Автор: Янка Петкова

Няма ваканция за чиновниците от Министерството на образованието и науката и това донякъде е плашещо. Неведнъж сме ставали потърпевши от решения, които се вземат кампанийно. Бихме могли да се запитаме защо е това бързане, още повече че стандартите, които бяха приети ударно по времето на министър Меглена Кунева, бяха разкритикувани както от учители, така и от родители. И сега ги ревизират.

Все пак имаме просветни новини, не можем да ги подминем без коментар. Да започнем със символите, с които ще се оценяват постиженията в началния курс. От една страна практиката с оценките в тази ранна възраст създава излишно напрежение в малките ученици, от друга – къде ги връщаме – те вече правят презентации на пауър пойнт и подготвят видео проекти за часовете, ние ще ги оценяваме със слънца и звезди. Не е ли малко инфантилно към днешен век? Децата се стресират, когато не са били оценени адекватно, а не когато получат двойка, която са заслужили. Какво означава „с промяната се задължават училищата да изберат свои символи“? Сякаш е несериозно, да ангажираш педагогическия състав с нарочно събрание да гласува дали „отличен“ да се отбелязва със звезда, слънце или да бият някакъв печат в тетрадката? Те, учителите, само с това не бяха се занимавали досега. Бихме могли да помислим и какви ще са символите за „среден“ и „слаб“ (хрумва ми среден пръст, но това е първосигнално и никак не кореспондира с морала в тази ранна възраст).

Покрай печатите и емотиконите обаче, отново беше натикан в ъгъла един друг проблем – тежките раници, които децата в началния курс са принудени да носят ежедневно. Не е ли това по-наболял въпрос за разрешаване, предвид факта, че пряко касае здравето им. Темата е особено актуална за родителите, но очевидно не и за Министерството на образованието и науката (МОН).

Споменатите нововъведения трябва да заработят от новата учебна година. И не са единствените. Добре, няма да има писмена аргументация върху резултатите от тестовете, логично е, но да не би досега да е било масова практика? Едва ли. Ако ще пестим от аргументации, тогава би трябвало да сме запознати с правилата за оценяване на тестовете. Министър Красимир Вълчев казва, че ще се разработят. Дано стигнат до учениците и до родителите им.

Решението да се даде възможност на ученици, допуснали определен брой отсъствия, които не са се явили на изпити за срочни оценки по предметите, да се явят на допълнителен изпит е неоправдано голям компромис. Няма да има никакъв позитивен ефект. Защото тези деца са доказали явната си незаинтересованост към учебния процес веднъж с отсъствия, втори път с неявяване на изпити за срочни оценки, а видиш ли им се дава трета възможност за реабилитация, от която те най-вероятно отново няма да се възползват. И след някоя и друга година, МОН ще излезе с ново решение – този път за четвъртия шанс. Ясно е към коя група са насочени тези компромисни усилия. Но така няма да върнем учениците от малцинствата в училище, нито пък ще мотивираме децата, които имат отношение към учебния процес и образоването си. Това си е чиста дискриминация.
Разбира се, има и частни случаи, при които детето по наистина уважителни причини не присъства в часовете или не полага изпити, но те са се решавали и досега, без специални изменения в някоя наредба.

Въвеждането на текущи оценки по учебна и производствена практика е добра идея. Защото е възможност да се проследи резултатът от усвояването на определени умения и ефективността на практиката. Доколко това ще сближи училищата и работодателите, ангажирани с т. нар. дуално обучение (както се надява МОН) времето ще покаже. Оценките едва ли са точно стимулът за по-преки контакти. Може би по-скоро регулирането на финансовата страна на тези практики – ще получават ли учениците някакво възнаграждение за положения труд и какво ще бъде то. Каква част от приходите ще отиват в бюджета на училището, защото е логично да има такава. Нали говорим за стимули? Доказано е, че няма по-добър стимул от финансовия.

Друг интересен момент е промяна, с която се предвижда изпитните материали и правилата за оценяване на писмените работи да се утвърждават от специалисти по съответните предмети, а не от министъра. Ами да не би досега специалистите да не са били ангажирани с този процес? Ако това не е било така, можем да си обясним някои грешки в Националното външно оценяване (НВО) и матурите, които се повтарят всяка година. Но означава ли от друга страна, че възможните теми за тези изпити ще се знаят от по-широк кръг хора? Ако означава (макар, че този момент е малко неясен) няма ли това да улесни изтичането на информация за възможните изпитни теми. Били сме свидетели как не един министър се е клел, че при него няма да има "теч" на информация и е бил опровергаван от действителността.

Друго, което буди недоумение е повишаването на изискванията към членовете на националните и регионалните комисии за оценяване на изпитните работи. Те, видите ли, вече ще са специалисти с професионална квалификация по съответния предмет, резултатите по който ще се оценяват. Да не би досега начело на подобна комисия да е можело да бъде и учител по физическа култура и спорт?! Нищо против тези специалисти, разбира се, но материята е друга.
От министерството ни уверяват, че тази генерална стъпка, ще доведе до „по-висок професионализъм и качество“. Да се съмняваме ли тогава в качеството на работа в комисиите досега? Май имаме основание. Тези решения откровено изумяват. Разкриват факти от администрирането на образованието, които не само са абсурдни, но са откровено срамни.

Но явно е добре да спрем да се чудим на глас, защото последствията от родителския ропот са налице. Вече няма да ни допускат до видеонаблюдението по време на матурите. Кой, вие ли искахте камери в училища и детски градини?... А само преди година канеха родителите да дежурят пред тоалетните по време на матурите, за да възпрепятстват преписването. Явно там ни е мястото. Но не и пред мониторите за видеонаблюдение, защото това е в разрез с „опазването на личните данни“, каквито и лични данни да се има предвид в случая.

След всичко прочетено в медиите днес, възникват няколко въпроса:
Кой измисля тези промени – това резултат от дейността на работна група ли е?
Ако е работна група – кой влиза в нея – има ли представителство на учителското и родителското съсловие, на неправителствени организации, ангажирани с проблемите в образованието и реформирането му? Май пак стигнахме до въпроса „Кой?“.

Изобщо не знам за вас, но аз вече нямам търпение за следващите решения на МОН.

Какво предлага една гражданска инициатива можете да прочетете в За нова образователна система.
За един от най-сериозните проблеми на малките ученици вижте повече във "Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма".
Отгвор на въпроса защо младите и кадърни учители напускат системата, ще намерите в Училището, което убива мечтите.