Тази статия от мъжко списание ме изуми! Вие представяте ли си нещата, които си говорят зад гърба ни? Как да ни накарат да им готвим? Момчета, ние ви готвим, защото ни харесва. Иначе ако ще и на глава да застанете, ще ядете сандвичи и салати. Което обаче ми напомня, че преди много, много години, в далечните времена преди да стана омъжена жена, моят бъдещ съпруг правеше палачинки, кексове и всякакви кулинарни чудеса, сред които имаше едни много вкусни и вредни кренвирши с пържени яйца. Какво се промени? Не знам, но вече само аз готвя вкъщи. До такава степен, че когато веднъж бяха попитали Коко в детската градина какво работи мама, той отговорил "готвачка". Разбира се, няма лошо да си готвачка, но аз не съм. Може би трябва да се опитам някак да обърна мъжките съвети в обратна посока.

Ето първия от тях:

Създай атмосфера - пише там.
"Виждал си как жените обгрижват домашните любимци или стайните си растения. Защото ги обичат, защото чрез тях имат възможност да изразят богатата си на емоции душа и фината душевност, защото им създават уют. Възползвай се от тази страст и я канализирай в посока на собствените си потребности. За да се създаде тази неповторима атмосфера, е важно жената да се чувства комфортно в кухнята и то до такава степен, че да я възприема като своя непристъпна територия. Нека я ремонтира и подреди, според вкуса си. Помогни й да я превърне в малък кулинарен будоар."

По тази точка няма какво да направя. Единствените освен мен, който се чувстват комфортно в кухнята са 9-годишният Коко и 4-годишният Алекс. Но пък след тях остава такъв хаос, че почистването и подреждането ми отнема повече време от тристепенно меню за дванайсет души. Въпреки това с удоволствие ги оставям да творят. Някой ден поне снахите ще са доволни.

Ето и втората мъжка хитрост - Предизвикай състрадание
"Твоята жена е ангел. Понякога е ангел много дълбоко в душата си, но на ангелите е присъщо да помагат. Тя знае, че не е нужно да демонстрираш кулинарните си способности, дори да имаш нелоши такива. Но за да я убедиш, колко си безпомощен, е достатъчно два-три пъти да загориш яйцата за закуска в любимия й тефлонов тиган и ще я накараш, ако не готви, поне да ти асистира. А това е наполовина свършена работа."

Това просто е ужасно! Точно така ме изманипулира в началото. Изстърга ми новия фритюрник с телена гъба! То не че и аз не съм правила щуротии. Разказах ли ви как първото пиле с картофи, което сготвих, се оказа с плънка? Цяло найлонче с дреболии! Ами никой не ме беше предупредил, че пилето се измива и отвътре преди да се сложи в тавата.

Третият мъжки съвет - асистирай
"За разлика от нас, индивидуалистите и кариеристите, жената е колективно същество. Затова на първо време не е зле да й правиш компания  докато свещенодейства в кухнята. Погледни на това като на съвместно приключение, каквото е гледането на футбол в събота вечер. В подготовката за този идиличен момент - готвенето по двойки, можеш да довериш всички важни решения и основни процеси на дамата. Казано накратко – обели картофите!"

Е, добре де, и това не е малко. Което ми напомня, че салатите на мъжа ми са в пъти по-добри от моите. Все пак може би не е толкова зле положението. Освен това прави и много вкусна скара. Пак е нещо.

И последният съвет "от мъж на мъж" - планирай
"Винаги трябва да имаш добре обмислена стратегия. Иначе моментът ще ти се изплъзне между пръстите, а следващ може и да не настъпи. Затова може да ти помогнат следните три стъпки:
1. Разкажи й за любимото си ястие.
2. Предложи й да разкаже за своето любимо ястие.
3. Кажи „уау“, предизвикай я да го приготви, и се моли, да не е пица по поръчка. А после непременно я похвали."

Да, определено моят мъж е чел тази статия. Сред първите ми кулинарни шедьоври имаше и грахова крем-супа, която беше толкова ужасна, че исках веднага да я хвърля в кофата. Но той изяде пълна чиния, като през цялото време охкаше и ахкаше колко е вкусно, макар че ясно виждах, че едва преглъща. А аз го гледах с нямо възхищение. Това се казва истинска обич, нали?

И още нещо, което му признавам - никога не е сравнявал моите гозби с тези на майка си или баба си. Дори когато сме на ресторант, не пропуска да каже, че моите ястия са много по-хубави. 

В крайна сметка излиза, че може би заслужава да му готвя. Да не говорим, че ако го пусна да вилнее в кухнята, всичко ще преподреди по неговата система и после нищо няма да си открия. Всяка домакиня знае, че солта винаги седи в буркан от кафе, а в кутията с надпис сол се държи пудра захар, нали така? 

По-добре да не се разпорежда в кухнята ми. Тя си е мое царство. 

Приемам само помощници.
 

Препоръчваме ви още:

Мултифункционалната "жена зад мивката" 
ОбъркАл си сметките, пич!  
Да е умна, но не много!