Автор: Мария Иванова

Виновни са романтичните филми, романтичните песни и един тон мастило върху хартия, претворено в поеми, картички и брачни обети. Дали? Не мисля! Никой няма вина, освен ние самите и собствената ни самозаблуда, че сме изключение, когато в 90% от случаите сме правило. Ето някои неписани закони, които не сме длъжни да спазваме, но е хубаво да ги знаем, и когато се засилваме с 200 км/ч по главния път към поредната фантазия, поне да си сложим колана и да проверим еърбега.

Любовта е чувство, Страстта е емоция

ФАКТ! Често бъркаме двете субстанции и става един коктейл, от който впоследствие боли глава с години. Срещаме човека, изпитваме уникален микс от емоции, хормоните бушуват, леглото се тресе, комшиите идват със сметката за сънотворни и тапи за уши, плюс тази от ветеринаря (от шума кучето е в стрес, и се е скрило под масата). Химията ни е завладяла и, разбира се, мислим, че ще е вечно. Да, ама не. В някои случаи продължава дълго, но по правило в един момент емоцията приключва, приливът на ендорфини намалява, с всеки изминал ден се питаме какво става. Започваме да страдаме като наркомани за доза и си задаваме хиляди въпроси за външен вид, поведение, грешки, докато не си зададем основния и най-важен - къде отиде Любовта??? Не, не си е отишла, просто никога не я е имало, не и този път.

Жега

Любовта е болка и страдание - не, не е!

Егото ни носи страдание и болка. Често във филмите и поемите невъзможната и несбъдната любов е на пиедестал. Решаваме, че и с нас е така, срещаме някого, не можем да бъдем заедно, издигаме го в очите и мечтите си, не виждаме реално, започваме да чувстваме липса, мислим, че е в сърцето, мислим, че не ни е писано да бъдем обичани, че имаме лош късмет или изобщо нямаме такъв. В този момент трябва да се погледнем отстрани. Това, което ще видим, може да ни шокира - че няма любов или разбито сърце, а едно гладно его, което ни гризе бавно и болезнено.

Любовта е зависимост - не, не е!

Често бъркаме привързаността, навика и рутината с любов, великото клише - не мога да живея без теб! Естествено, че можеш, просто трябва да се отърсиш от страха. Да, от страха, че не можеш да се справиш сам или да останеш сам. Залепен си за човек, когото не обичаш. Искаш да избягаш, но всеки път, отивайки към изхода, ужасът те завладява като птиче в клетка, което е забравило да лети и мисли само как ще падне.

Любовта няма религия

Останалите 10%

Любовта е прекрасно чувство, което се случва рядко и точно за това е толкова специално. Когато даваш, без да искаш нещо в замяна, няма корист, не се чувстваш ощетен, егото е спряло да пирува, гардът се е вдигнал. Ако е взаимно, е чудо. Но дори и да не е, е прекрасен момент от живота, защото знаеш, че СЪЩЕСТВУВА и е несравнимо.

Препоръчваме ви още:

Не се лъжи, животът е майтапчия

Една стара, стара история

Фейсбук любовна история