Отдавна следим страничката на Добродейците и се възхищаваме на устрема и находчивостта, с които вършат добрите си дела. Създават хубави спомени на хората, с които се срещат, защото им предлагат не само помощ, а и съчувствие, разбиране и утеха. Плача и се смеят с тях. Все човешки неща, от които всеки от нас имат огромна нужда. Надя и Дияна са двете добродейки, които разказват повече за каузата.

Кои са добродейците?

Дияна: Ние сме просто хора с добри намерения. Хора, които не си затварят очите пред това, което се случва - пред страданието, бедността и самотата. Още повече сме хора, които вярват, че промяната тръгва от всеки един човек. Обединяваме се около идеята, че всеки може да помогне на някой друг.

Нашата групичка всъщност отдавна вече се превърна в едно красиво подкрепящо приятелство, което не познава граници. Сред нас има хора с всякакви професии и от различни браншове.

Надя: Добродейците са работещи, добронамерени хора, които доброволно отделят от свободното си време, за да участват в реализирането на замислените каузи. Хора, които нямат спирачки за доброто и са много мотивирани да помагат. 

Кого спечелихте за каузата си?

Надя: Нашите помощници (и голяма подкрепа) са приятелите, роднините и половинките. Всички участват, дори са много активни и в други каузи, на други добродейци. Помагат ни и хората, които следят страницата ни в социалната мрежа и харесват идеите ни

Какъв е принципът на работа в групата ви?

Дияна: Както на едно място с мотивирани и отговорни хора, така и тук, нещата се случват с огромна лекота и без сериозно напрежение. Няма специален принцип. Има идея, предлагаме я, появяват се заинтересовани и заедно я реализираме. Всеки помага с това, с което може, в определения момент. Има две момчета Тошко и Митко, които идеално се справят с подготовка на маршрути, планове и логистично организиране на някои неща. В различните каузи всеки допринася с нещо различно, според настоящите си възможности. Обикновено за всяка кауза има някой, който отговаря и координира целия процес. Всички се случва благодарение на доброволци.

Коя беше първата ви кауза?

Надя: Ние от деца имаме интерес към дейности свързани с дарения и помощ от хората за хората. Първата ни наистина реализирана и по-сериозна идея е „Сподели Коледа “. Това беше организирана изцяло от дарения от големи фирми благотворителна вечеря, приготвена от доброволци за празника на настанените в кризисния център в „Захарна фабрика“. Беше много успешно, хората се радваха, а ние с годините продължихме да организираме и дори усъвършенствахме вечерята с музика от гайди, танци, песни, подаръци от различни видове плетива за зимата. Тях ги плетат нишите приятели от „Изплети топлина“, те не ни изоставиха през всичките 3 години досега и винаги участват. 

С кого се срещате по време на пътуванията си, какво научавате от тази срещи?

Дияна: Срещите са толкова разнообразни и всеки път оставят трайни следи в сърцата ни. Посещаваме предимно възрастни хора, инвалиди или самотни родители. Повечето имат тежка семейна или лична житейска история. Понякога са много приказливи, друг път са малко по-обрани в думите си, но повечето хора, които срещаме по пътя си, са готови да ни приемат с отворени сърца, сякаш сме далечни роднини. Взаимно се радваме на разговорите си, на времето, което прекарваме заедно, колкото и малко да е то. Най-вече срещаме добри, чистосърдечни и изключително добронамерени хора, които много силно оценяват малкото, което им носим. Повечето пъти ни даряват с мъдри думи, споделят житейски опит, дават ни съвети или ни благославят. Много често разказват забавни истории или вицове :)

Как се финансират тези пътувания?

Надя: Единствено и само от дарения, а нощувките и разходите за храна всеки доброволец поема сам за себе си. Ние винаги търсим продукти и помощ за услуги (превоз, склад и т.н. ). Парите, които получаваме, са единствено по желание и на доверие от хора, които да речем са в чужбина и искат да се включат, но нямат друга възможност освен да изпратят пари. Човешкия фактор също е доброволен. 

Как избирате на кого да помогнете?

Дияна: Тази есен пътуването, което организирахме, беше третото ни самостоятелно и сега, както и преди, използваме един-единствен, неизменим метод - питане. Когато влезем в селото, питаме хората, които срещаме, или пък влизаме в магазина/кръчмата и там винаги ни упътват към най-нуждаещите се. Разчитаме на местните хора да ни заведат при тези, които имат най-много нужда, и това винаги действа. Хората в малките населени места се познават добре, сплотени са и нямат против да си помагат. Тези, които ни упътват или най-често директно ни водят по домовете на хората, са най-ценните ни помощници :) Те са нашето богатство по пътищата, винаги отзивчиви, искрени и честни. Това са широко скроени хора.

Има ли случай, който няма да забравите?

Дияна: Да, от всяко пътуване или Коледна вечеря има много случаи, които няма да забравим. Понякога срещаме хора живеещи в нечовешки условия или сериозно болни. Има и случаи, в които срещаме хора, които няма да забравим заради тяхната дълбока мъдрост и заради разговорите ни. Най-скорошният случай, който аз лично мога да споделя, и който няма да забравя никога: Тази есен първото село, което посети нашият екип, беше Дисевица. Там ни изпратиха при много възрастен дядо, който не чуваше добре и почти не можеше да говори, но разбираше всички. Очите му разбираха всичко. Внукът му го извика, дядото излезе и се здрависахме. След като малко поговорихме, той ме хвана за ръката и не я пусна, стисна ме силно, погледна ме в очите и се разплака. Дълго време се държахме за ръце. После ме прегърна силно и продължи да плаче. Говорехме си само с очи, разбирахме се с езика на човечността. Според мен този човек се разплака от умиление, от любов. Той нищо не искаше, само даваше. Даваше присъствието си. Внукът му ни каза, че дядото не е от най-нуждаещите се и ни заведе при тяхна съседка. Действително, той не се нуждаеше от храна, нуждаеше се само от прегръдка и от мил поглед, от човешко присъствие. Никога няма забравя тези дълбоки очи.

Какво предстои да организирате?

Надя: Наближава Коледа :) това означава поредната вечеря в кризисния център. Заредени след пътуването до Дунавската равнина, предстои скоро да започнем организацията за вечерята. Ще раздадем и остатъка от продуктите събрани за „Пътуване с кауза - Средна Дунавска равнина“. Не успяхме наведнъж, оказа се, че интересът на хората е много голям и наистина получихме много храна. Ще направим по-малко събитие, само за раздаване на наличностите от продукти. 

Как другите могат да помогнат на каузата ви?

Надя: Могат да харесат страницата на Добродейците в социалната мрежа, там могат да следят за събития, които предстоят скоро, но все още са в работен процес :)

Използваме възможността да благодарим на всички, които се включиха и помогнаха за реализирането на „Пътуване с кауза“. Благодарение на помощта на толкова много добри хора, с широко отворени сърца, успяваме да направим нечий живот за миг малко по-красив.

Препоръчваме ви още:

Кой плете за българските деца?

"Шарена плетеница" - фестивалът, който топли бездомните

Какво да правим с ненужните дрехи