Седнали сте на кафе с приятелка, в рядък момент на усамотение, но на съседната маса нечие дете крещи и капризничи. Майка му не обръща особено внимание на истериите, вашите нерви са на предела, имате чувството, че след секунди ще скочите, ще хванете хлапето за ушенцето и ще го изгоните от заведението. Позната ли ви е тази ситуация? Какво бихте направили, ако чуждо дете ви дразни и за какво говорят евентуалните ви реакции.

Непослушният малчуган може да изкара всеки от кожата му, но защо вие, неволният наблюдател трябва да се примирявате с това? Може ли да се правят забележки на чуждите деца или е по-добре да игнорирате дразнителя?

Ситуация първа

Избрали сте си тихо място, на сенчеста алея, за да почетете книга, но група деца също са решили да се забавляват наблизо. Те шумят, тичат наоколо, случва се дори да съборят чантата ви. Какво правите?

Решение № 1
Опитайте да поговорите с родителите на тези деца. Ако хлапетата играят под наблюдението на възрастен, покажете съпричастие към родителите, така молбите ви няма да бъдат възприети като оскърбление. Ако децата са без придружител, опитайте да обясните, че обичате игрите, но не ви харесва това, че топката постоянно пада върху книгата ви.

Решение №2
А може и тихо да си съберете нещата и да смените мястото. Всички опити да се ограничат детските игри ще бъдат възприети като заплаха. Освен това всеки родител, който чуе забележка към детето си ще бъде недоволен и ще го защити, дори самият той да е вече уморен от отрочето си. Влизайки в спор, не можете да очаквате благоприятен изход. Критиката на непознати, особено по адрес на собственото дете, не се котира добре. Опитайте да погледнете на нещата и от друг ъгъл – тези деца играят тук всеки ден, а вие сте за пръв път на територията им. За тях вие сте нашественик. Навярно ще е по-лесно да отстъпите, отколкото да устройвате конфликт.

Ситуация втора

На гости ви е дошло приятелче на детето, което никак не ви допада. То се държи безцеремонно – пипа вашите неща и тези на детето ви без разрешение, отваря шкафове и чекмеджета. Когато търпението ви е на изчерпване, решавате да изведете децата навън и ги водите да ги почерпите. Въпросното приятелче си поръчва някаква специална торта, а след това отхапва залък и я бутва настрани с отвратена физиономия. Какво да правите?

Решение №1
Ако сте вкъщи, лесно можете да се справите със ситуацията. Кажете, че у вас има правила, които се спазват от всички, дори от тези, които идват на гости. След като приятелчето си отиде, поговорете с детето и му кажете, че нямате нищо против другарчето, но не приемате такова държане. Предложете на детето само да реши този въпрос.

Решение №2
Ако сте в сладкарницата, можете да постъпите по следния начин: дайте на всяко дете точно определена сума, за която то може да си купи каквото поиска. Така, предопределяйки предварително възможностите, вие се избавяте от нови проблеми.

Ситуация трета
Понякога ви се налага да прекарвате отпуска си със семейството на своята сестра. Племенницата ви се държи лошо, агресивно, хапе, създава бъркотия около себе си. Вие като нейна леля смятате, че имате право да правите забележка, но когато го направите, сестра ви казва да оставите на мира детето й и да се занимавате със своите деца.

Решение
Опитайте да поговорите с детето без нравоучения. Покажете, че сте недоволни от такова поведение, но не конкретизирайте от чие точно. Ако детето е член на семейството ви, вие имате право да говорите за това, което ви притеснява. Забележете, ако родителите на непослушната племенница се примиряват с нейното поведение, а вие мълчите, детето ще реши, че никой няма нищо против това държане.

Англичаните имат правило: „Не се меси в чуждите работи.“ Ако вие направите забележка на някого, нарушавате правата му. Затова и британците често са безпомощни пред поведението на децата си. Те по правило се примиряват с непослушните и невъзпитани хлапета. Затова пък във Франция има понятие „колективна отговорност“. Възпитанието на детето не е работа на отделното семейство, а общо дело. Затова възрастните винаги се намесват, ако видят, че дете се държи зле, дори да не е тяхното.
Ние нямаме право да наказваме чуждите деца, но можем да изразим отношението си към дадена ситуация.

А тук можете да прочетете разказа на наша читателка "Палав или нагъл".

 Материала подготви Янка Петкова