Едно неочаквано писмо по повод първи юни пристигна в пощата ни. През последния месец имаше много спорове, много тежки думи и обиди. Може би е дошло време да се сложи край на безсмислените битки и да се помисли кое е най-добре за децата. Може би това писмо е едно добро начало на диалог между родителите и институциите, независимо какви различия има между тях.

Скъпи малки, пораснали и още по-пораснали деца,

В навечерието на най-слънчевия и усмихнат празник – празника на децата, за мен е чест да отправя своя поздрав към вас – децата, родителите и всички възрастни, които ги отглеждат, възпитават и се грижат за тях. 

Пожелавам на всяко дете да расте обичано, да бъде силно пред предизвикателствата, да не спира да бъде любопитно към шарения свят, да се развива и постига едно по едно всички важни неща в живота, които го правят щастливо.

Първи юни е празник за малки и големи. И не само родителите, но и бабите и дядовците, лелите и чичовците, и всички професионалисти, които се грижат за децата, ще показваме своята специална обич към тях. В усмивките и балоните, въртележките в парка, топящия се сладолед и малките изненади се крие топлият чар на този празник. Но най-ценният подарък за едно дете е прегръдката на мама и тате, защото на света няма по-специална любов от тази на родителите към децата. 

Майчините и бащините думи са вълшебни – те дават сила и кураж в моменти на решения; те са смисъл и опора в дните на самота и притеснение; те са лек за детето, когато е болно. Родителските думи имат силата на неписан закон. Те могат да окрилят детето, но и могат и да подрежат криле. Затова е важно с думите си да напомняме на децата колко ги обичаме и с колко гордост и радост ни изпълват, когато успяват. Ние сме техния модел за подражание и трябва да сме добър пример за тях днес, за да бъдат те успешни и щастливи утре.

Посветих професионалния си живот на децата и ако сега избирам, пак ще го направя. Защото за децата си заслужава истински да се живее. И някъде там в трудния диалог по темата за най-доброто за нашите деца, между недоверието в институции и несъвършенството на документи, трябва да си признаем, че и най-добрите текстове, и най-добрите обещания нямат никакъв смисъл, ако няма добри професионалисти, които да ги осъществят на практика. Работата с деца не е само професия, а кауза за всеки, който я е избрал. За нея се изисква човек да има голямо и добро сърце, желание за себеотдаване, много търпение и любов към всяко дете. 

Вярно е, че никой не е съвършен и е човешко да грешим, но когато сме се отдали на децата, всички ние трябва да се стремим към съвършенство. Убедена съм, че ако се стараем повече като родители и упражняваме с любов професиите си, ще сме свършили най-важното, за да направим децата щастливи. Ако всички ние заедно си помагаме и показваме на децата какво е обич, справедливост, потенциал, можем да постигаме повече и да им осигурим не само едно щастливо детство, но и щастливо бъдеще.

Имам една мечта – всеки ден да бъде 1-ви юни. Защото това е денят, в който си спомняме, че и ние сме били деца, и ние сме пораствали с обелени колене, вършели сме пакости, избухвали сме в смях или сълзи от безсилие. Мечтая да запазим тази част от себе си за всеки ден – частта от детското любопитство, добронамереността и чистотата в сърцата ни. Мечтая децата на България да вървят смело напред, да се учат и развиват талантите си тук – в нашата родина.

Вярвам, че ще намерим верните пътища един към друг, ще общуваме разумно и достойно, с мисълта, че трябва да бъдем добър пример за децата ни, и го правим, защото искаме най-доброто за тях. Така както един ден те ще станат родители и по стара българска традиция те ще искат най-доброто за своите деца. 

Честит празник, деца! 

Елеонора Лилова, председател на Държавната агенция за закрила на детето