Имаме си коте

16 Апр, 2016
0 коментар

Имаме си нов член на семейството. Пухкав, бял, синеок персиец, подарен от скъпа приятелка, за да бъде обгрижван като малък принц. Пеев първо сумти и клати глава, след което му бива предложена снимка и студеното сърце се разтапя.

- И той прилича на теб, Меро. – ми заявява. – Мекичък, бял и синеок. Ще го вземем, но при едно условие. Ще се казва Фройд, защото вкъщи определено ще имаме нужда от психиатър, ако вземем и коте.

И така, Фройд пристига, посрещнат с писъци, рев и цвилене от мама и момчетата, а от Чара с любопитство и за начало политика на „no contact“. Така ще е няколко дни. Остатъкът от деня преминава в спорове кой ще гали котето и кой ще му чисти акито. Познайте кой изтегли късата клечка? Естествено, че аз.

Първа нощ с Фройд. Момчетата се бият при кого да спи котката. Котката решава да спи под леглото. Дружно вдигане на легло с цел измъкване на котката. Котката благополучно спасена. Чара скимти пред вратата, Алекс реве за котето, момчетата пак се бият. Котето се уморява и заспива, момчетата се карат още малко и заспиват и те, всички в едната детска, за да са при котето. В три часа от детската над нас се чува трополене и непривична шумотевица. Скачаме ужасени и хукваме с Пеев нагоре. Котето събудило момчетата, всички играят на гоненица и се кикотят. С Пеев раздаваме бързо правосъдие и пак се опитваме да заспим. Чара бясна, че не е център на внимание скимти пред вратата. Алекс се събужда отново. Аз успокоявам Чара, Иван – Алекс. Отново се опитваме да заспим. Сутринта се успиваме и пропускаме разходката на Чара. Пеев сънено пие кафе и очевидно има нужда да бъде успокоен.

- Ванка, не се притеснявай, ще свикнем с котето и всичко ще се нареди. - казвам с най-благия си тон. А Пеев ме поглежда.

- Котето най-малко ми пречи. Опитвам се да свикна с децата.

Още за Фройд можете да видите тук.

На снимката - Фройд, вече осиновен от Чара, и обилно изкъпан, заспива гушнат в нея.