Фондация „За Нашите Деца“ стартира кампания за редовно индивидуално дарителство – „Коледа по никое време“.

В масовите представи дарителството е сезонна работа – обичайно по Коледа, по-малко – по Великден. Твърде рядко през останалата част от годината хората усещат необходимостта да помогнат. А децата в риск не могат да чакат до Коледа! Те се нуждаят от подкрепа и грижа всеки ден от годината.

В най-летния месец - август, фондация „За Нашите Деца“ започва кампания „Коледа по никое време.“ Защото всеки ден може да е ден за положителна промяна, а децата в риск се нуждаят от подкрепа сега и не могат да чакат до Коледа.

Кампанията „Коледа по никое време“ е част от програмата за индивидуално дарителство Re:Дарител, която дава възможност на всеки да подкрепи най-чистата и светла кауза – щастието на нашите деца. 

Не е нужно човек да е милионер, за да бъде Re: Дарител. Знаете ли, че само 10 лева, дарявани ежемесечно в продължение на една година, осигуряват 6 посещения при рехабилитатор на дете с увреждане или трудности в развитието?

Малките, но регулярни дарения могат да създадат стабилна и щастлива среда за всяко дете. В това са убедени много популярни лица, които повярваха в каузата на „За Нашите Деца“ и се ангажираха да са посланици.

Съмишленици и посланици на програмата Re:Дарител са: Ана Пападополу, Благой Цицелков, Георги Тошев, Захари Бахаров, Йоана Буковска, Йоанна Драгнева, Калин Вельов, Магдалена Малеева, Орлин Павлов и Сесил Каратанчева.

Екипът на Фондация „За Нашите Деца“ вярва, че всяко дете трябва да получи шанс да расте в сигурна семейна среда, че когато са умножени, малките действия могат да доведат до големи промени в съдбите на стотици деца и семейства в нужда.

Присъединете се и станете част от общността RE:Дарител. Посетете страницата в сайта на фондацията Re:Дарител, избере опцията „Стани Re:Дарител“, сумата, която да дарявате ежемесечно и попълнете формата за контакт.

Вече 25 години „За Нашите Деца“ години неотлъчно следва своята мисия всяко дете да прекара първите и най-важни години от своя живот в семейна среда, а не в изолацията на социалните домове. Над 10 000 са децата и семействата, подкрепени от фондацията през този период.

Още за дейността на фондация "За Нашите Деца" можете да прочетете в:

109 деца спасени от изоставяне 
Безплатно обучение за родители от фондация "За Нашите Деца"
Фондация "За Нашите Деца" откри нова комбинирана площадка

Автор: Валентина Вълчева

Ако мислите, че идеята за едно голямо общество на народите, обединено от общото желание за мир и просперитет е патент на Западна Европа и т.нар. Велики сили, с удоволствие ви съобщавам, че сте в огромна грешка. Много преди Гемания, Франция, Великобритания и останалите западни икономики да достигнат до идеята за единение в името на мира и просперитета, тази идея е хрумнала на един българин, който дори я описва в книга.

В края на 1916 и началото на 1917 г. инж. Никола Димков, повлиян от редица предшестващи го миротворци и особено от трактата „Към вечния мир” на Имануел Кант, написва своята книга „Звезда на съгласието” с подзаглавие „Постоянен световен съвет”. В нея той разработва идеята за световно общество, организация на държавите, обединени в името на мира.

Разбира се, по онова време вече съществува Свещеният съюз на петте велики европейски държави, създаден след падането на Наполеон през 1815 г., който има за цел да укрепи „завинаги” мира и сигурността в Европа, но бързо се изражда в „съюз на тирани”, в потисник на останалите народи в копнежите им за свобода, независимост и мирно развитие.

Кой все пак е Никола Димков? Откъде идва и как му хрумва идеята за Световна организация на мира и разбирателството? Та той не е нито политик, нито философ. Не е „делови” човек. Той е инженер.

Никола Димков е роден през 1859 г. в българското село Горно Броди, близо до град Сер в Източна Македония, сега в пределите на Гърция. Той е третото от седем деца. Горно Броди е най-голямото село в Серската кааза. По онова време населението му наброява към 9 000 души. Богато село.

Никола е на 17 години, когато избухва Априлското въстание. Кланетата в Батак и Перущица потапят в скръб всички българи, а последвалите издевателства над сънародниците ни разтърсват целия цивилизован свят. После идва Руско-турската война, която успява да освободи българските земи от Османската империя. В самото Горно Броди също се случват драматични събития. В селото влиза комитската чета на братята Георги и Димитър Зюмбюлеви, която наброява 40 души, и наказва попа-гръкоман, избол очите на иконата на Св. Св. Кирил и Методий. След нея идва черкезинът Юсуф със 70 конника, които се гаврят с местните и избиват много от близките на воеводите и комитите. Комитите устройват засада на турския отряд и го унищожават, след което се връщат в селото и избиват почти цялата фамилия на предателя гръкоман хаджи Иван Боянов.

Всичко това оставя дълбока следа у впечатлителната душа на Никола Димков. Той не може да проумее защо едни народи властват над други и си позволяват да извършват всякакви несправедливости безнаказано. Защо българите са длъжни да се примирят с очевидно несправедливия Берлински договор, разпокъсал народа ни на пет части? Толкова ли не проумяват лидерите на силните държави, че насилието и несправедливостта раждат не подчинение и смирение, а същото насилие и несправедливост в отговор? Защо е тази ненавист между хората от една вяра? Защо е толкова важно всички в пределите на Гърция да се определят като гърци, при условие, че там има и българи, и македонци, и сърби, че и турци?...

Много подобни въпроси си задава младият българин, докато работи в бащината железарска и леярска работилница, заедно с братята си Димитър, Атанас, Георги и Христо.

Никола заминава за Пловдив, където завършва гимназия с отличен успех и стипендия да учи висши технически науки в Шалонсюр Марн, Франция. Завършва за три вместо за пет години. Междувременно патентова редица изобретения. Заради работата си, получава предложение да остане във Франция и дори има съгласието на българското правителство, но се отказва и се прибира.

Димков работи и живее в родината си, но продължава да мисли над въпросите, които не му дават мира от десетилетия. Дали действително мирът и разбирателството между народите са толкова непостижими или просто хората не знаят как да направят първите крачки едни към други?

В тишината на уютната си къща в Макрикьой, Никола Димков постепенно пристъпва към осъществяването на мечтата си. Започва да чертае планове за една удивителна по своя хуманизъм, оригиналност и приложимост организация за световен мир. Така се ражда неговият проект за Постоянен световен съвет, който да гарантира мира и дружелюбието между народите. Идеята му е смайваща с практичността и осъществимостта си, със своята хуманност и общовалидност.

Трактатът му „Звезда на съгласието” е отпечатан на няколко езика и авторът лично го изпраща на всички държавни глави и ръководители на правителства, които имат дипломатически представителства в Цариград. Роднините му твърдят, че екземпляр е бил изпратен дори на американския президент Томас Удроу Уилсън. Това е важен факт за историята, предвид мисълта, че Никола Димков е създал проекта две години преди Уилсън да обяви своите 14 точки за мирното следвоенно уреждане на Европа и света и дори преди САЩ да се намесят във войната, което се случва на 6 април 1917 г. Дали Удроу Уилсън не е почерпил идеята си от трактата на българина? Дали „Звезда на съгласието” не стои днес в основата на Организацията на обединените нации и в нейния устав?

Трактатът на Димков започва със следните общовалидни и до днес думи:

„Между две лица има мир, докле си тачат взаимните права и длъжности. Същото е и между две вери, между два народа. Или почитът на право и длъжност е основната почва за всички добри отношения между разните членове на човешката челяд. То е неотменимото условие за удържане на добри отношения между всички живи твари на света. Презре ли се това начало, мир не може да съществува!”

Димков не е наивен оптимист. Той подчертава, че този сговор и разбирателство няма как да бъдат постигнати веднага, това трябва да е продължителен и плавен процес. Разработва подробен план за избирането и назначаването на членовете на международните органи и на самия Постоянен световен съвет, който трябва да бъде „в пълен състав докле трае самото човечество”. Димков очаква всяка страна да избере и изпрати в съвета свои представители с най-висока нравственост и морал, хора способни и изцяло отдадени в служба на народите си. Представителите трябва да са вещи по политически, религиозни и обществени въпроси, за да са от полза.

Всъщност това трябва да са и трите главни съвета в Постоянния световен съвет, а освен това трябва да се обособят множество Върховни писалища или бюра, като всяко от тях се занимава със специфична материя.

Няма как описанието на Димков да не предизвика асоциация с устройството на днешната Организация на обединените нации и нейните Общо събрание, Главни комитети, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителствата, Международен съд, Комисии по разоръжаването, Секретариат, множеството специализирани организации – по здравеопазването, труда, прехраната и земеделието, ЮНЕСКО и др. Самият Александър Балан, съпоставяйки проекта на Никола Димков с устройството на Обществото на народите, създадено след Първата световна война по предложение на американския президент Удроу Уилсън, установява очевидните прилики и си задава въпроса на коя от двете идеи трябва да се даде първенството, но е безспорно, че Димков изпреварва Уилсън с две години. Разбира се, Уилсън има много повече възможности да реализира такъв проект и той става факт.

Историята помни обаче как впоследствие милитаризирана Япония, фашистка Италия и хитлеристка Германия напускат Обществото на народите, за да провокират нова унищожителна война. Още преди края на Втората световна война, съюзените срещу фашистките агресори народи замислят, и в редица срещи на техни представители, изработват основните принципи на Организацията на обединените нации (ООН), удивително сходни с предложените още през 1917 г. от инж. Никола Димков.

Парадоксалното е, че България, от която тръгва идеята за ООН, става неин член едва на 14 декември 1955 г., но все пак за едно Никола Димков се оказва пророчески прав:

„Убеден съм, че Върховният съвет или постоянният Световен съвет, събран единствено, за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята цел преди края на този ХХ век.”

Източници:

Живков, Цанко, Звезда на съгласието: Българин проектира ООН: Проект на инж. Никола Димков от 1917 г. за Постоянен световен съвет – първообраз на ООН / Цанко Живков, София: Бълг. писател, 1994 . 80 с.

Снимки: Уикипедия

Автор: Валентина Вълчева

За последните сто години едва ли има друга наука, отбелязала такъв невероятен прогрес, както медицината и може би IT-технологиите. На фона на днешното... да го наречем объркано състояние на здравеопазването в България, ни е трудно да повярваме, че и тук има хора, които не само са добри специалисти, но дори успяват да изненадат света с нещо ново и неочаквано.

Един от тези хора е д-р Иван Митев.

Роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, Иван Митев участва в боевете през Втората световна война като доброволец. Завършва медицина в София през 1950 г. и специализира за педиатър-кардиоревматолог. Десет години по-късно, през 1960 г., става научен сътрудник в Националния съвет по педиатрия. През 1972 г. вече е старши научен сътрудник, а след още шест години е назначен за ръководител на Детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания. Пет години по-късно става директор на Научния институт по педиатрия и главен специалист по педиатрия до пенсионирането си през бурната 1989 г.

Д-р Иван Митев записва името си в историята на медицината с едно откритие, което прави през 1972 г. почти случайно - открива шестия сърдечен тон.

За да осъзнаем по-добре постижението му, трябва да знаем някои основни неща за сърдечните тонове. Това са звуците на биещото сърце и те са един от основните диагностични показатели в кардиологията. Първите два тона се чуват с просто ухо, т.е. това е познатото ни туптене на сърцето. Със стетоскоп се чуват третият и четвъртият, понякога и петият тон. Петият се долавя ясно чрез фонокардиография и е открит от френския кардиолог Карло през 1951 г. Шестият сърдечен тон е единственият, открит по време на систолата (съкращението на сърдечните камери) между първия и втория. Той е нискочестотен и не може да се улови по друг начин, освен с помощта на фонокардиограф. Фонокардиографът е широко използван съвсем доскоро, но в последно време инвазивната кардиология го измества.

През 1972 г., докато преслушва свой пациент, д-р Митев долавя особен шум между първия и втория сърдечен тон. Той не подлага на съмнение, че чува отделен от останалите тонове звук, но си задава въпроса дали това е самостоятелен тон, неизвестен дотогава на медицината. Осъзнавайки това, той самият не може да повярва, че е станал откривател на нещо ново и непознато.

В едно свое интервю казва:

„Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон. Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно.”

Две години по-късно, през 1974 г., въпреки съмненията си, той описва своите наблюдения в статия за бр.4 на списание „Педиатрия”:

„За изясняване на находката, направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон.”

Естествено, статията моментално добива популярност в медицинските среди. Оказва се, че все пак д-р Иван Митев е открил нещо ново. Редица лекари от СССР, САЩ и Франция потвърждават предположението му, че това е самостоятелен сърдечен тон, непознат до момента. Докато това се случва по света, в България вече тече процедура по регистриране на откритието в Института за изобретения и рационализации. Лично тогавашният държавен глава Тодор Живков връчва на Иван Митев Диплом №2 с приоритет от 23. 07. 1973 г. за неговото откритие.

Защо №2? На практика шестият сърдечен тон, наречен „тон на Митев” е първото българско откритие в областта на медицината и второто българско изобщо, след откритието на Георги Наджаков на фотоелектретното състояние на веществата, което също е вписано в Института. Диплом №1 е връчен на Георги Наджаков.

За шестия сърдечен тон днес знаем, че не се среща при деца, а при възрастни се долавя в около 15 % от случаите. При някои патологични състояния като недостатъчност на аортната клапа (аортна инсуфициенция) той се долавя в над 50 % от хората. Поради това д-р Митев допуска наличието не на един, а на два шести тона – нормален и патологичен.

Същата година Български пощи пускат в обръщение пощенска марка с изображение на човешко сърце в чест на откритието. Това всъщност е първата в света марка, посветена на кардиологията, което я превръща в колекционерска ценност за филателистите. На името на доктор Митев е наречен и един ледник – Митевият ледник – на остров Брабант в архипелага Палмър, Антарктида.

За сърдечните тонове все още се знае малко, но кардиолозите предполагат, че информацията ще става все по-обширна и важна с времето. Пред бъдещите лекари стои задачата да открият реалната диагностична стойност на сърдечните тонове. И на шестте. Но в момента работата по същността им на практика е спряла по една проста причина – те се регистрират с помощта на фонокардиограф, а той вече не се използва заради модерната инвазивна кардиология. Само за произхода и причината за първия сърдечен тон например до 50-те години на ХХ век има над 40 теории, нито една безспорно доказана.

Разбира се, съвсем по нашенски, откритието е свързано и с поне един куриоз. С концепцията си за шестия сърдечен тон д-р Митев се явява на защита за докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализационния съвет от съвета към педиатрията към съвета по вътрешни болести и избират четири рецензента, което е прецедент. В крайна сметка защитата на доктор Митев е провалена, без откритието му да бъде потвърдено или отречено.

По-късно обаче д-р Митев минава през Висшата атестационна комисия (ВАК) и защитава докторската си степен. Въпреки това у него остава трайно огорчението от факта, че колеги са се опитали да го провалят.

Известният медик умира на 15 април 2006 г.

Източници:

Кънчев, Иван и др. Българската история в 100 събития / Иван Кънчев, Ивомир Колев, Марио Мишев, София: БГ Учебник Прес, 2015 г., 328 с.

Шестият сърдечен тон – българското научно постижение на ХХ век

Снимка: интернет

Автор: Ина Зарева

Смугла лятна нощ. Светлините в големия град си говорят на морз. Кварталите намигат съзаклятнически, а високите сгради надменно блестят. Тихо е. Дори спорадичният вой на линейките не изтръгва тишината, а само я подчертава. Хората са потънали в сънищата си – трескаво си почиват за предстоящия работен ден или бавно рисуват мечта. Покоят е обхванал почти всички, които са го приютили.

Само в един спешен център тишината никога не е била гост. В него нощта преминава ярко, в силни звуци, бързи реакции и смели решения. Никога няма покой. Има болки, травми, операции, успехи, загуби.

Има и един дълъг коридор, изпълнен с любов. Тя струи от притеснените хора, от широко отворените им очи, които очакват някой да спаси тези, които обичат. Любовта се излъчва от всяка пора на тялото им, смесва се с тревожността им и образува една особена сплав, която насища въздуха с пареща надежда.

Пациентите, които чакат реда си, са вглъбени в неразположенията си или любопитно оглеждат останалите. Изплакват нови болки, изсумтяват стари болежки. Опознават се взаимно, разменят разбиращи погледи, изказват си съчувствия.

Мургавият къдрокоско има епилепсия. Водят го често и коридорът разпознава стъпките му. Той отдавна не се страхува, само му е малко досадно. Но пък всеки път вижда различни лица и се забавлява да изучава особеностите им.

Красавицата срещу него повръща цял ден. Малко се притеснява като го прави в този странно изпълнен коридор и е готова на всичко, за да й мине. Специфичните миризми я дразнят и провокират нови кризи.

Малчуганът, който вдига най-много шум, е стъпил на стъкло. Боли го и плачът му се носи наоколо. Останалите го гледат разбиращо и се впускат в спомени за приключения и белези.

Един възрастен господин е тук за спешна манипулация. Пристъпва от крак на крак и се опитва да се държи мъжки. Не може да се изложи пред тези млади тук, все пак.

В дъното на дългия коридор се ражда нов живот.

А малко по-късно, едно 14-годишно момиче ще се сблъска за първи път със смъртта на някой, когото обича. Ще оцени живота във всичките му форми и дължини, ще осъзнае, че смъртта е евтина, близка и неизменна.

Нощта пребледнява, градът протяга свежи улици и изпъва метални жили. Денят пропълзява и нощното дежурство в спешния център приключва, за да направи път на дневната доза борба не само за живота, но и за онази необяснима, първична любов, която иска да спечели още малко време. Още допири и погледи. Още разходки и споделености.

В този център лекарите разговарят с пациентите повече от всички останали.

Знаят къде ги боли и как да им помогнат.

Знаят какво е да обичаш без очаквания, изисквания, условности и уговорки.

Всеки ден виждат обичта в най-чистата й форма, и я бранят с всичко, на което са способни.

Там – в спешния ветеринарен център, в чийто коридор ежедневно се преподава любов.

Много мъдрост ще откриете в Съветите на Фройд за щастлив живот и Житейските уроци на вашата котка. 
А ако сте любители на съспенса ви препоръчваме Лов на хъскита.

Автор: Валентина Вълчева

Удивително често чуваме с повод и без повод израза: „И ний сме дали нещо на света”. Но ако се замислим, почти никой от нас не би могъл да изброи какво точно сме дали, освен двама-трима спортисти, Джон Атанасов и още някое и друго по-популярно име. А сме дали много, много повече. Но... народ, който не помни миналото си, няма бъдеще. И това сме го чували, нали?

Колко от нас например знаят кой и какво стои зад името Георги Наджаков? Почти никой извън една строго специализирана сфера. А акад. Наджаков има право на много по-светло място в историята, защото на него дължим основата, върху която са изградени технологиите за безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, копирните машини, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри и не на последно място снимките от спътник.

Как го постига? Открива фотоелектретното състояние на веществата.

Георги Наджаков е роден на 8 януари (26 декември стар стил) 1896 година в Дупница. Семейството се премества в София, където той завършва Трета мъжка гимназия с отличие и се записва студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След първия семестър е мобилизиран и постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, където следващата година е първи по успех сред 4000 души. Получава офицерски чин, известно време обучава новобранци в Разград и Шумен, а по време на Първата световна война, участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт.

След демобилизацията си продължава следването. Като фронтовак му признават по един завършен семестър за всяка година в армията и той завършва висшето си образование само след четири семестъра, за което по-късно казва:

„Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно.”

През 1920 г. той се дипломира и остава във Физико-математическия факултет като асистент по физика. Качествата му биват забелязани и скоро получава възможност за специализация в института „Радиум” в Сорбоната не при кого да е, а при Мария Кюри, и в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж. Пол Ланжвен е създателят на теорията за диамагнетизма и парамагнетизма. Този велик учен проявява искрен интерес към работата на българина, заявявайки, че идеите му са новаторски дори за Франция. Само след три дни Наджаков вече има своето място в лабораторията по електричество на Ланжвен, във Висшето училище по индустриална физика и химия, на което французинът е директор. Тогава нашият учен за пръв път вижда пред себе си електрометри, за които в България само е слушал и чел.

За този период от живота си самият Наджаков след години споделя:

„Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката.”

Българинът започва да попълва пропуските в познанията и образованието си и старанието му не остава незабелязано. Съвсем скоро вече има в списъка на личните си приятели такива имена като Фредерик Жулио Кюри и Пиер Бикар.

Специализацията му приключва пред 1926 г. и се връща в България, а от юни следващата година е редовен доцент по опитна физика. През март 1932 г. е избран за извънреден професор, а през 1937 г. става редовен професор и титуляр на катедрата. Дори и като преподавател обаче, не изоставя изследователската си работа и през 1937 г. прави най-голямото си откритие. В своята лаборатория той успява да регистрира и наблюдава явление, непознато дотогава на науката. Разбира, че когато бъдат осветени и поставени в електрическо поле, някои диелектрици придобиват постоянна електрическа поляризация в изложените на светлина участъци. Тези вещества той назовава термоелектрети.

На 22 юни 1937 г., на едно от заседанията на Френската академия на науките Пол Ланжвен докладва за необикновените постижения на българския си колега и тази дата днес се счита за рождена на откритието, направено от Георги Наджаков.

Оттук-нататък започва неговият възход.

През 50-те години на ХХ век интересът към фотоелектретното състояние на веществата става все по-голям. САЩ признават постиженията на Наджаков. На базата на неговите разработки държави като Индия, Бразилия, Япония, САЩ, СССР и др. Започват изследователска дейност.

За своето откритие акад. Наджаков казва:

„Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура, но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото може да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура, но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.”

Въпреки че осъзнава важността на откритието си, Наджаков не бърза да го патентова. Едва през 1981 г., годината на неговата смърт, откритието му най-сетне е вписано в Държавния регистър на откритията и изобретенията.

Източници: Иванов, Саздо и др. Георги Наджаков: Очерк / Саздо Иванов, Пенка Лазарова, УИ "Св. Климент Охридски", 1989
Панова, Елена, Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса 
Откритието на акад. Георги Наджаков, от което се роди фотокопирната техника – ксероксът

Снимки: интернет

Издирваното малко съкровище в момента вероятно прави първите си стъпки, опитва нови храни, пробва по-големи пелени и е щастливо в прегръдките на мама и татко.

Ако детето ви е родено през 2016 г., през септември 2016 г. или точно на 17.09.2016 г. то е новият астрален близнак на Park Center. Ето една възможност да празнувате рожден ден заедно!

Изпратете кратко представяне на рожбата си (текст, придружен със снимки и/или видео) на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Повече за правилата за участие можете да видите тук.

Срокът е 5 септември 2017 г.

За рождениците са предвидени забавления и много подаръци.

Автор: Валентина Вълчева

Никой не се е родил научен.

Дори Нийл Армстронг – човекът, произнесъл от Луната знаменитата фраза: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството”. Но едва ли сте си задавали въпроса от кого все пак се е учил великият космонавт. Ще ви изненадам. Нийл Армстронг се е учил да лети от един българин.

Не, не се шегувам. Не преувеличавам.

През 1936 г. в Америка излиза от печат една знаменателна за времето си книга – „Your Wings” („Твоите криле”). Първата енциклопедия по летене. И неин автор е не друг, а българинът Асен Йорданов, чието име днес малцина извън пилотските среди си спомнят. Година след излизането си в Америка, книгата е издадена и в Съветския съюз в 100-хиляден тираж, а по-късно има още две допечатки за 200 000 броя. И „Your wings” се превръща в учебник, който прави пилотирането професия. Преди това на него се е гледало като на хоби за луди глави.

И не само Армстронг прави първите си стъпки по него. Неговият спътник от мисията „Аполо 11” Едуин Олдрин също е вдъхновен от „Your wings”.

Но кой все пак е Асен Йорданов?

Моля ви, не задавайте този въпрос на пилот! Рискувате да предизвикате вълна от възмущение, при това справедливо.

Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. във Враца. След няколко години, семейството се премества в Свищов, заради работата на бащата. Тук започват и първите експерименти на Асен в областта на техниката. Според сестра му Милка Маркова, която години по-късно пише книгата си със спомени „Асен Йорданов и авиацията”, той изпитвал неистово любопитство да разгадае механизма на всяка машина и играчка и ежедневно прекарвал времето си в какви ли не експерименти. И все пак любимото му занимание си оставало хвърчилото, наречено на турски „джоркуа”. Изработването на всякакви хвърчила запълвало времето на любознателния младеж.

След пет години семейството отново се връща във Враца. Тогава Асен си прави собствена стая за промиване на филми и друга за техническите си проекти и експерименти. В този период Асен придружава баща си на Световния панаир в Торино, Италия. След това баща му го оставя в пансион в Женева, уж за да научи добре френски език. Много години по-късно, вече в Америка, той ще признае: „Аз почувствах, че в това училище съм ограничен, не ме интересуваше нито тенисът, нито футбола.” Напуска го, купува си мотоциклет и се прибира в България.

Вече в родината си, Асен Йорданов успява да построи по свой модел един безмоторен планьор, с който се издига на 12 метра височина и се приземява безпроблемно. Разбира се, това се разчува, в резултат на което на 5 февруари 1912 г. прави опит за летене вече пред официална комисия. По време на този втори опит, Асен се рее в небето цели 12 минути на 10-12 метра височина. Както се и очаква, всички са въодушевени и впечатлени.

Не след дълго младежът вече е приет като "слушател" в авиационното училище „Блерио” в Париж, където се среща лично с Луи Блерио – първият пилот в историята, прелетял Ламанша през 1909 г. Като слушател, на него не му се полага диплома, но познанията, които натрупва, се оказват много по-ценни впоследствие.

Колко странно на фона на съвременното преследване на дипломи и сертификати, без да се интересуваме от практическата си подготовка, нали?

Прибира се обратно у дома и се записва доброволец в новосформираното военно-авиационно отделение, защото предстои война с Турция. Тогава е едва 16-годишен. По време на войната, Асен Йорданов участва в превземането на Одрин от турците. След победата в Одрин той прави първата крачка към записването на името си в историята, макар че тогава все още не знае какво му е отредило бъдещето. При претърсването на турските позиции, българите намират два аероплана, които не са използвани по предназначение. Момчетата свалят най-ценното от тях – двигателите, а останалото унищожават. Един от тези два двигателя Йорданов използва по-късно за построяването на първия български самолет, с което е запомнен завинаги. С разрешението на началника на летище „Божурище” той ползва за целта единия от турските двигатели.

Наред с двигателите, българите пленяват и личния автомобил на Евер Паша, който е смятан за ценен трофей.

За онези единадесет месеца военни действия Асен Йорданов си спомня с носталгия и усмивка:

„В самото начало нашата работа беше съвсем аматьорска и допускахме много грешки. Например наливахме понякога масло в резервоара, забравяхме да опънем достатъчно здраво жиците, които задържаха крилата на самолета, и много други.”­

Но по-важното в случая е, че българите доказват значимостта на самолета като мощно бойно оръжие по време на война. Освен това тези момчета се оказват първите в света, които създават военно-авиационно поделение с нападателна цел. Не е зле за група тийнейджъри, не мислите ли?

От френския генерален щаб изпратили за авиационни проучвания на Балканите майор Барес, който силно впечатлен от опита на българските летци, през 1914 г. създава френска въздушна организация.

Това може би е достатъчно за всеки друг, но не и за Асен Йорданов. Неговият неуморим дух иска още и още предизвикателства и постижения.

Самият той казва, че 1915 г. била съдбоносна и доста противоречива за него. От една страна, в същата тази година, получава три лоши оценки в училище – по пеене, по рисуване и по френски, макар да е пръв в класа по този език. Налага се да повтаря годината, но това почти не го безпокои – повече го занимават чертежите за аероплана, който иска да създаде. Баща му се съгласява да финансира начинанието, за да спаси сина си от самия него, защото поради липса на някои материали, Асен търси техни по-евтини заместители и се излага на какви ли не опасности.

Йорданов признава, че когато самолетът все пак придобил завършен вид, дори той се учудил от постижението си и не бил сигурен дали това „нещо“ ще успее да полети.

И ето го моментът, в който на бял свят се появява първият български самолет! Той е тип „Албатрос”, 14 метра широк, 8,5 метра дълъг. Харчи по 30 литра масло и по 120 литра гориво на час. Самолетът притежава една важна особеност: може да заема хоризонтална позиция при навлизане във въздушни ями и това го прави по-устойчив от всички други, конструирани дотогава.

Първият, който рискува да полети с българското чудо, е авиаторът Гаврил Стоянов от летището в Божурище. На следващия ден – 10 август 1915 г., вече пред публика, с демонстрацията се зама лично капитан Радул Милков – началникът на летището. Самият той е лично ангажиран с проекта, защото по негово нареждане е отпуснат моторът за самолета, изключително ценен по онова време.

След показната демонстрация резултатът надминава очакванията. На Асен Йорданов, гимназист от седми клас, се дава стипендия да следва в чужбина за инженер-авиатор след завършване на гимназия, а самолетът е изложен за посещения. Гласува се и да се заплатят разноските по построяването му. След успеха на демонстрацията Министерството на войната излиза с решение:

„Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.”

Ето как един буен млад човек остава завинаги в българската и световна история, почти на шега. Печалното в случая обаче е, че и в тази история се потвърждава правилото, че „никой не е пророк в собствената си страна”. Местното общество така и не отдава заслуженото внимание на изобретението. Както обикновено, българинът подхожда с пренебрежение и скептицизъм към това родно изобретение, впечатлен много повече от появилите се след няколко години германски цепелини.

И това е само началото на един живот, който може би най-точно може да бъде описан с израза: „Небето ми е граница”.

Парадоксалното в случая е, че не само изобретяването на първия български самолет остава като че ли пренебрежително подминато от българина. Трудът на живота на Асен Йорданов – неговата книга „Your wings”, която светът признава почти с излизането ѝ от печат и която става библия за поколения летци, остава непреведена на родния му език цели 80 години. Инициативата по превода и издаването също са частни – на председателя на Българската аерокосмическа агенция професор генерал-майор Борис Бонев, който решава, че е крайно време родината на Асен Йорданов да признае приноса и постиженията му.

Асен Йорданов умира на 19 октомври 1967 г. в Уайт Плейнс, кремиран е и прахът му е разпръснат със самолет над САЩ – неговата втора родина. Колкото до самолета, изобретен от него, той не е запазен до днес, но има идея по оцелелите снимки да бъде възстановен.

Прочетете тук защо създадохме рубриката "Българи".

Източници: Маркова, Милка. Асен Йорданов и авиацията / Милка Й. Маркова. Париж: Б. и., 1995. 

clubz.bg.

Снимки: интернет

С наближаването на август, София започва да става най-приятният град - тихо, спокойно, пълно с чужденци, че дори и не толкова горещо. Ето къде можете да се забавлявате с децата си.

За цялото семейство:



Тропически рай в Sofia Ring Mall

29.07.2017 - Библиобус на Столична библиотека - парк Овча Купел

29, 30.07.2017 - Кастинг за подбор на деца, за участия във филми и реклами - Fun Ring Park

30.07.2017 - Танцуваща София 2.0 | Стрийт & Съвременен танц (вход свободен)

0-3 години:

Световната седмица на кърменето 2017 "Подкрепяме кърменето ЗАЕДНО"



31.07.2017 - Откриване на Световната седмица на кърменето - Столична библиотека

02,03,05.08.2017 - Събитията на Ла Лече Лига в София

----------------------------

28.07.2017 - Масаж и гимнастика на новороденото - Park Center Sofia

29.07.2017 - Училище Чакам бебе - на практика - Парадайс център

29.07.2017 - Водата – извор на живот - КиндиРу София - Изток

29.07.2017 - Мацаница - Под дъгата

01.08.2017 - Уроци по кърмене - The Mall

01.08.2017 - Kъпане, хигиена и обличане на бебето - Mall of Sofia

3-7 години:

29.07.2017 - 5kmRUNKIDS - Южен парк

30.07.2017 - Неделя на бащата в Музейко

30.07.2017 - Спортно занимание за деца FitKids в Creative House

29.07.2017 - Вълшебният куфар - Театър "Възраждане"

30.07.2017 - Снежанка и седемте джуджета - Театър "Възраждане"

30.07.2017 - „Косе Босе“ – Театър „Мариета и Марионета“ - Книжен център "Гринуич"

кино - Фантастичното пътешествие до Оз 3D - премиера

ШКОЛА ПО РИСУВАНЕ В ГАЛЕРИЯ ЕВРОПА - Не само ще се запознаете със стила и техниката на рисуване на над 150 от най-утвърдените художници на съвременното българско изкуство. Ще бъдете заобиколени техните картини. С много от авторите е възможно да се срещнете и поговорите лично в галерията. За деца 4+ години, ученици и възрастни.

7-12 години:

29.07.2017 - Моето незабравимо лято - травъл фотография за деца

29.07.2017 - 5kmRUNKIDS - Южен парк

29.07.2017 - Soy Luna Roller Party - Парадайс център

30.07.2017 - Тенис на корт с Декатлон – безплатно в НСА

30.07.2017 - Спортно занимание за деца FitKids в Creative House

30.07.2017 - Неделна кулинарна работилница: "Къщата на Мая"

кино - Фантастичното пътешествие до Оз 3D - премиера

КИНО +ТЕАТЪР + АНИМАЦИЯ - само през АВГУСТ - Целодневна седмична лятна занималня за деца и тийнейджъри 8-18 години на цена – 60лв/ седмица!

ШКОЛА ПО РИСУВАНЕ В ГАЛЕРИЯ ЕВРОПА - Не само ще се запознаете със стила и техниката на рисуване на над 150 от най-утвърдените художници на съвременното българско изкуство. Ще бъдете заобиколени от техните картини. С много от авторите е възможно да се срещнете и поговорите лично в галерията. За деца 4+ години, ученици и възрастни.

Места за деца в София:

10-те най-интересни въжени игрушки на открито в София

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца.
Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.


Снимки: София играе