Автор: Мария Пеева

Нека ви разкажа за още едно усмихнато семейство. Пламен, Вася и Антония Каимски са от град Дупница. Те са посланиците на Lidl за месец април. Вася я познавате отдавна, тя е създател на страницата „От мама за Нийка – всеки ден вкусотийка“, любима на много майки, а нерядко гостува и при нас с чудесни истории. Пламен е пожарникар. Тежката му професия обаче има и една добра страна – след 24-часовото дежурство той прекарва със семейството си 3 почивни дни, в които ходят на разходки и малки екскурзии, а сега, предвид ситуацията, се забавляват у дома. Но и там не скучаят, бъдете сигурни. Пламен се занимава с мотора си, който поддържа в перфектна форма, Вася пише, готви, експериментира и се грижи за задружното семейство. А малката Антония, която на галено наричат Ния, е петгодишна фурия, която няма да ги остави да скучаят и за миг. Огънят в това семейство не угасва.

Освен че се обичат и подкрепят, в семейството на Вася и Пламен умеят и да се забавляват. И тъй като сега всички имаме нужда от повече смях, ви подбрах няколко нейни смешни семейни истории - някои са по-стари, някои са съвсем нови. Но всички са мили, усмихнати и сърдечни - като самите тях.

За приспиването:

- Хайде, бе, маме, хайде да лягаш вече.
Пее си нещо и не ми обръща внимание.
- Нийче, маме, хайде…
Заслушвам се в песента.

- Забърквам, забърквам големи пакости.
Вбесявам, вбесявам добри родители.

Е, като е права - права е!

***************

За каките и лелите:

Отивам да изхвърля боклука. Виждам съседката в двора. Как сте, ала-бала. Нормален разговор. Кучето ѝ се затичва към мен, аз заставам и започвам да му говоря. Тя, докато усети, че си разговаряме приятелски тича по двора и крещи :
- Джаки, не лай КАКАТА! Джаки! Не закачай КАКАТА! А вие с КАКАТА сте си приятели.

Кака съм, кака. Вярно, на едно кутре, ама съм кака!

За снимките:

Понякога един поглед значи повече от хиляди думи!
И все пак :

Аз: Аххххх. Като те шибна с тоя лимон!

Пожарникарят: Значи… само ти гледам акъла..

Нийка: Тези двамата откачиха тотално.

Светът е оцелял, защото се е смял!

За сладкото:

- Мамо, има ли нещо сладко?

- Няма, маме, а и е късно вече за ядене.

3 минути по-късно се явява с:

- Пудра захар, бейби!

Близала е кутийката с локум, който бях оставила за сладкиш утре!

За чорапите:

Чорапи!

Бич за човечеството!

Най-големият враг на щерка ми.

Всеки ден, по цял ден припявам рефрен : обуй-си-чорапЕ!!!

После смекчавам тон: А поне чехли, а?!

После се отказвам, а тя цял ден шляпа по боси крака.

Голям ужас ще да са тези чорапи, да знаете. 

Сега имам идея. Ще ѝ накапя моментно лепило в чорапа! Да я видя как ще го събуе. 

Ама, ха! Веднъж и аз да спечеля тази битка!

За светът под КАРАНТИЯ

Когато всичко това свърши, вече нищо няма да бъде същото. 

И БЛИЗАЛКИТЕ вече не са това, което бяха. 

Къде са пъстрите цветове, сладостта. Къде са, питам аз?! 

Това е и един пост за неравенството. Защо някои ядат крем супа (аз и Нийка), а други (пожарникарят) – карначета?!

Сбъркан свят под КАРАНТИЯ!!!

Бъдете здрави!

И нещо сериозно:

И това ще мине.

От нас, обаче, зависи как ще мине.

От нашата отговорност сега зависи какво бъдеще ни очаква.

От нашето поколение зависи какъв свят ще оставим на следващите поколения.

Бъдете отговорни! От отговорността на отделната личност зависи социалната такава. Ако всеки един от нас приеме ситуацията адекватно, то ще успеем да преминем през нея.

И ако доводът да мислим за възрастните, защото „чумавото“ удря най-силно там, не е достатъчен, то помислете за бъдещето, за децата. Защото светът, който ще им завещаем, не искаме да бъде осакатен! Защото искаме да има усмивки, искаме да има свобода, свобода да пътуват, да се забавляват, да мечтаят! Бъдете отговорни! Останете вкъщи! Четете книжки на децата си, прегръщайте ги, разказвайте им истории, рисувайте слънца и пеперуди. Обяснете им, че площадката няма да избяга и че сега няма да може да отидете, че няма да се събирате с приятелчета им няколко дни, обяснете им защо. Приемете, че за да продължи светът да съществува такъв, какъвто го познаваме трябва да спре за малко!

Борбата започна, никой не знае кога ще свърши. И по-лошо ще стане. Но най-тъмно е преди разсъмване. В много тежки ситуации винаги си повтарям това. Най-тъмно е преди разсъмване! Ако сме силни и единни, мракът ще се разсее. От нас зависи, буквално от всеки един от нас, зависи как ще минем през този мрак.

Бъдете отговорни, бъдете разумни, бъдете силни. И най-вече – БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

Прегръщам ви!

За добрата дума

Завърших училище преди доста години. 12 някъде трябва да са вече. Помня, обаче, съвсем ясно първия път, в който прекрачих прага на училището. Първо видях охраната. После го виждах хиляди пъти. Всеки ден в училище започваше с него и той беше последният, който ни изпращаше. Децата в училище му казваха "Старшинката". На мен ми беше иронично и противно. Никога не съм се обръщала към него така. Той беше възрастен господин, пенсиониран военен, как бих могла да се отнасям с такава елементарна насмешка към него?! А беше един прекрасен, винаги усмихнат, гордо изправен, вежлив човек. Всека сутрин посрещаше всеки един от нас поименно. Знаеше имената на 500 души! Всяка сутрин беше еднаква :
- Добро утро!
- Добро утро, госпожице Вася!

Само на есен, когато падаха кестени от огромните дървета пред училище той ни чакаше отвън и приканваше:
- Хайде, госпожице Вася, минавайте по-бързо. Ех, военни каски ще ви раздавам, ей!

Мина и замина времето в училище.

Срещнах го преди дни в магазина. Гледах го от далече с умиление, спомняйки си училището и мислейки си как този човек за всичките 17 години, от които го познавам, не е мръднал изобщо. А той ми се усмихна :
- Здравейте, госпожице Вася! Още сте с Вашето момче! – каза той, потупвайки пожарникаря по рамото - Браво! А това е дъщеричката. Малка красавица! Браво, браво! Много се радвам, че Ви видях, госпожице Вася.

Хора, разревах се! Почти не можах да отговоря адекватно. Усмихнах се, подадох и му ръка.

Остарял е явно, няма как. Но времето май е по-благосклонно към позитивните, усмихнати и добри хора. А той е запазил всичко това в себе си. Да бъде жив и здрав още дълги години, защото светът има нужда от такива едни, наглед обикновени хора, които оставят отпечатък в душата на тези, които са имали сърце да ги видят.

Ей такива хора са Васето, Пламен и Нийка - хора с широки усмивки и големи сърца. Тъй като ги избраха за посланици в месеца на месните продукти, помолих Вася да сподели някоя вкусна рецепта за нашите читатели.

Медени пуешки бутчета с мандарина

< 2 долни пуешки 

< сокът от 1 мандарина 

< 2 с.л френска зърнеста горчица 

< 1 с.л мед

< 1 с.л зехтин 

< 200 мл червено вино 

< 2 скилидки чесън (намачкани) 

< 4 с.л соев сос

< сол

~~~~~~

Обърках всички съставки. Залях бутчетата и оставих да се мариноват за около 2 часа, като периодично го завъртах. Пекох около 2 часа, под капак на 200° заедно с цялата течност, в която се мариноваха. Станаха уникално вкусни, ароматни и крехки

Семейството на Пламен, Вася и Ния от Дупница са априлските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. Следващото усмихнато семейство очаквайте през май. А междувременно, в Lidl можеш да откриеш разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Елеонора и Калоян от Видин - мартенските посланици на Lidl.