Може би бебето така и не е засукало.

Може би те е боляло толкова много и нищо не е успяло да те накара да се чувстваш по-добре.
Може би си получила лоши съвети в болницата, от педиатъра, от гинеколога, от майка си, от някоя приятелка.
Може би просто не си искала да кърмиш.
Може би се е случило нещо, което въобще не ме засяга, което е превърнало дори и самата мисъл за кърмене в кошмар за теб. 
Може би кърмата не е била достатъчна и не си успяла да разбереш защо. 
Може би детето ти е осиновено. 
Може би си опитала всякакви джаджи и техники, за да подпомогнеш кърменето, но всичко това те е накарало да се чувстваш толкова зле, че просто е трябвало да спреш. 
Може би не си можела да кърмиш, заради здравословен проблем. Или лекарствата, които си взимала са били несъвместими с кърменето. 
Може би нещата, които са се объркали, са те накарали да се чувстваш толкова смазана, че е трябвало да спреш да се опитваш. 
Може би просто не ти е харесвало да кърмиш. 

Нямаш нужда от причина. 

Не е нужно да обясняваш какво се е случило. 

(Но ще те изслушам, ако ти имаш нужда.)

Не е нужно да се опитваш да разбереш какво се е объркало.

(Но ще ти помогна, ако ти имаш нужда.)

Може би понякога в главата ти минават всички варианти:

Само ако бях говорила с консултант по кърмене…
Само ако бях потърсила второ мнение…
Само ако раждането ми беше минало по-добре…
Само да бях потърсила помощ за следродилната депресия по-рано…
Само ако бях по-търпелива през първите седмици на майчинството…

Искам да знаеш, че ако чувстваш празнина, защото кърменето не се е получило за теб, те разбирам. След като родим, инстинктът ни е да кърмим. Древно и първично е. Това е причината, поради която може да е толкова травмиращо, когато не се получи. 

Искам да знаеш, че не си сама. 

Може би не съжаляваш и си в мир със себе си, че не си кърмила. 

Искам да знаеш, че щом си взела информирано решение и си решила, че предпочиташ да храниш от шишенце, това е окей.

Каквото и да е - каквито и да са причините, чувствата, съжаленията ти - искам да знаеш това: Кърменето е много повече от кърмата, която даваме. 

Вярно е, че кърмата е пълна с антитела, антивирусни агенти, перфектна композиция и защита за цял живот. Колкото и малко да си успяла да дадеш на детето си, е дар. Но ако не си успяла да дадеш нищо, не си се провалила. Намерила си начини да опазиш бебето си здраво. Ти си майка. Би направила всичко за детето си. 

Кърменето е много повече от кърмата, която даваме.

То е да държиш бебето си близо до себе си, докато го храниш, ти и то да се взирате един в друг. 

То е връзка. Докосване. Две души, които най-накрая са се намерили. 

Кърменето е това да държиш бебето в ръцете си, в безопасност. 

Можеш да правиш всичко това без значение как го храниш.

Точка. 

Омръзнало ми е от осъждането и срама. 

Обичта е това, което е важно. 

Иска ми се аз да го бях написала, но не съм. Това писмо, написано от Уенди Уизнър, намерихме на страницата на Mother.ly и решихме да споделим с вас. В крайна сметка, обичта наистина е най-важното! 

Препоръчваме ви още:

Колко са 1300 грама?

Борис, който не влизаше в плана

Има ли място за бебе?