Не, не става дума за любовта към храната. И за това, че любовта на мъжа минава през стомаха. Дори не и за афродизиаците (научните доказателства са недостатъчно, за да ги препоръчвам). Скъпи влюбени, имам много по-важна информация за вас.

Започвам с история, с която разказът ми ще стане малко по-мистичен. История, която пазех за случай, когато злодеят страда от това, което е причинил другиму. Тя обаче се оказа много подходяща за темата „храната и любовта“, затова ще ви я разкажа. Сподели ми я една млада жена.

Скарала се с приятеля си. Той бил популярен, интересен мъж, аспирант в престижен университет и по думите й прекрасен любовник. Скоро след това се сдобрили – нищо необичайно. Като знак за доверието, което имат помежду си, решили да споделят най-големия си грях. Какво му е разказала тя, в случая не е важно. Но неговият грях… Преди нея имал годеница, която много обичал. Тя била пълничка по рождение и много обичала сладкишите. През целия си съзнателен живот водела битка с килограмите – ходела на фитнес, вземала уроци по танци, ядяла салати и стоически се отказвала от десертите. Влюбеният млад мъж специално купувал любимите й десерти, хапвал от тях пред нея и й предлагал да си вкуси. Оставял й бонбони на видно място, за да не издържи и да ги изяде. Той, който се канел да изживее живота си с нея, до дълбока старост, тайно слагал в чантата й шоколади. Защо? Предполагал, че като е пълна никога няма да го напусне. Няма да има самочувствие и ще го цени повече.

Обичай се, момиче

Друга ситуация.

Жената е омъжена от дълги години. Щастлива е, мъжът й я обича, добър и грижовен е. Лекарите обаче й забранили да яде пържено. Жената се оплаква от липса на воля. Когато пържи картофи или понички на мъжа си, не може да устои и хапва по малко, а после се чувства зле. Питам я защо не готви неща, които няма да я изкушават. Тя с въздишка ми отговаря: „Мъжът ми много обича понички и пържени картофки. Той е строен и здрав, всичко може да яде, защо трябва да се лишава заради мен?“

„Как защо? Нима не е естествено да се стараеш да не подлагаш на изкушение близкия си човек? Вие сте негова жена. Той знае кое е вредно за вас. Обича ви. Нека яде това, което можете да ядете и вие, поне във ваше присъствие. Поничките и пържените картофки не са жизнена необходимост в края на краищата.“

„Но аз също го обичам. – отговаря тя. – Затова му готвя любимите неща. Това не е ли естествено?“

Става дума за здравето ви! Мъжът ви не би трябвало да подлага здравето ви на риск. Вие, от любов, предлагате да приготвите любимите му ястия. Но той, от любов, е длъжен да откаже. Аз друга любов не разбирам. Вашата любов я виждам, но неговата – не.

Разбира се, не й го казах. Ако беше пациентка, щях да я помоля следващия път да дойде с мъжа си.

Подкрепата на близките е крайно важна, ако се налага да смените стила си на хранене, да се лекувате или да нормализирате теглото си. Когато цялото семейство се отказва от хляба и макароните, защото детето има непоносимост към глутена – това не е геройство, а нормална загриженост. Защо трябва да е иначе, ако проблемите са при мъжа или жената?

Ям малко, а дебелея

„Несправедлива си – казаха приятелите ми, когато споделих с тях доводите си. – Ние също не бихме искали близките ни да страдат заради нас. Ще ни бъде неловко.“

Да страдат?

Освободете ги.

Липсата на понички страдание ли е? Печените картофи, вместо пържените, защото жената не трябва да яде мазно? Няма такова страдание. Страдание е да ви вържат на стълба за мъчения и да ви бият с камшик. А сандвичът вместо пържената поничка – това дори не е неудобство.

Колегите ми възразиха: „Ние сме професионалисти и знаем за съблазните повече. Фокусирани сме върху това. А повечето хора не мислят по този начин. Те подлагат близкия си на изкушение от незнание, защото не разбират силата на изкушението и механизмите на импулсивното поведение. Мъжът наистина би могъл да реши, че жена му няма воля, и че той няма отношение към това.“

Това е справедлива забележка.

Вие може и да не знаете с каква сила на импулсите се налага да се борят близките ви. Затова ще ви разкажа и за нея, и за голямата тайна на волевите хора.

Когато нарушават предписания от лекаря хранителен режим, хората най-често обвиняват себе си в липсата на воля. „Разбирам, знам, че имам диабет. Мога да изброя всички усложнения, всички тежки последствия от високата кръвна захар. Знам кои продукти съдържат захар. Всичко знам. Всичко. Но когато видя поничката с пудра захар, губя контрол. Идвам на себе си едва когато от нея останат трохи. Слаб съм. Нямам никаква воля.“

Помните ли как Одисей успява да мине покрай острова на сирените? Сирените са демонични същества, зоват моряците със сладките си гласове на своя остров и там ги погубват. Какво е направил Одисей? Призовал е всичката си воля и благодарение на нея преплувал покрай смъртоносния остров?

Как ли не!

Запушил ушите си с восък и за по-сигурно заповядал да го привържат към мачтата.

Когато шоколадът загорчи

Голямата тайна на волевите хора е умението да избягват съблазните. Тези хора ви предупреждават в ситуациите, в които волята им може да бъде подложена на изпитание. Заобикалят местата, където биха могли да срещнат сирени. Особено, ако са импулсивни. Онази част от мозъка им, която отговаря за мигновеното удоволствие, е силно развита. Да допуснем, че такъв човек види поничка посипана с пудра захар. За да не я изяде, той трябва да помни:

- препоръките на лекаря

- механизма, по който въпросната поничка ще вдигне кръвната му захар

- разрушителното въздействие на високата кръвна захар върху организма

- даденото обещание да не яде сладкиши

- желанието да бъде здрав и да живее дълго

- децата, които трябва да отгледа

- внуците, които иска да доживее

- бащата, който е починал от бъбречна недостатъчност – усложнение от неконтролирания диабет

- бабата, която е ослепяла заради усложнения от диабета

- че поничката е хранителен боклук, който доставя празни калории, недостойни да бъдат наречени „човешка храна“

И много други неща.

14 трика как да спазваш диетата си

Възможно е да си спомни всичко това. Но импулсът, който излиза от участъка за мигновено удоволствие в мозъка, при вида на поничката се включва по-бързо, отколкото припомнянето на тези факти и спомени. Възможно е да се научиш да управляваш този импулс, но са нужни време и практика.

Скъпи обичани!

Обсъдете хранителните ограничения и възможните компромиси с близките си. Не се притеснявайте да кажете: „Моля те не носи вкъщи торта! Това е голямо изкушение за мен и не мога да се огранича с една хапка. По-добре купи ядки и плодове.“

Скъпи обичащи!

Ако любимият ви мъж не трябва да пие кафе (има сърцебиене или безсъние) пийте ароматната напитка на работа или в кафенето. Не го изкушавайте.

Ако любимата ви жена е решила да свали излишното тегло, не купувайте сладолед, защото вие можете да го ядете, а тя както иска… вие я обичате каквато си е. Уважавайте решението й, подкрепяйте я. Попитайте я как да й помогнете.

Скъпи влюбени!

Моля никога не подхвърляйте шоколади в чантата на любимата си, за да напълнее.

А за онзи случай ще пиша друг път. И аспирантът, който изкушавал годеницата си тортички, за да напълнее и да не го напуска, ще си получи заслуженото. Поне с думи.

*Авторът Евгения Кобиляцка е лицензиран диетолог, живее и работи в Ню Йорк.

Прочетохте ли

Как свалих 15 килограма