Автор: Зенон Саркисян

Франция дължи много на едно конкретно дете със синдром на Даун: младо момиче, което се е борило да говори, нуждаело се от помощ, за да ходи и което починало от пневмония на 20-годишна възраст.

Бащата на Ан дьо Гол обаче не бил обикновен човек. Не толкова добре известно е, че най-малката му дъщеря Ан е имала синдром на Даун.

Шарл дьо Гол е със сигурност най-великият французин на ХХ век. Съизмерим само с Наполеон I през ХIХ век. И въпреки всичките му постижения крайната драма на живота на дьо Гол е неговата дъщеря. Това, което Ан му дава, обаче, е неизмеримо. Както дьо Гол се изповядва на един свещеник в началото на самотния си кръстоносен поход през 1940 г., за да спаси френската чест, "за мен това дете е благодат, тя е моята радост, тя ми помогна да гледам отвъд всички неуспехи и почести и винаги да гледам от по-високо."

Тя седи в скута на баща си. Той, облечен в хамбургска шапка и костюм от три части, внимателно държи ръцете й, докато петгодишното момиче гледа втренчено в очите на баща си. Това е образът на безусловната любов. Вижте снимката.

Често се казва, че Ан е любимото дете на Шарл. Описван като човек, който варирал от арогантен до стоичен по природа, той ставал различен около Ан, която наричал "Моята радост". Споделя, че й е чел истории, пеел песни и й е давал обич, която рядко показвал на другите, дори и на най-близките си. Ан е гледана така, че да не се чувства по-малко обичана или по-различна от всеки друг.

През септември 1939 г. нацисткото правителство започна да отстранява децата със синдром на Даун и децата, страдащи от други увреждания, от родителите им. Тези деца са били отвеждани до "здравни заведения" и са били убивани чрез смъртоносни инжекции или в газови камери. В името на "расовото здраве" и други глупости, нацисткият режим убива хиляди деца с увреждания. Сред тях е и 15-годишният братовчед на бъдещия папа Йосиф Рацингер (Бенедикт XVI).

Такава би била и съдбата на Ан дьо Гол, ако тя беше попаднала в нацистките ръце. Въпреки че дьо Гол не го е споменавал конкретно, вероятно бруталното отношение към хората с увреждания е едно от нещата, които е имал предвид, когато се е позовавал на злото на нацисткия режим. Когато дьо Гол отказва да се предаде през 1940 г. и е наречен предател на политическия и военния елит на Франция, това със сигурност е било акт на силно патриотичен човек, който не е желаел да приеме униженията на нацистите към страната му. Актът на създаването на Съпротивата на дьо Гол също е родено от желанието му за защита на беззащитните като дъщеря му от онези, които я смятали за нечовек. "Франция загуби битката, но не и войната! Нищо не е загубено, защото това е световна война. Ще настъпи ден, когато Франция ще си възвърне свободата и величието. Затова се обръщам към всички французи да се обединят около мен в името на действията, саможертвата и надеждата." Генералът обвинява правителството на Петен в предателство и заявява, че „с ясно съзнание за дълг ще застане начело на Франция“. Така дьо Гол застава начело на „Свободна“ Франция.

Ан дьо Гол умира през 1948 г. от пневмония на 20-годишна възраст. След смъртта на дъщеря си Дьо Гол казва, "Сега тя е като другите". Той носел винаги портрет на Ан със себе си; твърди, че рамката на портрета е спасила живота му, като спира куршум в опит за покушения срещу него през 1962 г.

22 години след смъртта на дъщеря си Ан, баща й е положен да почива до нея. На погребението на генерала на 12 ноември 1970 , съгласно завещанието му, присъстват само най-близките роднини и приятели от Съпротивата. Майка й е положена при тях през 1979 година.

Това, обаче, не е краят на историята. Още през октомври 1945 г. дьо Гол с помощта на частни донори закупува замъка Веркор в департамента Ивелин, недалеч от Париж. След това създават там дом и болница за деца с увреждания, много от които имат интелектуални увреждания. Няколко месеца след смъртта на Ан, фондацията „Ан дьо Гол” отворя вратите си в замъка. Персоналът е от монахини, финансирани от значителните приходи, генерирани от продажбата на мемоарите на дьо Гол и помощта на спонсори. Фондацията е ръководена от Ивон дьо Гол до смъртта й и продължава да обслужва хората с увреждания и днес.

Един от биографите на Шарл дьо Гол, покойният Жан Лакутур, записва в мемоарите му: "Без Ан, никога не бих могъл да направя това, което направих. Тя ми даде сърцето и вдъхновението."

Хората като Ан ни учат на нещо, което се изкушаваме да забравим - че всички ние можем да намерим сила в слабостта и че нищо не е по-силно от безусловната и всеотдайна любов.

Обърнете внимание на хората, които живеят и се грижат за близки със синдром на Даун. Те винаги светят повече, винаги са по-силни и винаги са по-лъчезарни. Сред тях няма да срещнете лошите, подлите, коварните и предателите.

Човекът от Слънцето има този талант да променя хората около себе си. Ако пък вие срещнете такива хора, не ги подминавайте, а отидете до тях и ги прегърнете. Не заради тях, а заради вас си. Денят ще ви стане по-хубав, светъл и смислен.

Срещите с истинските хора раждат истинските истории.

Препоръчваме ви още:

Талантът да обичаш по-лесно от другите

Слънчевото семейство на Силвена