признаеш през какво е преминало то по време на развода. Важно е възрастният да признае как се е държал в този период: „Разбирам те, аз бях толкова заета с развода, че не ти отделях никакво време.“ или „Струва ми се, че през последните месеци бях твърде строг с теб.“ Подобни признания помагат на детето да преосмисли представата си за това, което се случва в семейството. Извинението придава значимост на емоциите му, но признавайки неговите чувства, родителите не са длъжни да се съгласят с гледната му точка или с обвиненията му.

Разводът през очите на детето

Как да разберем какво е преживяло детето

Преди да потънат в ужаса на развода, децата са били по-скоро много привързани към нас, а в хода на конфликта са ни изгубили. Те се плашат и се чувстват наранени от това, че са лишени от вниманието ни, а емоциите ни са непредсказуеми.

Полезно е да си спомним какви сме били ние на същата възраст, да помислим за това, което сме преживявали тогава. В различните възрасти децата възприемат реалността различно. Малките са ужасени от мисълта, че може да ги изоставят, затова имат нужда да им се обясни много подробно какво се случва и защо.

Друг важен въпрос е как да се извиним, без да обвиняваме другия родител и без да поемаме излишна вина върху себе си. Нападките по адрес на бившия партньор или разговора за собствените ни недостатъци изместват акцента от преживяванията на детето към това, което чувстваме ние. Да, по-примамливо е да споделим своите представи как е трябвало да се постъпи в тази ситуация, но едва ли ще помогнем на децата си. Нужно е да признаем грешките си, но е по-добре да се фокусираме върху това как разводът е повлиял на детето.

Как да се извиним

Ан Бушо смята, че извинението трябва да е кратко: да изразим съжаление, да опишем как си представяме чувствата на детето, а то може да ни коригира, ако сметне за нужно. Може да представим ситуацията като начин да научим нещо: „Точно сега не зная какво да направя, за да се почувстваш по-добре, но заедно бихме могли да измислим нещо.“

Извинението на родителя дава увереност на детето. Може да потърсим помощта на другия възрастен: „Говорих с баща ти и двамата сме съгласни, че не трябваше да повишаваме тон. Радвам се, че обсъдихме това. Ще се опитаме да не повтаряме тази грешка.“

Ако разликата във възрастта на децата не е голяма – може да ги съберем заедно и да поговорим, особено ако са ставали свидетели на неприятни сцени. Тонът трябва да е мек и спокоен.

Ако съумеем искрено да се извиним на детето си, ще бъдем по-добър пример за него.

Препоръчваме ви още:

Рецепта за сладкиш с горчив привкус

Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?

Мащеха в семейството - истински истории