Авторката на текста, който ще прочетете, пожела да остане анонимна. Клеймото за "лошите майки" е толкова ужасяващо в обществото ни, че човек не смее да си признае дори най-елементарни грешки. Мисля, че е време да променим това. Когато разбрах от какво дребно "прегрешение" се притеснява, й казах следното:

Повечето от нас сме и лоши майки, и добри майки, и изнервени майки, и усмихнати майки, и всеки ден сме всичко това, и още много неща.

И моята майка беше такава. По критериите на съвременното общество щеше да е една ужасно ограничаваща, хеликоптерна майка, която се опитва да контролира дъщеря си и да й налага измислени, остарели норми. Но дъщеря й взе, че "прокопса", въпреки майчините терзания и клетви, бунтарския пубертет и ранния брак. А нищо чудно и точно грешките на майката да я направиха такава, каквато е сега - един сравнително читав човек, на всичкото отгоре и щастлив, доколкото е възможно в този свят и в това време. 

Нека да не се боим от грешките си, майки. Ако можем, да ги поправим. Ако не, поне да си ги признаем. Това е отлично начало.

И краят ще е добър, напук на всичките ни грешки. Достатъчно е да си обичаме децата, нищо повече.

"Аз не съм лоша майка. Ти не си лоша майка"...

Напоследък твърде често повтарям тази мантра на себе си или в разговор с близки приятелки. Всички ние сме майки на здрави и умни деца, в които за наше (не)щастие виждаме себе си като в огледало - с всичките си рошави мисли, сенки под очите и палави пламъчета в зениците. Набързо вързаната коса на тила няма нищо общо с прическата на перфектната майка от рекламата за пране. Навикът да дишам от 1 до 10 няма нищо общо с йогата. Късите заповеди не са умно управление на семейство или хора.

Ако си спомням само тези моменти, да, аз съм лош родител. Но често се чувствам по-зле - като провал, защото имам прекрасно дете, което ме изненадва с неочаквани въпроси и жестове на нежност. Тези моменти са толкова скъпоценни, че проклинам прословутия си инат, който ме кара да искам нещата да се случват по моя начин. Трудно е, когато имаш срещу себе си перфекционист със също толкова силен характер.

Прочетохте ли Мамо, не прави така?

Да, знам, че има и друг начин. Някои майки приемат родителството като игра и изглеждат наистина над нещата. Има и такива. Познавам няколко и искрено им се възхищавам. 

Истината е някъде по средата. Повечето не сме като тях, но не сме лоши майки. Ние сме хора, изгубени по пътя на идеалното родителство.

Викаме на децата си, след това ги прегръщаме. Искаме да имат всичко, а самите ние се лишаваме от най-важното - собственото си спасение като индивиди. Крием шоколада, а след това го изяждаме тайно. Искаме да не гледат твърде много телевизия или компютърни екрани, но зяпаме ФБ повече от децата.

Ще ми се да кажа, че съм щастлив родител. Всъщност съм благословена с дете, което човърка душата ми в опит да извади най-доброто от мен. Дано успее. Вероятно момчето ми е право. Вчера ми каза: "Ти не знаеш нищо, мамо" (да, Джон Сноу, и ти не знаеш нищо). Синът ми е прав - не знам, но и той не знае. Затова ще вървим заедно, докато научим всичко. Да продължим по пътя, „лоши майки“, а то светът е голям и спасението дебне отвсякъде.

Прочетете още: 

Какъв тип майка сте

Женските тайни, които научаваме твърде късно