Не искам да забравя
Автор: Преслава Колева
Днес един дребен и незначителен детайл ме накара да се замисля за важните неща от живота. Знаете онази чудесна опция на Фейсбук, която напомня какво сме правили на същия ден преди година/и – дали статус, снимка или друго, което сме споделили в профилите си. Това сигурно е най-любимата ми функция на социалната мрежа – тя се явява своеобразна машина на времето, която ме връща в спомените ми. Прекрасно е, когато видя нещо мило, което разведрява иначе скучния ми офисен ден. За жалост, често споделям частично и криптирано, и понякога какво се е случило дори преди година остава загадка и за мен. Днес Фейсбук ми напомни за мой статус от преди 6 години, в който съм споделила, че имам прекрасен мъж и ми е направил страхотна изненада. Че е такъв, не оспорвам и след 5 години брак. Безкрайно тъжно ми стана, защото колкото и да се опитвах, не успявах да се сетя с какво ме е зарадвал толкова много. Възможно е да е било дребнa изненада, като да се върне вкъщи с любимото ми вино или сладки, или пък да ми е донесъл неочакван подарък. Но ето на, не помня. Било е нещо, което ме е направило щастлива, но дори и споменът за това чувство е забравен, потънал в ежедневието.
Вижте как се получават страхотни
Един от честите съвети на позитивното мислене е да се записват нещата, които са ни зарадвали или за които сме благодарни. Може наглед да е страшно глупаво, но това е дневник на нашите хубави спомени. Винаги може да го отворим и да видим колко неща имаме. Не, не го правя, но след днес се замислих дали да не започна да си записвам онова, което ще искам да си спомням след 5 и след 25 години. В минизатворения форум, в който членувам от години, имаме подобна тема – казва се „Не искам да забравя”. Но дори и виртуално хората сме такива, че не успяваме да се сдържим и тази толкова смислена тема е потънала в забвение, за сметка на по-злободневни.
Казали са хората, че времето лекува и забравяш, но това важи с еднаква сила и за щастието. Но ако неприятните неща искаме да оставим зад гърба си, то е важно да ценим и помним прекрасните моменти. Едва ли ще си направя дневник, в който да отбелязвам всеки ден малките радости, но ще се опитам да записвам онези събития, които се открояват и карат сърцето ми да запърха от вълнение.
Аз знам, че не искам да забравя малките и големи жестове на любов от любимия, неповторимите моменти от израстването на дъщеря ми, прекрасното време, прекарано с близки и приятели, в което не се е случило нещо значимо, но сме говорили за всичко и нищо. Не бъдат ли скътани тези красиви епизоди, ще се стопят като мъгла и от тях няма да остане дори полъха на спомена. А именно те са онези, които дават смисъл на живота и заради които си заслужава да ставаме всеки ден от леглото и да поемаме по задачи.
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
