Автор: Нетка Коева

Водена от стадния инстинкт, покрай шумотевицата по темата „За и против Хелоуин“, нахвърлях някои бегли разсъждения.

Защо сме толкова противоречиви в отношението си към чужденците?

Пример 1: Взимаме „американската мечта“ и ѝ се възхищаваме – хората имат условия и воля, за да успяват в живота и да жънат постижения. А ние, в тази скапана държава, за нищо не ставаме.

Пример 2: Взимаме комунистическата репресия в Северна Корея и се тюхкаме, и ги жалим, и разсъждаваме върху това как може да са толкова слаби, че да позволяват да живеят в този ад. А виж ни нас – силен и борбен народ, извоювал свобода, демокрация…

Пример 3: Толкова се възхищаваме на реда и дисциплината в Германия. Дори „германска работа“ е нарицателно. А ние – ни ред, ни дисциплина, ни държава, ни самосъзнание.

Последно?! Силни ли сме, слаби ли сме, имаме ли държава и тя скапана или прекрасна е?

Отношението ни към нас самите е шизофренично, а какво остава за чужденците?!

Американците са позитивни и успели или са тъпи и злонамерени?

„Жабарите“ са жизнерадостни и стилни или мърляви и неграмотни?

Германците са постигнали завиден ред и жизнен стандарт или са закостенели шовинисти, които въобще, ама въобще не знаят как да живеят?

О, ами македонците? Да влизам ли в тази тема? Хайде, няма.

Отношението ни във всеки момент варира според субективни обстоятелства.

Противоречиви сме, защото ни убягва цялостната преценка, комплексната - и за света, и за нас самите. Емоциите и мислите ни се формират контекстно. И се проектират първо върху необходимостта ни от сравнение и съревнование. Както в положителен, така и в отрицателен аспект.

Ползата също е важен фактор в нашето отношение към чуждоземците. Интересът клати феса. Учим в училищата и университетите им, посещаваме красивите им места (и бирфестовете им), заимстваме кулинарията им и т.н. и това е супер. Те са готини! А пък какъв купон беше с онзи чичко англичанин на Слънчака, дето черпи целия бар… Страшни пичове са англичаните!

Ама да не ни навлизат в личното пространство, ако обичат, защото си е наше и си е такова, каквото е!

А относно техните празници (в частност Хелоуин) и „злонамереното им нахлуване“ в нашия кротък бит и искрена религиозност?

И тук стандартът е двоен, и тук изсмукваме контекстно плюсове и минуси, и тук се съревноваваме.

Аз самата нямам никакво отношение към Хелоуин – нито ми пречи, нито ми е необходим. Но излишните противоречия и разпри, които неминуемо обсебват пространството по това време на годината, ме напрягат. Най-вече с нестабилната си аргументация и дори с пълната липса на такава.

Православното християнство, което най-често се цитира като аргумент срещу Хелоуин, проповядва единство и любов, а не разединение.

Какво обаче правим всъщност?

В народопсихологията ни е да се противопоставяме на различното. И колкото по-малко го разбираме, толкова повече се противопоставяме.

А пък когато някой/нещо ни бърка в дълго вменяваното статукво, отпорът вече става много нахъсан.

А тезите „против“ са толкова противоречиви… Особено, когато бъдат погледнати разумно и безпристрастно.

Много ми е любимо слагането на кантар на „наше“ и „чуждо“. Защо трябва двете да са противопоставени? Особено в един глобален свят. Не разбирам.

Ами сатанинските символи? Черепите и скелетите ли са сатанински символи? Същите черепи и скелети, които църквата нарича „свети мощи“ и им ходим на поклонение? Или тези, които медицината използва за своето развитие и обучение? Да си спомним и за онзи сатанист Крум, който чак и чаша от череп си издялкал… О, с него май се гордеехме… Двоен стандарт?!

И, да, нашето си е наше. Но откъде произлиза (от християнство, от езичество, от държавната управленска система или от друго) и какво символизира – не е важно. НашО си е, значи е правилно и точка. Пък чуждото няма място тук.

Има толкова много наистина страшни заради влиянието си неща, които обаче са дългогодишно насадена част от ежедневието ни и си ги приемаме, че понякога и обичаме. Единият Хелоуин, видиш ли, ни застрашава.

Но пък сме безкрайно горди и щастливи, когато чужденец приеме и носи подарена от нас мартеничка. Помните ли когато Гугъл беше поставил мартеница на началната си страница? Еуфория!

Всъщност субективността не е само наша си мила и родна черта. Тя си е „човещинка“. И като всичко в живота, би било добре да се ползва разумно и с мярка, за да не пречи на света да бъде единен и щастлив.

Препоръчваме ви още:

Хелоуин и прекалените светии
Страстната седмица на една греховна домакиня 
Шантав Свети Валентин