Автор: Мария Пеева

През лятото се пренасям в селцето ни с децата, поне тези от тях, които искат, тоест Алекс. Другите са приходящи, идват с приятели или без, после си отиват, после пак идват, изобщо малко съм като къща за гости или може би депо за изнервени столичани, в което пристигат да разтоварят умора и стрес, да грабнат малко слънце и море и пак да си отидат в реалния свят. Котките и малкото куче също са с мен.

Иван пътува всеки уикенд и води тези разнородни тълпи от деца, роднини и чат-пат някоя приятелка. В петък сутринта официалния комитет по посрещането - аз и Алекс - изпъваме къщата по конец, пазаруваме и готвим, пълним купите с плодове и вазите с цветя и чакаме новата смяна. Е, Алекс понякога ми помага, като се грижи за котките, "за да не ти се пречкат, мамо", но в повечето случаи се включва с желание.

Даже животинките разбират, че нещо се случва и се вълнуват.

Само един от нас вече не се радва на гостите.

Тази седмица, докато Иван го нямаше, в леглото ми се настани друг мъжки екземпляр - също толкова грубовато мил и влюбен в мен, но доста по-млад и космат. Този младеж принципно не го пускам в спалнята, защото не поддържа твърде висока хигиена, когато сме на село. Но той се научи някак да се катери по черешата (НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМ), да скочи от нея на терасата и по някое време на нощта да се хвърли в леглото ми със силен боен вик:

МЯУ!

В началото се стрясках, после свикнах и вече цяла седмица го прави, събужда ме посред нощ, мърка и ми оставя трева и пухчета по чаршафите. Нямам какво да направя освен да отрежа черешата, което е абсурд. 

Вчера си посрещнахме Иван по обичайния начин, радост вкъщи, плаж, вечеря и тн.

През нощта чух МЯУ в просъница, сетих се, че не  съм предупредила Иван и тъкмо да му кажа, Майло вече беше върху нас. Иван реагира като всеки нормален мъж, ако някой скочи върху него през нощта - тоест яко го изрита. Майло изсъска злобно и... изчезна. Повече не се вясна до сутринта, когато Иван отиде да си вземе душ, а той се намъкна при мен в леглото.

И всичко щеше да приключи дотук, но сутринта Иван откри, че Майло му се е изпикал в обувката. Сега пера кецове, а Иван мърмори за котараците, които само чакат един мъж да отиде на работа, за да му скочат в леглото. Майло е гузен и изчезна някъде из двора, сигурно се оплаква на жабата, с която се сприятели напоследък.

Снимката е от онзи ден. Ето с кого си пия бирата всяка вечер през седмицата. Ми така е, каза Иван, като му я показах - пиеш бира с него, после защо ти се намъкнал в леглото. 

Тази история я разказах във фейсбук и един приятел - Иво Иванов, когото добре познавате, написа коментар: Жълтата преса: ‘Шок! Блогърката Мария Пеева, по-известна като Мама Нинджа, хваната с младеж в леглото й! Докато мъжът й е в София по работа, всяка нощ младежът прескачал от черешата на терасата и оттам се вмъквал в спалнята на Мария в селската къща на семейството. Страстта така подлудила разгоненения като котарак млад любовник, че се намъкнал в брачното ложе дори когато съпругът на Мария бил там, и връхлетял на него. Само да се обърна и котараците веднага се намъкват в леглото ми! - изригна Иван, съпругът на блогърката. Самата Мария коментира случката така: Доста по-млад и космат е от мъжа ми.

- Остави се, Иво, отговорих. - Лошото е, че е самата истина!

*****

Веднъж Алекс си тръгна с баща си и все братя, а на следващата сутрин рано-рано ми звънна по телефона.

- Мамо, ти знаеш ли, че имам днес имен ден? 

- Честит имен ден, маме, да си ми здрав, щастлив, весел, игрив и МНОГО УЧЕНОЛЮБИВ!

Мълчи. Като че очаква още нещо. Сещам се най-после.

- Ще ти пратя по револют пари, нали си събираш там за нещо.

- Добре, много благодаря, ай, чао.

След малко.

- Мамо, така както си ги пратила, ги виждам, но не мога да ги потвърдя. Трябва да ми ги преведеш в джуниър акаунта. Където ми прати 10 лв миналия месец, като бях на лагер.

- Маме, ми аз не помня как беше.

- Отиди на онази икона с раничката.

- Аааа, успях май! Успях ли?

- Да, ОК сме. Ай чао.

Какво ученолюбие, какви весели игри. Може би трябва да си актуализирам пожеланията. Примерно за деветия рожден ден мога да му пожелая “добро портфолио от сигурни инвестиции с висока възвръщаемост”. Нещо такова.

Историята с имения ден има продължение. Няколко дни по-късно всички пристинаха отново и Алекс ми обясни.

- Нали разбра, че имам имен ден през август и през ноември? Очаквам подаръците ви и на двете дати.

Баща му се намеси:

- Алекс, ти сам видя, като проверихме в гугъл. Там пишеше, че има две дати и да си избереш една от двете, на която да празнуваш.

Алекс обаче не остана доволен:

- Аз ще си празнувам и на двете. - осведоми ни той. - На мен гугъл няма да ми казва какво да правя с имения си ден!

******

На 48 години се научих да играя табла.

Партньор и учител ми е осемгодишният Алекс, който впрочем е много добър.

- Мамо, каза ми, да знаеш, че това, че те бия, не е само късмет. В таблата трябва да мисли човек, невинаги това, което изглежда добър ход в момента, ще те изведе до победа, понякога може да изгубиш някой пул, но накрая да победиш. Е, и късмет трябва, но ако разчиташ само на него, губиш.

- Маме, викам, то и в живота е така.

Хубава игра, искам да кажа, много поучителна. Няколко дни по-късно, на гости ми беше прословутата Надя Брайт, но изглежда звездите не бяха с нея в този ден, защото след няколко кротки и приятелски игри с табла написа следния статус:

“Играя табла с г-жа пеева, известна в обществото като мама нинджа.

Това е жена, която не може да си преброи пуловете къде да премести (факт е, че понякога преброявам и цепката между двете крила на таблата, но това са редки изключения!)… и МЕ БИЕ като мачѐ у дирек, както казват в най-суровия край на родината. След като току що ми е взела ДВЕ ИГРИ, се обръща към мен с небесносините си очи и невинно казва:

“Сигурно е много кофти да те бие някой слаб като мен”.

Обърнах масата. нека знае да не говори.” Сега, в интерес на истината, до края на престоя си Надя хубаво ме омачка на табла и си тръгна доволна. Не й казвайте, че й пусках всички игри, за да не остане с лошо впечатление от гостоприемството ни.

*****

Още една история с гости.

Гръцките ни приятели с деца дойдоха да ни видят. Малкият Антонис е колкото Алекс и е същият бърборив и всезнаещ образ като него. Събужда се първи и бързо го измъквам от стаята на Алекс да не събуди останалите.

- Хайде, Антонис, с мен за закуски. Ама бързо да бягаме, че всички още спят.

Тръгна веднага. В пекарната обясни на хората, че с майка му сме приятелки от фейсбук и майка му още спи, а ние сме избягали от къщи. Хубаво е, че хората там ме познават и не извикаха полиция, но отнесох не един поглед с леко съмнение.

На връщане Антонис ми разказа как всяка вечер като си легне и сутрин като стане, много силно си протяга краката, за да стане висок.

- Каква чудесна идея! - Възкликнах. - Непременно ще опитам и аз.

- Мария, не знам дали ще стане. - каза той след малко. - Но ти опитай.

Прибрахме се, народът вече се беше събудил. 

- Къде бяхте? - попита Алекс.

- За закуски. 

Алекс не одобри това и се позамисли.

- Вчера забелязах, че като викат майка си Антонис и АнаМария, и ти се обръщаш. 

- Да, то е по навик. Като викне някой “мамо”, се обръщам.

- Повече не прави така. - секна ме той. - И нямаше никаква нужда от закуски.

Изяде си баничките все пак.

Впрочем миналото лято пак със същите приятели имахме друга история. Антонис и Алекс тогава бяха на 7, момиченцето - 2 години по-малко, бяхме заедно на плажа.

Алекс и Антонис бесняха, щуряха, давиха се, стреляха се, ритаха, гониха се, крещяха и ни подлудиха.

АнаМария като малка русалка размяташе русите си къдри около тях и им досаждаше. Алекс я подритваше, пъдеше и й обясняваше колко е малка и недостойна да играе с момчета, да ходи там при бебе Борис и да не ги занимава.

Тръгнаха си децата, Алекс седна на пясъка, гледа тъжно морето няколко минути, след което ме погледна и каза:

- Ти дали ще можеш да ми родиш сестричка?

****** 

Като виц звучи тази малка история, но уви, истина е.

Водата е толкова гладка и топла днес, момчетата отпрашват напред към шамандурата, аз си плувам бавничко зад тях, лежерно, както обичам, по едно време решавам да ги настигна и забързвам, преминавам в кроул, с уверени, стегнати движения, яркосиният ми лак проблясва в тона на морската вода, леле колко съм добра, настигнах ги. Трима сина и Иван са се обърнали към мен и внимателно ме наблюдават.

- Много съм задобряла, нали? - запъхтяно отбелязвам факта.

- Да, да, страхотна си, - отговаря ми триатлонецът, но малко твърде възторжено ми звучи. Нещо не е съвсем честен с мен.

Коко изплюва камъчето.

- Мамо, притеснихме се, че се давиш!

*****

Малко политика:

Понеже от снощи чета за Афганистан и въздишам, Алекс се притесни и ме попита какво е това тъжно нещо, което става.

Взех, че му разказах за талибаните, показах му снимки как изглеждат. Е, спестих за убиването с камъни и рязането на ръце и носове. Но в общи линии придоби представа, че в страна на талибани жените не могат да учат, момичетата не ходят на училище, после нямат работа и дори не могат да излизат от къщи без да са придружени от мъж.

Мислил е за тях явно доста, защото днес ме попита:

- Мамо, тези канибали...

- Талибани се казват, маме.

- Добре де, тези талибани нямат ли си майки, които да ги накажат, ама наистина да ги накажат, не без компютър и телефон, а с нещо много сериозно, примерно без храна или нещо такова...

Колко е лесен светът в очите на децата. Хем смешно ми стана, хем тъжно.

******

- Знаеш ли, Алекс, му казах днес, че има вероятност да почнете онлайн.

- Какво?! Не може да бъде! И да нямаме първи учебен ден? Не, ако това стане, АКО ТОВА СТАНЕ, ще отида при Бойко, не, не, Бойко вече го няма, ще отида направо при президента и ще му кажа ВЕДНАГА да ни пуска на училище. Поне за една седмица.

- Ами, не знам, казах, дано, случаите растат и хората не искат да се ваксинират. Може би трябва да помолим хората да се ваксинират? Искаш ли да запишем едно видео?

- Не ние, мамо - каза Алекс. - Нас никой няма да ни послуша. Президентът трябва да им каже. Той няма ли ютуб канал, тик-ток, нещо?

Не му казах, че и него никой няма да послуша. Изобщо вече никой никого не слуша на този свят, а лошото е, че и никой на никого не вярва.

Е, ако не друго, поне ще усъвършенстваме таблата тази есен. Може и да си останем на този плаж до следващото лято.

*****

Внуче на гости:

Боби:

- Това, сигурно, което чувам, е вълк.

- Не, Боби, петел е, на баба градското внуче то.

- Виждала ли си го?

- Не, но съм виждала жаба. Много голяма и дебела.

- Къде?

- В нашия двор живее, там в дивата лоза, излиза всяка вечер и котките я гледат, но не я закачат.

Баща му:

- Яна, доведохме Боби, хайде да си ходим, че тук много диви животни има.

Чудя се дали Боби знае, че общо четирите ни хъскита (две наши и две на младото семейство Пееви) са почти вълци, демек ние си имаме цяла лична глутница. На която той бърка в ушите и очите, замеря ги с колички, язди ги, взима им храна от устата или тъпче нещо вътре, според настроението. А като бебе искаше да им пие вода от купичките и да им яде гранулите. 

Да му кажа ли?

На снимката Боби и неговия верен лъв Майло дебнат за вълци. Отглеждаме си малък Чък Норис.

За вълци не знам, но там долу наистина има една голяма кафява дебела и сбръчкана жаба. Нямам против да я отстрелят, не ми е любима.

****

Още един разговор като виц. Неделя е, на плажа сме всички, поръчваме си коктейли.

- Бабо, какво пиеш?

- Мохито.

- Мухито ли?

- Да, мохито. МОхито.

- Може ли да опитам?

- Не, Боби, вътре има алкохол, пий си сокчето.

- Алкохол ли има?

- Да, алкохол. 

- Затова ли са се удавили мухите?

Допих си го де, но сякаш не беше същият вкус вече.

*****

Порцеланови страсти:

Значи имам си хоби, сравнително ново, но бързо развиващо се досущ софтуерен стартъп, и то е порцеланът. Чинийки и чаши, латиерки и чайници летят към мен от всички краища на България и света, ремонтираме кухнята в София заради тях. Добре де, не е заради тях, беше си крайно време, но да речем, че допринесоха. Седнала удобно на верандата на село поръчвам мебели, полилеи, кухненски шкафове и уреди, перденца и корнизи, а на Иван оставих много по-леката задача - да се разправя с майстори в София. (Така съм му обяснила, вие си мълчете).

Но да се върнем на порцелана. Момчетата много ме майтапят за увлечението ми. Тази сутрин в семейната група получих първата снимка. Отговорих им изискано и достойно като дама с втората снимка.

А те ми пратиха това... това светотатство на третата!

Реших вече, всички сервизи ще ги оставя на Яна. 

****

Освен всички весели неща, които ми се случиха, през лятото свърших и много работа, но затова ще ви разкажа друг път. Ще разкажа и забавната ми история с моите гръцки съседки и как ме приеха с летящ старт в елитния клуб на местните кирии, а Надя, която ми дойде на гости, за малко щяхме да я задомим за един черноок левент от добро семейство.

Тук може да прочетете повече за втория ни дом, където освен всичко друго, се уча да градинарствам и да говоря гръцки..