Автор: Нели Чурова

Този призив на Нели Чурова ни трогна дълбоко и затова решихме да го споделим с вас.

Посвещавам на Росен Валентинов Стефанов, с надеждата за едно по-добро негово "Утре" и с молба към всички Вас за помощ.

Малко късно разбрах, че днес било Игнажден. По стара традиция, за годината, която предстои, се гадае по първия човек, който посети дома ти и когото наричат полазник. Само че дъщеря ми и аз от предния ден си бяхме уговорили среща без да знаем за празника. Трябваше да отидем у дома на Росен Валентинов, който спешно се нуждае от операция, а не е по силите му да събере сам 24 000 евро, и да помогнем с каквото можем.

Нямаше време да стоим у дома и да чакаме полазника си. Представихме си, че първият гост днес у дома е Бог и че сме го посрещнали с широко отворени сърца и тръгнахме към Росен. Оказа се, че без да искаме ние сме първите полазници в дома му.

Посрещна ни отрудена възрастна жена, от чиито очи тихо се прокрадваше тъгата. Тя ни покани в стаята на болния си син. Първото нещо, което се откри пред погледа ми беше една малка руса главичка, която се беше сгушила в бащината си прегръдка. Мъжът беше вперил очи в нея и я наблюдаваше нежно и с любов. Когато чу шума от стъпките ни, малкото двегодишно момиченце бързо се изправи и седна, потърка очички и се усмихна на нас, непознатите за нея хора. Поздравих, а после протегнах ръце, вдигнах от леглото и гушнах малкото момиченце, а то въобще не се противи на непознатата жена и доверчиво ми се засмя. Казах й, че е много послушна и затова Дядо Коледа е дошъл с подаръците първо при нея. Детето впери очи към подаръчната чанта и взе кукличката, стояща най-отгоре. Погледна ме с такава радост в очичките си, сякаш й бях подарила цялата Вселена и се засмя. След това се обърна към внучето ми Калоян. Двете деца заподскачаха едно срещу друго, смееха се, а после се прегърнаха, сякаш се познават от години. Видях усмивката на болния мъж, който малко преди това бавно и с усилие се изправи от леглото и се опита да седне. Гледайки децата, той ни разказа за болката си, че е принуден от болестта да лежи, без да може да направи нищо друго за дъщеря си, освен да й говори и разказва приказки. Разказваше и за надеждата, че има шанс отново да проходи, но само ако събере необходимата голяма сума. Докато децата играеха, а ние разговаряхме, видях сълзите, които майката на Росен се опита бързичко да скрие. В стаята влезе с плахи стъпки възрастен мъж, който протегна треперещата си ръка, за да ни поздрави. Беше бащата на Росен. Около нас беше много тихо. Само смехът на децата се опитваше да разкъса паяжината от тишина, оплела радостта и щастието в този дом.

Разбрах, че тези хора имат нужда от мила дума, от подкрепа, от надежда. И не на последно място от финансова помощ.

Помощ, за която приятелите и колегите на Росен призовават. Помощ, която трябва да е бърза и навременна, защото с всеки ден обездвижване мускулите атрофират. Помощ, която ще даде възможност на един баща сам да вземе в ръце детето си, да го вдигне и прегърне, а не само тъжно да гледа как другите правят това. Помощ, която ще дари на едно малко дете детство, в което то да расте с един здрав баща, с когото ще тича заедно и ще рита топка. И не на последно място помощ, която ще направи щастливи двама възрастни родители, които в залеза на живота си ще са спокойни, че дори и да си отидат от този свят ще оставят прекрасното си малко внуче в ръцете на оздравелия си вече син, а не в социален дом на грижата на чужди.

Моля Ви, хора! Вярвам, че Бог е влязъл пръв в домовете на всички Вас и Ви е нашепнал да отворите сърцата си към другите. Ако всеки от нас помогне дори и с малко, всичкото това малко умножено по хилядите ви сърца ще се превърне в помощта, необходима за Росен. 

И не забравяйте, че точно тази Ваша помощ ще даде шанс на едно малко невинно дете с прекрасното име Анита да изживее детството, което заслужава.

Открита е дарителска сметка във Fibank:

IBAN: BG13FINV91501317235545

BIC: FINVBGSF

PayPal:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Повече информация можете да намерите тук, където самият Росен споделя историята си, както и във Facebook групата Да помогнем на Росен. 

Да помогнем на Любчо