Автор: Мария Пеева

Вие познавате ли гениални деца? Аз – десетки, да не кажа и стотици. Естествено на гладките бели челца не пише „гений“, но веднага го разбирам от разговорите на детската площадка:

– Вие още ли не говорите правилно? Кармен на годинка и половина знае над 50 думи.

– А пък Вики на годинка и четири месеца рецитира стихотворения.

– Оооо, Сами не само рецитира, той даже и сам си измисля.

Е, ние изоставаме в сравнение с тези невръстни интелектуалци. Но слава богу, вече съм осъзнала, че за да е щастливо едно дете, не е нужно да е най-умното, най-красивото и най-доброто.

Когато родих Теди, първородния, имах интересно запознанство в родилния дом. Една мама от нашата стая обожаваше да застане до нечие креватче и да почне да оглежда критично чуждите бебета.

– Леле, колко е жълто твоето. Какво му е? Дано се оправи. И очичките му са затворени като на жабче. Нали не е слепичко?

Първо раждане, аз на 21 години, много задръстена. Сега вече имам какво да й кажа на жената. Ако случайно попадне на блога ми, да знае, че Теди не е сляп, и от доста време насам не жълтее. Даже взе, че стана хубавец, пък и умник. Има някое килце отгоре, но гледам, не му пречи на самочувствието и реализацията. Преди време обяви, че ще става психолог и аз реших да използвам повода да го мотивирам да мине на диета.

– Ако искаш да станеш психолог, трябва да отслабнеш, маме. При теб ще идват дебели хора да им помагаш и като те видят такъв пухкав, няма да ги мотивираш.

– Напротив, маме. Точно аз ще им помогна. Ще ги науча, че човек може да бъде ЩАСТЛИВО дебел.

На това нямаше какво да кажа.

Та ето какво мисля за нашите прекрасни деца. Всъщност ние не ги обичаме, защото са умни, красиви и талантливи. Нито сме длъжни да ги направим такива. Човечеството има нужда от гении, но повече му трябват щастливи и осъществени хора. Затова и отдавна съм се отказала от мисията да създам Айнщайн, Шекспир, Юсеин Болт или Бетовен. Обаче никога няма да се откажа от по-важното. Да науча децата си да бъдат щастливи и да се радват на живота.

А добрата новина е, че това не е толкова трудно постижимо.

От нас се иска само да обичаме детето и да го поощряваме да се развива там, където го влече. Останалото е Божа работа.

Пък ако излезе Шекспир, ще почерпим.

***************

Прочетете още: Утрешен