Тази статия предизвика интересна дискусия в групата ни мами нинджи и ни се иска да я споделим и с вас. Държа да отбележа, че в оригиналната статия се набляга на това, че авторът всъщност не знае как приключва цитираното есе на Кийра Найтли, публикувано в сборника разкази Feminist don’t wear pink (and other lies) (“Феминистите не носят розово (и други лъжи)”), събран от Скарлет Къртис. Въпреки това има едно противопоставяне между двете, което на мен поне никак не ми се нрави. Аз виждам нещата така - Кийра е разочарована не от Кейт, а от обстоятелствата. От това, че без значение дали иска или не, тя трябва да излезе и да позира, да изглежда безупречно, да се усмихва. Сега, почти 9 месеца след като родих Борис и ни изписаха от болницата, не съжалявам, че бях рошава, с пуловер, на който пише “Feeding machine” и без спирала. В същото време ужасно много се радвам на всички жени, които имат желанието да сложат гланц, спирала, дори токчета. Истината е, че сме различни и да приравняваме нуждите и желанията си е ненужно и безсмислено. Най-доброто, което можем да направим, е да се подкрепяме такива, каквито сме, и да не принизяваме изборите (или задълженията) на другите, защото са различни от нашите. Нямам търпение да ми пристигне книгата другата седмица, за да разбера всъщност какво е искала да каже Кийра Найтли, а мога да го споделя и с вас. 

Есе на актрисата Кийра Найтли е включено в новата книга Feminist don’t wear pink (and other lies). В него тя говори за раждането на дъщеря си и също така обсъжда постпартум поведението на херцогиня Кейт.

По-слабият пол?

Може би се чудите защо Кийра би сравнявала раждането на детето си с това на детето на херцогиня Кейт? Ами, защото дъщерята на Кийра, Еди, е родена на 1 май 2015, а Принцеса Шарлът, дъщерята на Кейт, на следващия ден.

Кийра не се притеснява да говори за раждането в детайли, нито да обсъжда доколко е разумно Кейт да участва в толкова ранна фотосесия след нейното раждане.

“Вагината ми се отвори.”, започва есето на Кийра “По-слабият пол”, което е посветено на дъщеря й.

“Ти дойде с отворени очи. Ръцете ти бяха във въздуха. Крещеше. Сложиха те върху мен, покрита с кръв, верник, с глава, деформирана от родовия канал. Пулсираща, задъхана, пищяща.”

“Засука веднага, гладно, спомням си болката. Устата ти, стисната около зърното ми, сучеше леко.”

“Помня изпражненията, повръщаното, кръвта, шевовете. Помня бойното поле. Бойното поле, на което се роди пулсиращият ти живот. Оцеляването. И аз съм по-слабият пол? Или пък ти?”

Не показвай, не казвай.

Пишейки за раждането на Кейт, Кийра се чуди на “перфектния” вид, в който изглежда тя.

“Седим и гледаме телевизора. Тя излезе от болницата седем часа след като роди с гримирано лице и високи токчета. Лицето, което светът искаше да види.”, пише Кийра.

“Крий се. Крий болката, крий разкъсаните ни тела, течащите ни гърди, бушуващите ни хормони. Изглеждай красива. Изглеждай стилна, не показвай бойното поле, Кейт.”

“Седем часа след битката на живот и смърт, седем часа след като тялото ти се е отворило и един кървав, крещящ живот е излязъл от него. Не показвай. Не казвай. Стой там с дъщеря си и позирай пред глутницата мъже фотографи.”

Вярно е, че има някои почти невъзможни стандарти, които се налагат от известните майки в медиите. Въпреки това е трудно да си представим какво по-различно би могла да направи Кейт… също така не е ясно само от откъса дали Кийра пише със симпатии или я критикува. Или и двете.

На мен ми изглежда сякаш Кейт защитава себе си, показвайки на медиите тази хигиенизирана версия на себе си и на часовете след раждането.

Все пак целият свят я гледа и има много, които биха искали да я критикуват и обсъждат. Безупречно лъскавият й вид не им дава тази възможност и й помага да изпълни публичните си задължения.

Кийра Найтли от друга страна, не е ограничена от кралския протокол, нито от вековни традиция. Тя има възможността да избере сама как да се държи и досега е избирала да не показва на света какъв родител е. Херцогиня Кейт не разполага с този лукс. И двете заслужават уважение и подкрепа.

Препоръчваме ви още: 

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

Писмо до майката, която не кърми детето си

Не било чак толкова страшно