Ако детето ви е навършило година и половина, вероятно сте сменили над 4000 еднократни пелени. Вече с нетърпение окачвате момента, когато мъникът най-сетне ще реши да се възползва от гърнето. Ето ви една техника за „въвеждането“ на гърнето само за два дни.

Как става?
Има две основни мнения за това как трябва да се осъществява преходът на детето от пелени към гърне. Според първото, водещи са родителите – те решават кога и как, без оглед на възрастта и нивото на развитие на малкото. Според второто мнение – правилният преход е възможен само при пълната физическа и емоционална готовност на детето. Преди десетилетия придобиването на това умение е било ранно, строго и последователно. Смятало се е, че повечето 8-седмични бебета вече са готови да бъдат тренирани за гърне. Всичко се променя през 60-те години на миналия век, когато педиатърът Бери Бразелтън заявил, че за успешния отказ от пелените детето трябва да е достатъчно пораснало и родителите не бива да избързват с гърнето. От известно време отново става актуална тенденцията за ранно приучване на детето, но в тази статия ще разгледаме случая, в които родителите изчакват детето да ги насочи към този момент.

Използването на гърнето наистина изисква определено ниво на развитие на детето. Съвсем малкото дете просто не е способно на такъв подвиг. В общият случай, децата придобиват това умение към 2-та година. При някои това става дори чак към четвъртата. При момичетата този процес настъпва по-рано, отколкото при момчетата. По принцип те по-рано опознават тялото си и се научават да реагират на сигналите му.

Всяко нещо с времето си
Първото, което трябва да имаме предвид е, че това не е състезание. Това, че съседското дете вече ходи на гърне не бива да събужда спортната ни страст.

Разбира се, можем и сами да вземе решение, че е време детето да ползва гърне, без да имаме предвид действителната му готовност да го направи. Но, първо, това може да не завърши с успех и второ, процесът ще е много по-дълъг. Ако изчакаме, ще спестим и на себе си и на детето излишен стрес.

Как да разберем, че моментът е назрял?

Детето само ще ни подаде сигнал, трябва само внимателно да го наблюдаваме.

Готово е, ако:

- разбира своето тяло и чувства кога иска да извърши нуждата си. (Възможно е да се крие зад дивана или да чака да остане само.);
- стреми се да бъде чисто. Не му харесва да стои в мокри или мръсни пелени и дава сигнал, че е време да ги сменим;
- готово е физически – може само да отиде до гърнето, да свали гащичките си и да седне без чужда помощ.

- счита се, че детето е способно физически да контролира изхождането си, когато вече може да се качва и слиза само по стълби.

 
Ако са налице всички тези „симптоми“ може да започнем двудневния „тренинг“ по ползването на гърне. Можем да посветим на този процес почивните си дни.

Кои са основните стъпки!

1. В началото на първия ден обуйте детето в специални „тренировъчни“ гащички. Това са многократни пелени с допълнителен слой тъкан. Ако детето извърши нуждата си в тях, определено ще му е мокро и бързо ще поиска да ги смени. Можете да използвате и най-обикновени детски гащички, идеята е на детето да му е мокро, ако се напишка.

2. Първоначално учете детето да ползва гърне, докато е с тренировъчните гащички или с обикновените гащички, но без пелена. Нека ги смъква и да сяда на гърнето като „големите“. Ако му е некомфортно да седи върху гърнето с голо дупе, оставете го в началото да седне обуто.

3. Говорете на детето. Подсказвайте му реда на основните действия, обяснявайте му, че трябва да се „ослушва“ дали му се ходи по нужда и да седне на гърнето, когато вече е време да го направи. Наблюдавайте го и го питайте, ако усетите, че нещо в „процедурата“ го притеснява. Не забравяйте да го похвалите, но не предлагайте награда – играчка или лакомство. Подкупът рядко сработва. Главният мотив за ползване на гърнето трябва да е желанието на детето да бъде чисто, а не да получи възнаграждение за положения „труд“.

4. През първия ден канете детето на гърне веднага след като се събуди сутринта, след дневния сън, след хранене и на всеки два часа, ако само не дава знак.

Към края на втория ден малчуганът сам ще започне да си спомня какво трябва да прави, когато му се ходи по нужда.

Ако през втория ден „инцидентите“ в гащите или на пода се случват постоянно, детето не е готово за прехода на гърне. Не избухвайте, не му се карайте, не показвайте разочарованието си! Хвалете го за малките му успехи. Върнете се към еднократните пелени и отложете „тренинга“ за следващия уикенд. Не продължавайте с многократните пелени, това едва ли ще ускори процеса в случая.

Ако след тези два дни детето даде знак, че му е неприятно, че е намокрило многократните пелени, значи операцията е преминала успешно и можете да продължите да му ги обувате. Инцидентите съвсем ще намалеят и тогава вече можете да преминете към обикновено бельо.

Възможни проблеми
Повечето деца имат няколко фалстарта преди гърнето завинаги да замени пелените. Това е нормално. Но има деца, при които процесът протича с усложнения:

- Увлечено в игрите
Да откъснеш такова дете от заниманията му е невъзможно, дори да има физически позив за това. Обикновено в такива случаи нуждата бива свършена на път към гърнето.

Решение
Използвайте таймер, който на всеки час ще напомня, че е време да се ползва гърнето. Постепенно детето ще се научи да се вслушва в тялото си и да реагира навреме.

- Не обича да го командват
По-скоро ще стои в мокрите си гащи, отколкото да седне на гърнето по ваша молба. Това ще продължи, докато само не реши, че е дошло време да го направи.

Решение
Запазете спокойствие. В тази борба за власт е по-разумно да отстъпите и да дадете на детето възможност да се разбере със себе си. Приберете всичките му пелени и го оставете да се оправя с „резултата“ от своите нужди. Може даже да го поканите да почисти „местопроизшествието“. И в този случай използването на таймер може да помогне. Вероятно ще ви направи впечатление, че когато престанете да правите от съпротивата на детето проблем и основна тема на разговор, нещата ще се урегулират от само себе си.

- Стиска се
Ако мъничето е имало поне един неприятен случай с болезнен запек е много възможно просто да откаже да ходи по нужда. Задържането автоматично води до по-сериозно запичане, в резултат усещанията са още по-болезнени. Това е порочен кръг.

Решение
Потърсете помощ от педиатъра. В общия случай се предписва разхлабително, което помага на организма да се освободи от „количествените натрупвания“. Може да добавите в храненето на детето продукти, които имат същото действие. Най-добре е то да преодолее този страх, преди да започнете прехода към гърне. Иначе проблемът може да се задълбочи и процесът да продължи твърде дълго.

- Изпитва страх
Детето се заседява на гърнето и по никакъв начин не може да бъде убедено да ходи в тоалетната чиния. Изобщо тоалетната за него е „страшната стая“. Бои се да не падне в тоалетната чиния, плаши се от звука на изтичащата вода…

Решение
Опитайте се да разберете от какво точно се страхува детето. Не се смейте, не коментирайте, приеме страха му за даденост. Можете да му кажете, че „каките и батковците“ ходят в тоалетна; да натиснете копчето за водата заедно; да купите удобна, цветна седалка, за да предизвикате интерес у детето да я пробва. Оставете го да седне обуто няколко пъти, за да преодолее страха си, че ако е без гащичките си, ще падне в тоалетната чиния.

Нощната смяна
За да е сухо креватчето на сутринта, първо размерът на пикочния мехур на детето трябва да е достатъчно голям, за да задържа урината през цялата нощ. Или мозъкът да е развит до такава степен, че позивните за ходене по нужда да събуждат детето. Това може да се случи до няколко месеца след като е усвоило ходенето на гърне. На някои деца може да е нужна година.

Според статистиката 5 % от здравите петгодишни деца не са в състояние да контролират напикаването нощем. На 10 % от малчуганите, навършили 6 години все още е нужна „нощна защита“. А ако детето е на 7 и проблемът все още съществува, трябва да потърсите съвет от специалист.

А ако малкото дете се събужда сухо в продължение на 4 седмици можете да свалите нощните пелени.

Препоръчваме ви и статията ни за многократните пелени, както и тази за правилното захранване на детето. Ако се интересувате от захранване, водено от бебето, препоръчваме ви тази статия, отново на нашия диетолог д-р Русинова.

Материала подготви Янка Петкова

Слънце, дъжд, военни самолети, униформени паради, агънца в полето и честит имен ден!

За цялото семейство/за родители:

04-08.05.2017 - Цветни Дни - София Ринг Мол

06.05.2017 - ВХОД СВОБОДЕН И ПРАЗНИЧНА ПРОГРАМА - Национален военноисторически музей

06.05.2017 - На 6-ти май: Заедно в теснолинейката II

08.05.2017 - ЕВРОПА ТАНЦУВА - Ларгото

0-3 години:

05.05.2017 - Представяне на книжката "Майка ми е акушерка"

07.05.2017 - Избягване и преодоляване на често срещани трудности в кърменето - Ла Лече Лига

07.05.2017 - Мацаница - Под дъгата

09.05.2017 - Първи грижи за зъбките

11.05.2017 - Първи грижи за бебето - Park Center Sofia

СЦЕНА

9,10,11.05.2017 -КОФИЧКА С ЛОПАТКА - ПРЕМИЕРА - Столичен куклен театър за деца от 2-5 години

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

Арт йога за деца 4-8 години - часове във вторник и неделя в студио Abagar Shanti до парка Заимов.

06.05.2017 - Екоработилница за деца: птичета - Книжен център "Гринуич"

06.05.2017 - Кой е по- по Fun?!? - FUN Ring Park

07.05.2017 - Мацаница - Под дъгата

ТЕАТЪР

06.05.2017 - Не пресичай на червено - тетър Възраждане

07.05.2017 - Любопитното слонче - Столичен куклен театър - салон Гурко

07.05.2017 - Вълнуваш куклен театър в Боби и Кели - „Една история с две мишки” – Театър на колела

07.05.2017 - Слончето с розовите уши - театър 199

МУЗИКА

05.05.2017 - Лили и вълшебното бисерче - Софийска опера и балет - голяма зала

09.05.2017 - Фолклорно разнообразие - Образователни програми на БНР

КИНО

01-07.05.2017 - Златен кукер - международен фестивал на анимационния филм

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

Предложенията за ваканцията на образователен център Медиа - зелено лято за приключенци, градска лятна занималня, сугестопедична програма по български език и математика и още... А за да се запознаете с подробностите може да отидете на 13.05 на деня на отворените врати във всички филиали на Медиа.

06.05.2017 - Покажи Ми Агънце - уъркшоп по дърворезба

07.05.2017 - Скейтборд академия с Крис Драгошинов - Decathlon - Витоша

07.05.2017 - НЪРФ ПАРТИ - Fun Ring Park

Център по класическа сугестопедия Вихровения кани децата на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ПРЕЗ ЛЯТОТО И УЧЕБНА 2017/2018 - Интензивните летни курсове са развити в 3 нива и са подходящи за ученици от 1 до 6 клас включително.

Лятна компютърна академия IT STEP - курсове, които ще превърнат компютрите от средства за забавление, в полезен инструмент за развитие на детските идеи и креативност.

06,07,08.05.2017 - С дъх на пролет - ателиета по рисуване и приложни изкуства във Вълшебната къща на Мая

ТЕАТЪР 

05.05.2017 -Разкази от бъчвата - Столичен куклен театър - салон Гурко

07.05.2017 -Любовта към трите портокала - Открита Арт Сцена На Шипка

07.05.2017 - Меко казано - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

МУЗИКА

08.05.2017 -МАТРËШКА: РУСКА ПРИКАЗКА - STUDIO 5

09.05.2017 - Фолклорно разнообразие - Образователни програми на БНР

11,12,13.05.2017 - Котките - НДК зала1

КИНО

01-07.05.2017 - Златен кукер - международен фестивал на анимационния филм

Детската програма на кината.

Предстоящи събития:

13.05.2017 - Мини Академия за родители

14.05.2017 - Фамилатлон 2017 - Южен парк

11-14.05.2017 - Софийски фестивал на науката - София Тех парк

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.
Снимки: София играе

Днес в град Славяново е ден на траур. Знамената са спуснати в памет на починалия вчера Радослав Димитров – 14-годишното момче, убито по непредпазливост, след сбиване. С децата от Основно училище „Христо Ботев“ работят психолози.
Окръжната прокуратура в Плевен образува досъдебно производство за изясняване на причините, довели до смъртта на момчето. Иззети са записи от камерите в класната стая. Виновният беше задържан за 24 часа. Очакват се резултатите от съдебно-медицинската експертиза.
Родителите на починалия Радослав твърдят, че са подавали сигнал до училищните власти, че синът им е бил тормозен от братовчед си, но резултат не е имало. Ситуацията се усложнява и от факта, че сбиването е станало по време на час. Нито присъстващият учител, нито камерите са успели да спрат конфликта между децата. Според директорката на училището Лиляна Манолова това е „нещастен случай при детинско спречкване“. Противоречива е информацията за присъствието на учителката – според едни източници е побягнала от стаята уплашена, според други - тя и възпитатели от училището се опитали да окажат първа помощ на детето. Първоначално решили, че става дума за епилептичен припадък.
Албена Тотева, началник на Регионалното управление на образованието, заяви, че както децата, така и учителите имат нужда от специалисти, които са подготвени за работа при кризисна интервенция. Подготвя се екип, който да влезе в училището, за доизясняване на ситуацията. Към момента там работят психолози от Националната мобилна група към просветното министерство.

По-рано тази година от Министерството на образованието оповестиха данни, според които само през 2016 година има регистрирани 2270 случая на физически и над 2700 случая на вербален тормоз. Други близо 1500 деца са били жертва на кибертормоз.
Преди по-малко от месец, след поредния случай на агресия в училище, Министерството на образованието излезе с Междуинституционален план за действие за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции. Този план предвижда да бъде изготвен проект за изменение и допълнение на наредба, свързана със здравните кабинети в училищата. Предвижда се да бъдат определени модели на осигуряване на медицинско обслужване. Докато това стане, ще се търси съдействието на Спешна помощ и близките до детските заведения и училища болници. Според документа личните лекари трябва да взаимодействат с учителите в случай на инцидент. Образователното министерство предвижда да бъдат включени и социалните работници, които трябва да работят със семействата на проблемните деца. Планът предвижда учителите да преминават обучение за „поведение и реакции при инциденти в училищата". В учебните заведения ще бъдат създадени клубове за превенция на насилието, в които ще бъде използван подхода „връстници обучават връстници“. Предстои „дълбочинно изследване на законодателството, на връзките между училището, семейството и социалните служби.“.
Неправителствените организации, които работят за защита на детските права у нас са близо 200. Някои от тях дори са финансирани от държавата. Всички реализират проекти за защита на правата на детето и семействата в риск, срещу насилието и т.н.
При толкова ангажирани с темата институции на горещия телефон 116 111, на всеки 5 минути се подава сигнал за насилие над дете и случаите на насилие ескалират.
Междувременно МВР съобщи, че днес следобед, на изоставен строеж в района на Медицинска академия, от висок етаж е паднало 14-годишно момиче, което е починало на място. Инцидентът се разследва, но от вътрешното министерство уточниха, че става дума за нещастен случай.

Автор: Лора Вълчева
Лора Вълчева е авторът на блога Empurple, която ви представихме с една прекрасна фотосесия преди време. След раждането, страстта й към модата отстъпи на майчинството и в нейното кътче все по-често надничат текстове посветени на малката й дъщеря Касиди. Ето какво ни разказва за премеждията си с кърменето.

"Подготовката" ми за появата на бебето и грижите около него включваше четене на книги и статии, разговори с други майки, семинари за бъдещи родители и други. Едно нещо обаче ми се набиваше на очи – кърменето - и аз отбягвах всякакви четива и семинари по темата. "Нямам време за губене!"- мислех си. Какво толкова ще ми кажат на тоя семинар? Бебето се ражда и трябва да започнеш да го кърмиш по-скоро, за да тръгне кърмата. И така, кърмиш си просто. Йес бе! Ами това беше най-големия ми шок в болницата. Вярно че родих със секцио и родилните болки ме прескочиха, а и след това ме снабдяваха с обезболяващи, но все пак имаше сериозни болки и неприятни усещания. Няма да говоря за тях, искам да кажа, че никое от тях не мога да сравня с това трудно нещо кърменето. Кой го измисли бе? Шегата настрана, искам да разкажа как протече (да се чудиш кое значение влагам) при мен, а може пък да е от помощ на някоя бъдеща мама.

Във всяка болница по различно време дават бебето на майката да го кърми. При мен имаше едно отлагане от страна на акушерките, или поне аз така си въобразявах, защото исках да се случи възможно най-скоро. Първо искаха да мога да се изправя и да ходя, после да се изкъпя, после пък трябвало до си почивам и не знам още какво. Накрая просто ми казваха: "Ей сега, ей сега!", пък не идваха да ми помогнат. Ядосах се, повиших малко тон и нещата се случиха в деня след раждането към обяд или следобед (моето секцио беше предния ден на обяд, приключи към 13 и 30 ч., така че ако родите рано сутринта, мисля че може да поискате да кърмите още същата вечер). Разбира се, моят съвет е колкото по-рано, толкова по-добре, но пък е важно и да не сте супер изтощени. В деня на раждането аз нямах сили за това, не можех да се местя особено и дори не си представях в това състояние как ще държа бебчето, камо ли да го кърмя. И така, акушерката дойде в стаята при мен, обясни ми как да застана, как да хвана бебче, как да му помогна да суче и какво да правя. И тогава се случи! Мъничката устичка като човчица на пиленце започна да търси храна и засмука. Умилението ми от сладката й муцунка и магията на този момент изведнъж спряха, сякаш ме удариха по главата с паве. КАКВА Е ТАЗИ  НЕПОНОСИМА БОЛКА НЕ ИЗДЪРЖАМ СПАСЕТЕ МЕ?! Започнах да обмислям бягство и железен сутиен с катинар, за да не може Касиди да се докопа.

И така, започнаха мъките, които продължиха доста време. Бебето сучеше силно и доста умело и не се интересуваше, че мама я боли. Наистина дори болката в раната от секциото беше нищо сравнение с болезненото кърмене. А и като знам, че дори не съм достигнала до някакви възпаления и разкървавени зърна, което съм чувала да се случва...грр, не искам да си представям! Желанието ми да кърмя, обаче, беше по-силно от болката. Слагах бебка да суче и редувах с помпата, защото тя е много по-нежна и безболезнена. Кърмата скоро тръгна и мъничето ми започна да получава храната, която се смята за най-добрата за моето бебе. В началото беше малко, но лека-полека се увеличаваше. Болката не намаляваше. Беше истински тормоз за мен, цялата се изпотявах. Издържах по съвсем мъничко, но гледах да е често. След изписването, когато се прибрах вкъщи, не ставаше по-добре. Не стига че трябваше да върша хиляди неща, да се опитвам да се възстановя след секциото, все още ми беше много трудно да се движа, да се изправям, да вдигам бебето и да му давам всички грижи, които заслужава, и накрая тази безумна болка при кърменето. Дори мъжът ми все ми повтаряше: „Ползвай си помпата? Защо се измъчваш?". Наистина с нея всичко беше по-добре (пак болеше), но губеше адски много време, че и стерилизиране на шишета и миене по сто пъти на ден. Но най-вече си казвах: „Толкова други жени успяват, трябва и аз да се преборя с тая болка!" или „Едно време не са имали помпи, трябва да се справя!".

Знам, че не при всяка майка е така. Но при мен беше ужасяващо преживяване. Чувах, че някои жени се наслаждават на тази близост с бебето си и обичат да кърмят. Аз го мразех! Случваше се да плача от болка и често карах Касиди да чака, за да си почина. Когато нямах енергия за това, просто използвах помпата, тя ми даваше сила, че в крайна сметка я имам и с нея също мога да храня детето си с най-добрата храна. Но ето и нещо хубаво най-накрая - болката намалява и изчезва напълно! Наистина, ако издържите, после всичко ще е наред!

Имах още един доста неприятен проблем, за който искам да споделя. Когато кърмата тръгне, тя тръгва и не пита кога може, къде, как, защо?! Чисто мокри блузи, чаршафи, подгизнали сутиени - ежедневие. Мразех тази част, защото и време да се къпя по няколко пъти на ден нямах. Събуждах се през нощта мокра с мокра блуза, мокри чаршафи и на всичко отгоре - мокър матрак. Ей, откачах! Сега ми е смешно като си спомня, но тогава се побърквах. Подплънките изобщо не помагаха, те също подгизваха и правеха положението още по-неприятно. Когато кърмата започваше да тече безпричинно, бързах да си сложа хавлия, с която да попивам. Ако съм навън в този момент, винаги с подплънки и в чантата още няколко. Лека-полека, за радост, кърмата се регулира и това шуртене стана по-контролирано.

Защо толкова много държах да кърмя?

Защото кърмата е идеалната храна за бебето ми!

Защото прави имунитета на бебето много силен!

Защото е естествен, природен, човешки процес!

Защото на Касиди й харесваше. Виждах, че обича мама да си я гушне и да осъществим този контакт майка-дете - кожа до кожа, да й галя главичката, докато папка, и макар в началото понякога да съм била със сълзи на очи от болка, обичам това дете и обичам факта, че се грижа за нея. Обичам да гледам малкото й личице как се наслаждава, докато я кърмя.

Това си е моя логика, но смятам, че щом докато бебето е в корема ми и се храни чрез моето тяло, и след това отново се храни чрез мен, е по-малко вероятно да развие някакви алергии и да има реакции към външния свят, в който вече се намира.

Освен това кърменето е далеч по-удобно, защото просто вадиш и даваш. Не миеш шишета, не стерилизираш и не стоиш 30 минути с помпа. Дори и с електрическа, каквато е моята, този процес е досаден и отнема много време.

Има още сто причини да кърмите - от по-бързото възстановяване на матката след раждането, през хиляда добри ефекта в развитието на бебчето, че и предпазва от разни болести и майката и бебето, има много статии по темата, потърсете ги.

Пиша тези редове след 5 месеца  и половина кърмене и ако ме питате как е сега, ето как е:

Не изпитвам болка и неприятни усещания. Напълно естествено ми е вече, но и не го намирам за някакво приятно преживяване, на което да се наслаждавам, освен че бебка ми е сладичка, но тя винаги ми е сладичка. Не съм решила колко време още ще кърмя, но следвайки съветите, че до 1 година това трябва да е основната храна на бебето, най-вероятно ще се опитам толкова, а и кой знае, може да продължа и още. Смятам да обръщам внимание на това, което Касиди ми показва. Все пак всичко е за нея, нали? Дано съм помогнала на някого с тази статия, макар че половината от нея е мрънкане. И е важно да се каже, че има не една и две причини, които правят кърменето трудно и/или невъзможно и не трябва да чувствате вина, ако преминете на адаптирано мляко!

Още от Лора можете да прочетете в Аз и тя  и С цвят на нежност 

Кремена е наистина усмихната жена. Освен това е редактор, кулинар с въображение и „ароматно“ като подправките, които обича, чувство за хумор. Точно любимият ни тип събеседник. В нейния блог cookwithasmile - Да готвим с усмивка - можете да намерите изкусни рецепти с риба и месо, засукани пити и баници, прелъстителни десерти. Обича сезонната и регионалната кухня. Терасата й е рай за подправките, а последното попълнение е дафиново дръвче. Като всеки майстор, може да „рециклира“ остатъците от храна във вкусни ястия - сух хляб превръща в крутони, козунаците от Великден – в сладкиши, парчета сирена или колбаси запича в гювечета. Твърди, че няма вредна храна, важно е да не се прекалява. Като типична рожба на „Бургас и морето“ готви на семейството си риба поне два пъти седмично. А вдъхновението за нови рецепти е навсякъде – в бабините тефтери, в опита на свекъра, в наследената обич към готвенето от майка й.

Ето едно предложение на Кремена, което може да направи предстоящия празник изключително вкусен:

Печено агнешко бутче на бавен огън


Бавно печено агнешко бутче – крехко и сочно месо в собствен сос, овкусено от подправките, без допълнителна вода, мазнина или каквото и да е, а на всичко отгоре – не се налага да миете тавата! Какво по-хубаво и лесно от това! Аз съм почитател на традиционните подправки и бавното готвене на ниска температура. В тази рецепта няма да видите новаторство, екзотични техники или съставки, а един малко по-различен начин на печене на месото, който ще ви спести време и усилия, а крайният резултат е фантастичен!

Продукти:

агнешко бутче, около 2-2.5 кг.
сол
червен пипер
черен пипер
джоджен
чубрица
хартия за печене и алуминиево фолио за завиване на месото

Начин на приготвяне:

Измийте месото добре и подсушете с кухненска кърпа или хартия. Ако е много мазно, може да отстраните част от мазнината, но не забравяйте, че тя допринася месото да остане сочно и вкусно по време на печенето.

Отрежете два големи листа хартия за печене и кръстосайте един върху друг, така че да може да се завие месото плътно. Поставете месото в центъра на хартията и овкусете с подправките - трябват по 1-2 чаени лъжици от подправка. Втрийте подправките от всички страни и завийте месото с хартията.

Откъснете два големи листа алуминиево фолио, кръстосайте ги, поставете пакета с месото в центъра и завийте плътно. Поставете завитото месо в тава, без да наливате течност.

Как да печете: 45 минути на 200 градуса (без вентилатор) след което температурата се намалява на 160 градуса (без вентилатор) и месото се пече още 2 часа. Още след първия час, ще усетите ароматите, които се разнасят от печката.

Когато извадите месото от фурната, тавата е на практика чиста и суха. Всички месни сокове, които са се отделили по време на печенето, са вътре в пакета. Оставете го да отпочине за 15-ина минути и отворете с помощта на ножица. Може да го сервирате като отворите и прегънете краищата на пакета и се образува нещо като легло или бавно и внимателно да прехвърлите в чиния. Имайте предвид, че ще има сос от печенето, тоест ще ви трябва плато с подходяща дълбочина. Месото е изключително сочно и крехко, овкусено от подправките… няма да казвам нищо повече, просто опитайте този начин на печене.

Вкусните рецепти на Кремена можете да следите и тук, на страничката й във фейсбук. 

Препоръчваме ви още:

Печена агнешка плешка в листа от лапад

„ Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение“ – Астрид Линдгрен

Казвам се Надя и съм на 33 години. Завършила съм психология в Германия, където прекарах 10 години от живота си. По стечение на обстоятелствата се върнах в България и нито веднъж не съжалих за тази стъпка. Имам дъщеря на 3,5 години, моето най-голямо вдъхновение, покрай която се роди и страстта ми към ръчно изработените неща. Никога не съм си и представяла, че ще се занимавам с ушиването на детски играчки и кукли, но се оказа, че това е нещото, което наистина ми доставя удоволствие.
Идеята на сайта ми е да представя ръчно изработени играчки и кукли, които са направени само в един екземпляр, за да може всяко дете да има нещо неповторимо. Дори и да са с еднакви размери и вид, играчките винаги се различават (по цвят, по детайли, по аксесоари). Тази идея се появи в съзнанието ми, когато 3-годишната ми дъщеря се скара с нейно приятелче за едно плюшено кученце. Тогава се запитах, защо всички играчки трябва да еднакви? Не е ли по-лесно и забавно всяко дете да има уникална, лесно разпознаваема играчка?!

Ето моите съвети към всички начинаещи шивачи, които се вдъхновят за творчество:

1. Избирайте си лесни проекти.

Така няма да се обезкуражите още в началото. Захванете се с нещо простичко - например квадратна, декоративна възглавничка. При нея няма какво толкова да се обърка и ще се чувствате със сигурност по-удовлетворени, отколкото ако инвестирате много часове труд и нерви, а крайният резултат е плачевен.

2. Не бързайте!

Ако сте като мен (нетърпеливи да свършите и видите как се е получило) със сигурност сте се сблъсквали със ситуация, в която при цялото бързане сте пропуснали важен детайл или сте забравили важен шев. За себе си научих едно - да не бързам, да преглеждам различните скроени парчета по няколко пъти, наставям ги многократно, меря, шия внимателно.

3. Нарисувайте това, което искате да постигнете като краен резултат.

Дали ще е просто скица или завършена, оцветена рисунка няма значение. Важното е да видите как ще изглежда - така сте се доближили една стъпка по-близо до крайния резултат, защото вече имате изображението в ума си.

4. Три пъти мерете, един път режете!

Тази точка малко се припокрива с точка 2. Мерете, премисляйте, не бързайте! По-добре да прекарате 15 минути повече в плануване, отколкото да си спестите това време.

5. Сменяйте често иглата на шевната машина.

Иглите за шевната машина са просто консуматив! Не ги пестете. Правилото е да се сменя иглата след всеки проект. С нова игла първо шиенето е по-лесно, второ - шевовете са по-изчистени и красиви и трето - ще имате  по-малко проблеми като заплетени конци, неравномерни шевове и прочие.

6. Запознайте се подробно с функциите на машината си.

Това трябва да е първото, което трябва да направите, когато се сдобиете с бленуваната шевна машина. Прочетете внимателно упътването и го дръжте наблизо, така че във всеки момент то да ви бъде от помощ. Вземете пробно парченце плат и експериментирайте, за да видите кой бод как изглежда и как се постига.

7. Изберете подходящи като материя платове.

Като начинаещ хоби-шивач може би е най-разумно да започнете проекта си с памучен плат с минимална еластичност и разтегливост. Оставете материи като сатен, ластични платове, органза, шифон и прочие за по-късен етап, когато вече имате повече опит и няма да се разочаровате. Конците и иглите са от първостепенно значение, когато става дума за платове. Тънките, памучни платове се шият с по-тънки игли (70, 80), а по-дебелите платове - с по-едри. Така ще постигнете оптимален резултат.

8. Почиствайте периодично машината.

Това трябва да се превърне в рутина. По време на самото шиене от плата се отделят много миниатюрни мъхчета, които впоследствие (ако не биват почиствани) могат сериозно да затруднят и влошат работата на шевната ви машина. Периодично отваряйте капачето под крачето и почиствайте с четчица събраните мъхчета и конци. В упътването на машината трябва да е описано подробно как се сваля капачето и как става самото почистване.

9. Гладете!

Въпреки че може би ви изглежда по-скоро като затруднение, с времето ще установите, че гладенето е по-скоро улеснение на целия процес. Прегънатите и изгладени краища на плата се шият много по-лесно (и равномерно), а и крайният резултат изглежда в пъти по-добре. Преди да отрежете разкроения плат е важно той да е добре изгладен, за да може кройката да бъде възможно най-добре пренесена върху плата и след това изрязана.

10. Шийте, шийте, шийте!

И не на последно място - шийте, колкото се може повече. Упражнявайте се, експериментирайте, забавлявайте се! Защото всичко трябва да бъде забавление, за да се получи добре. Сами ще се убедите, че след всеки ушит проект ставате все по-добри и нещата, които са ви плашили отначало, сега ви изглеждат като детска игра.

А как започнах аз?

Извадих шевната машина, грабнах няколко умалели бодита от бебешкия период на дъщеря ми и набързо уших първия заек. Резултатът не ме впечатли особено, като се имат предвид раздалечените крака, несъразмерните ръце и уши, приличащи повече на кучешки. Но дъщеря ми го хареса от пръв поглед. И въпреки, че не го осъзнавах тогава, с този заек се роди моят ентусиазъм и любовта към ръчно ушитите играчки. Последваха още 8 заека и 4 котки, докато със сигурност разбрах, че това е нещото, в което искам да се усъвършенствам и с което искам да се занимавам. Започнах да изпробвам различни техники, както и да експериментирам с форми, платове и аксесоари. Сама си чертаех кройките и си рисувах шаблоните, защото така ми беше в пъти по-лесно, отколкото да използвам готови. Винаги ушивах по един прототип на играчка, който получаваше дъщеря ми и ако той „оцелееше“, значи беше издържал теста за издръжливост и можеше да бъде ушит и за други деца. Имах толкова много идеи за играчки в главата, които исках да реализирам, а мястото в детската стая намаляваше драстично. Тогава реших, че ми трябва онлайн магазин, където да представя творенията си на широката аудитория. Избрах за име на нещата си Fairy Ribbons (“Приказни панделки“), защото ми звучи забавно и свежарско, а забавлението е в основата на всичко, което правя. Интернет страницата и магазина направих сама (с много четене и достатъчно инвестирано време всичко се получава и няма невъзможни неща). Тогава все още не знаех дали ще има интерес към творенията ми и дали си струва да инвестирам. Но още с първите поръчки, колебанията ми се изпариха, а съобщенията от доволни клиенти правят деня ми стократно по-хубав и ме мотивират да дам още повече от себе си.  
Старая се да измислям нови неща за всякакви възрастови категории, като например сензорните кубчета, които са предвидени за най-малките и които подпомагат развитието на фината моторика. Всички творения са изработени от качествени памучни платове, а всички останали материали, използвани за появата на играчките, са напълно безвредни. Играчките са меки, забавни, шарени, ушити с много въображение и внимание към детайлите и с идеята да станат любими и верни приятели на новите си притежатели.

Благодарение на моя близка приятелка, за която направата на детски аксесоари за коса е любимо хоби, успях да разширя разнообразието на ръчно изработени неща в онлайн магазина. Нейните страхотни диадеми, фиби и ленти за коса придават завършен и незабравим вид на визията на всяка малка госпожица. А чрез органайзерите за фиби, във вид на приказни герои, майките вече няма да се притесняват за хвърчащите из детската стая аксесоари.

Отскоро реших да споделям знанията си в блог (който предстои съвсем скоро да бъде допълнен с много нови и интересни теми) на интернет страницата си, защото съм на мнение, че за шиенето като цяло има прекалено малко съвети и напътствия на български език в Интернет. Стремя се всичко да е написано просто и ясно, както и на достъпен език, за  да окуражи (вместо обезсърчи) хоби-шивачите. Иска ми се също повече хора да имат смелостта да следват мечтите си, защото както казва Конфуций: „Изберете работа, която обичате и няма да ви се наложи никога повече да работите.”

Ако описанието на това, с което се занимавам, ви е заинтригувало, можете да посетите онлайн страницата www.fairyribbons.com, където да разгледате наличните творения. Във Фейсбук съм направила страницата FairyRibbonsToys, където да имам по-близък контакт с почитателите на играчките ми (умишлено не използвам думата „клиенти“, защото ми звучи много сухо и отдалечено от идеята ми). Там редовно организирам игри с награди и там е в пъти по-лесно да представям новите попълнения на Fairy Ribbons. До скоро и не спирайте да мечтаете!

Напълно е възможно да издържиш матурата и да запазиш разсъдъка си, ако организираш дните преди изпита така, че да извлечеш максимална полза за подготовката и здравето си. При това - да го направиш с удоволствие.
Кои са различните стратегии и какви са плюсовете и минусите им?
 
Атака в 6 без 5
Привържениците на този „метод“ твърдят, че: „в деня преди изпита, трябва да се заредиш максимално с информация“ (още повече, че не си го направил, когато е трябвало). В случая може да се разчита само на краткосрочната памет. Някакъв шанс да успеят имат тези, които са с математическо мислене, добра памет и логика. Но като цяло не е продуктивен. Все пак обемът на паметта ни е ограничен и тя, за съжаление, не винаги се подчинява на нуждите ни. Ако в продължение на 24 часа зареждаш главата си с информация, рискуваш да претовариш паметта си и това може да ти изиграе лоша шега. Информацията, която „се е закачила“ в последния момент, може да не „изплува“ навреме. Напълно възможно е да погледнеш теста и да установиш...че нищо не си спомняш. Или просто да започнеш да бъркаш цифри, дати и формули.

За да издържиш успешно изпита, е много важно да не прегориш преди старта. Ако си вложил твърде много усилия в подготовката в последния момент, може в най-важния ден да се окажеш опустошен. Да нямаш нито емоционални, нито интелектуални сили. Затова е най-добре все пак системно да отделяш не повече от 3-4 часа дневно, при това част от времето да бъде предназначено за преговор на това, което вече си учил.

Лежерно настроени
„В деня преди изпитите изобщо не трябва да се занимаваш с подготовка, за да може мозъкът да „почине“.
Като цяло това не е лоша стратегия. Но се предполага, че в продължение на година все пак си учил. И ако в последните 1-2 месеца си се съсредоточил в решаване на тестове, вече имаш формирани навици и не е необходимо да повтаряш едно и също.

Тази стратегия се препоръчва от доста преподаватели. При нея се разчита на дългосрочната подготовка на ученика. 

Любители на адреналина
„Прекаленото спокойствие преди изпитите не е добър знак. Стресът активизира паметта и е по-лесно да се концентрираш. Нахъсването е важно. "

Тези, които твърдят, че това е вярно, вероятно са имали някакъв успех, когато след дълго нервничене са издържали блестящо изпита си. Затова са стигнали до въпросния извод. А всъщност са успели, защото много добре са се подготвили. Искаш или не, стресът преди изпит ще се появи и е добре да се опиташ да го снижиш, вместо да го подгряваш допълнително. Макар че има истина в това, че в състояние на стрес по-лесно се концентрираш. Но когато става дума за стрес в рамките на нормалното. Ако си твърде напрегнат, ще се изтощиш и няма да успееш да се възстановиш - нарича се "прегаряне". Затова е много важно фазата на изпита да не съвпадне с фазата на емоционално изтощение.

Това, разбира се, не означава, че едва ли не имаш нужда от успокоителни, за да се справиш. Напротив, подобни препарати снижават концентрацията на вниманието и забавят умствената активност като цяло.

Стратегията на суеверните
Някои са склонни да търсят тайнствени знаци и съвпадения. Един облича късметлийската си блуза, друг пък не се бръсне, за да не прекрати успешната си серия, трети смята, че точно „онова“ бижу ще му донесе късмет. Това е част от ритуала им за успех. Подобни предмети и ритуални жестове помагат да се съсредоточиш и успокоиш едновременно. Те като че ли сигнализират на мозъка ти: „Всичко е наред. Ще успееш.“ 

Но суеверията сработват само, ако си подготвен. 

Паникьорите 

Ако си от тях, да се опитваш да се успокоиш: „Всичко ще бъде наред!“ е безполезно. Ако не умееш да релаксираш, можеш да опиташ с един парадоксален подход – „техника на най-лошия изход“. Казваш си: „Аз ще се проваля. Добре. Какво ще стане после? Ще свърши ли животът ми?“.

Опитай се да си представиш детайлно вариантите при най-лош развой на събитията. Ще разбереш, че от всяка ситуация има изход и нивото на тревожност ще спадне.

 Перфекционистите

Склонните към перфекционизъм и черно-бяло мислене „ако не съм най-добър, съм пълен неудачник“ е добре да знаят, че успяват не тези, които са максимално мотивирани.

Здравословно е да допуснеш възможността, че резултатите ти може да не са най-добри, но са приемливи: „Бих искал да получа на теста 100 точки, но и 80 са добър резултат.

Материала подготви Янка Петкова

Как се отглежда математически гений можете да прочете тук, а всичко важно за матурите ще намерите в тази статия.

Детският плач може да изразява цяла палитра от емоции.

Как да се ориентираме сред тях и коя е правилната реакция?

Детската истерия е „любима“ тема за много от нас. Как да се справим с нея е обсъждано неведнъж. Под „истерия“ разбираме оня продължителен силен рев, който е в състояние да изкара от релси дори ветеран в отглеждането на деца.
В подобна ситуация е много важно да открием истинската причина за плача. Преди да предприемем каквото и да било, трябва да сме наясно с какво си имаме работа: дали става дума наистина за истерия или е някакъв реален проблем.

Детето реагира с плач основно в три случая:

-        -  когато изпитва физическа болка

-        -  когато изпитва мъка: загубило е нещо, от нещо е било лишено, някой го е обидил, не се е справило с нещо

-        -  когато изпитва страх

Какво да правим, ако плачът е от болка?

Да бъдем до детето, да не му пречим да се освободи от емоциите и от физическата си болка. Можем да го прегърнем, да го хванем за ръка, за да усеща близостта ни, докато страда.
Психолозите съветват да не сме твърде активни в успокояването, защото това може да прекъсне естественото освобождаване на тревогата.

Практиката е доказала, че не са продуктивни фрази от типа: "Нали ти казах?", "Сам си си виновен!", "Който не мисли…." 

Първо, в такъв момент детето не ни чува, защото го боли. Второ, то има нужда от подкрепа, а не от критически анализ на случилото се.

Какво можем да му кажем? Нещо подобно: "Знам какво ти е.", "Поплачи си, ще ти олекне!", "Сега ти е мъчно, но обещавам, че скоро ще ти мине!", "Ще се справиш, мама е тук!".

Ще помогне, ако го оставим да плаче колкото иска. Ако не го успокояваме прекалено настойчиво и не омаловажаваме мъката му, плачът по-бързо ще спре. С плача детето се освобождава от мъката, обидата, страха си. Той, колкото и да е странно, отнема болката. Все пак е естествен процес, даден ни от природата, който има много важна функция за освобождаване на душата и тялото от болка и мъка.

Какво да правим, когато детето плаче от мъка или страх?

Пак е най-добре да го оставим да се наплаче. Трябва да му посветим вниманието си изцяло, да му покажем и кажем, че го обичаме. Да му признаем, че и на нас ни се е случвало същото. А по-късно дори да му разкажем своята история. Ако не подценяваме чувствата му и значимостта на това, което му се е случило, тъгата ще си отиде със сълзите и ще се превърне просто в спомен, в опит. Когато детето плаче при раздяла, най-добрата реакция не е да го захвърлим и да бягаме. Трябва да му обясним къде отиваме и че скоро ще се върнем. В противен случай може да се почувства изоставено. Когато детето тръгва на градина, е добре да си направим малък ритуал на раздяла, който ще му вдъхва сигурност. Тук е мястото на детската учителка, която следва да помогне и да успокои детето, че мама скоро ще се върне за него и че го очаква весел ден на игри и интересни занимания.

Защо е нужен плачът?

Защото намалява физическата болка и подпомага по-бързото заздравяване на раните, колкото и невъзможно да ни се струва това.
Защото чрез него детето се избавя от мъката.
Защото помага за преодоляване на страха.

Нашата адекватна реакция ще помогне на детето да се освободи от тези негативни емоции и тя е:

- признаване на чувствата му

- разбиране,

- съчувствие

В никакъв случай омаловажаване, пренебрегване, гняв.

Понякога плачът преминава в истерия
Това е оня силен рев, който детето използва, за да ни манипулира и да получи желаното.

Как можем да се справим с истерията?
Основната ни грешка, като родители, е че ние самите не можем да се справим с чувствата си в подобен момент. Бурните ни емоции само влошават ситуацията. Добре е да запазим спокойствие.
Има някои техники, които могат да ни помогнат.

Малък тренинг за вбесени родители

1. Да направим три бавни вдишвания и издишвания. Когато сме ядосани, дишането става често и накъсано. Така мозъкът дава команда за защита, нападение или отбраняване. Това е древен природен механизъм за оцеляване. Ако в подобна ситуация започнем да дишаме бавно, заработва обратната връзка – тялото дава сигнал на мозъка, че всичко е наред и чувствата постепенно се нормализират. Тогава вече сме в състояние да говорим с детето спокойно.

Друг метод е да броим отзад напред. Но числото трябва да е голямо, опитът показва, че броенето до 10 не работи, защото е автоматизирано.

2. След като сме нормализирали дишането, е време да покажем на детето, че истерията няма да му донесе успех.

Можем да кажем например следното: „Разбирам какво искаш, но няма да ти го дам. Може да плачеш, но няма да променя решението си. Когато се успокоиш, ще поговорим за това.“

Много често подобни сцени имат свидетели. Това не бива да ни принуждава да променяме позицията си. Истерията пред публика нищо не променя. Можем спокойно да действаме по гореописания начин.

3. Да бъдем последователни! Ако сме казали веднъж, че мъникът няма да получи исканото, трябва да сме непреклонни. Да следваме решението си. Когато детето разбере, че с такива сцени не постигат желаното, ще престане да ни манипулира с рев.

Тук можете да прочетете как мама нинджа се справя с тантрумите на Алекс, когато влезе в режим "Сатана". А ако не ви се чете цяла статия, с една дума отговорът е ТРУДНО!

Материала подготви Янка Петкова