Автор: Христо Стоянов

Думата „кошница“ е в минало романтично време. Думата „мечта“ е в бъдеще неосъществимо време. Защото осъществената мечта вече не е мечта. От мечта тя се превръща в желание. В осъществено желание. А осъщественото желание е първия признак на това, че детството вече не съществува. Единственото, което остава от детството, са реализираните кошмари от сънищата. Които не могат да влязат в една кошница, защото тя е останала в онова минало романтично време. В онова време, в което циганката не е ромка и си позволява, вместо да открадне, или да изпроси, да плете кошници от върбови клонки.

Но ето, както би казал Вазов, изведнъж се появява Клементина Манчева, която си позволява лукса да не се е раждала нито един път във Враца – а можеше поне един път да го направи не за друго, а да успокои пишещия тези редове – та появява се Клеми със своите кошници, пълни с романтично минало. И в картините, които не са рисувани с характерната ватерколор техника, защото тя не ползва вода. Тя ползва онази течност, стичаща се от надвесените над Огоста плачещи върби за романтичните кошници. Да.

Картините на Клеми са рисувани с плача на върбите… И заради това толкова носталгично звучат и плюшените мечета, които се крият под надвисналите клони на носталгията по детството, саксиите с цветя, изкарани на въздух и приседнали на столовете, които още носят спомена на нашите – не само на Клементина – дядовци и баби… И тази бивша врата, която звучи като плесница и заплаха. А си се върнал в детството, а тези тухли ще ти преградят обратния път… Клементина е един от малцината художници, които могат да превърнат носталгията в обвинение. В романтично обвинение. И всичко това, защото рисува със сълзи от плачеща върба.

Ами, това е…

Изложбата "Кошница с мечти" можете да видите в галерия "Абсент" от 7 до 21 март, ул. Цар Самуил 37

Прочетете и интервюто с Клементина Манчева и разгледайте картините в галерията ни.