logomamaninjashop

Общество

Автор: Бени Хюбнер Кучка съм, и овца, и свиня, и пеперуда съм – от онези редките, с огнените криле, които като замахнат и преобръщат живота ти, но преди това съм преобърнала своя… няколко пъти… по няколко начина… всичките неуспешни, абсурдни, катастрофални, но мои си. Женски. Значи… съм нормална! Ей така…
Статията на д-р Веселин Христов  е част от кампанията на Верея За повече здрави семейства. Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво, както и да покаже семейната терапия като една от успешните стратегии за постигане на семейно щастие и развновесие. Специалисти по семейни отношения от…
Автор: Мария Пеева Така ми каза Никола, засмя се и сви рамене. Никола е едно умно, лъчезарно 19-годишно момче, студент първа година, брат на моята снаха Яна и част от нашето семейство. По щастлива случайност без да полагаме особени усилия от първия ден, в който Теди и Яна ни запознаха…
Автор: Неда Дойчинова Сигурна съм, че не съм единствената майка в София, която поне по веднъж дневно, поглеждайки към Витоша, да не си помисли: „Ей го, на една крачка ни е планината, а откога не сме водили децата там, срамота... “ Та и аз така. Хич няма да зяпам лилавите…
Автор: Траяна Кайракова 18:30 - Мамооооо, върнах се! Къде си? Направих класната, май имам само три грешки, ама карай. Ти какво правиш? - Нищо, маме, в спалнята съм. - Знаеш ли днеска какъв час имахме? - Какъв? - Рисуване. И госпожата каза, че ако не нарисувам нещо, ще ми пише…
Автор: Десислава Вълкова Появи се в един февруарски ден, от тези зимни дни, в които няма сняг и слънцето се опитва да пробие. 02.02.2017 г., 2:20 ч. Докторката ми каза, че ако успея да го докарам до 2 часа и 22 минути, ме признава. Е, не успях, но все пак…
Автор: Ина Зарева Нека си го признаем. Умираме от страх! Всички козметични грижи, гладувания, спортувания, търсения, намирания, физически, душевни и духовни катарзис - цялото това надбягване с времето не е просто суета. Това е дълбок, ужасяващ страх, че един ден ще бъдем сами и непотребни на никого. Че това, от…
Автор: Лени Рафаилова Тя не носи моето име, нито името на баба си, нито това на другата. Има си нейно, собствено. От азбуката взех най-любимата си буква, добавих още две и много от онова, което носех в мислите си за нея. Избрах й цвят, избрах й глас и песен й…
Автор: Ина Зарева За нас празниците не са това, което са. Все някой е на работа, все някой е болен, все нещо се случва. Дните, в които нормалните хора спят до късно, плуват в басейни, карат ски, пият и се забавляват за нас са толкова свиреп Сървайвър, сякаш самият дявол…
Автор: Лени Рафаилова Имах шапка. Една такава синьо-лилава. Тип каскет. Не помня откъде си я бях купила, но много ми отиваше на налудничавата физиономия. Врътната с козирка назад, тя ставаше завършващия елемент в хулиганския ми имидж. Там някъде на 19. Ама много ми тичаше тая шапка и настроение ми носеше,…

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам