Чудесен старт за национален ансамбъл девойки в състав Мария Спасова, Галатея Герова, Биляна Писова, Биляна Везирска и Бояна Гелова! Заслужена победа на момичетата! Да са здрави, да продължат да се борят и да ни зарадват на Европейското първенство в Унгария през май месец!

През последните дни се появиха предупреждения за една опасно зарибяваща тийнейджърска игра в интернет – наричат я Синия кит. Играта наподобява „Саймън каза“ или „Руска рулетка“ и принципът е следният – след като се присъединиш, гуру или ментор ти поставят разни предизвикателства, които трябва да изпълниш, снимаш и качиш в мрежата. Задачите стават все по-опасни и според руски сайтове са довели до десетки самоубийства. Тези, които искат да се откажат, биват подложени на виртуален тормоз, обиждани и заплашвани.

Дали тази информация е вярна или подвеждаща, все още е рано да се каже, няма потвърждение от достоверни източници. Но лично аз смятам да поговоря с моите хлапета и ви съветвам да направите същото. Играта в голяма степен ми напомня секта, която манипулира детето, отделя го от реалния свят, от семейството и приятелите, и му създава измислена реалност, в която представите за добро и зло са объркани и волята му е подчинена изцяло на „гуруто“. Някои деца са по-податливи на подобен контрол от други. Сектата, или в случая, Играта ги кара да се чувстват харесвани, приети, интересни, запълва потребността им от разбиране и съпричастие. Притеснително е, че интернет дава достъп на подобни манипулации до много повече деца, докато едно време сектите разчитаха предимно на личен контакт за зарибяване.

Какво можем да направим?

Поговорете с децата си непременно за манипулацията, за намесата в личното пространство и контрола. Уверете ги, че каквото и да направят, каквото и да ги притеснява, винаги могат да го споделят с вас. Разговаряйте с тях по-често и на всякакви теми. Няма „ранна“ възраст за темата за насилието и кибер хулиганството, то може да се случи на всякаква. И накрая нещо, което може да ви прозвучи алогично, но ви уверявам, че е проверено. Не им спестявайте зловещите истини за света. Децата, които растат „в саксия“, уверени, че всеки им мисли доброто и няма лоши хора, много по-лесно стават жертва на тормоз и манипулация. Разбира се, не е нужно да са страхливи и мнителни, но трябва да знаят, че не всеки, който се държи мило с тях, непременно е добронамерен. Другото, което трябва да знаят, е че могат да споделят с вас всичко, абсолютно всичко, дори грешките си, и вие няма да ги съдите или критикувате. Обикновено децата, които стават жертва на подобни престъпления, не са споделили навреме с родителите си, защото се страхуват, че ще бъдат смъмрени или наказани.

Ще приключа с разказа, който ни прати Нина Неделчева-Георгиева за преживяването си в секта преди много години. Слава богу, при нея финалът е щастлив.

Когато учиш чужд език с кеф, много те влече да си говориш с хора, на които им е роден… И аз така – учех английски и ми беше мерак да говоря с ЖИВ англичанин… И ми се случи в девети клас. Връщам се от училище първа смяна, по заобиколния път до спирката… И чувам – АНГЛИЙСКА реч… Супер! Заслушвам се – момче и момиче – на около 20 години – питат къде имало книжарница! Ама чакайте, защо питате другите – АЗ съм Вашият човек!

Запознахме се. Той се казваше Матю и беше кокни от Лондон. Тя испанка – Бегония. Чудна картинка бяха – той бял и русоляв, тя смугла и чернокоса… Та заведох ги до най-близката книжарница… За благодарност, ме поканиха на гости, там където живеят със свои приятели в централната част на града…

Ама естествено, още повече хора да си говорим на английски! И без това не се разбирам особено нито със съучениците, с родителите още по-малко. Естествено, че отидох. Черпиха ме чай! И си говорихме. Като типична тийнейджърка, комплексирана от наднормено тегло и не само… нещастни влюбваници и т.н. От приказка на приказка ми станаха един вид много близки дружки… После ме поканиха в събота ли беше или в неделя на сутрешна служба… Те вярвали в Исус. И там отидох, колко му е… Е, пяха песни, говориха, че Бог е Любов…

Минаха няколко седмици и аз поне 2-3 пъти седмично ходих там и пиехме ЧАЙ!

Превърнаха се в единствените ми приятели. Положението с досадните родители и роднини ставаше все по-нетърпимо. Откъде накъде ще ме питат какви са тези хора и ще ми се бъркат… Започнах да се упражнявам да пея онези песни – как Исус ни обича и ще ни спаси… Но като не знам как да пея, единствено прегракнах… Нищо.

Накрая, нашите предприеха крути мерки и ми ЗАБРАНИХА да ходя там повече. Ужасни хора! Никаква толерантност! Оплаках се на моите единствени и вечни приятели. Те казаха, че ще си дадем срок от 40 дни! Колко Библейско, а? И ако след 40 дни моята любов към Исус и към тях надделее, да ида пак. Ако не – значи съм ги лъгала вече колко време.

Е, останах си вкъщи. Изпаднах в униние и самота, но с всеки ден имах все по-малко желание да ходя там. Чак наскоро се сетих, че може да има връзка с ОНЗИ ЧАЙ!

Та, „ужасните ми родители“, със съдействието на класната, ме терапираха доколкото можаха, така че да се върна към нормалния за една тийнейджърка живот. НО! Можеше да не се усетят навреме… Или пък да пренебрегнат проблема. Защото сега се сещам, че там освен чужденци и доста семейства – междурасови, което не е лошо по принцип, но пък твърде често срещано беше в тази общност… имаше и девойки, и младежи на моите крехки години, от други градове в страната… Неясно как тръгнали сами с нашите ПРИЯТЕЛИ! Които са единствените, които ни разбират…

Не мисля, че има много за спор тук – един се пали по спорт, друг по вяра, трети по нещо друго… НО, говорете с децата си! Обръщайте внимание на сигналите… Надявам се този тип тайни общества да бъдат елиминирани. Сега действат по-прикрито, но пък на Панаира на книгата ми се привидяха доста щандове с подобна литература – в най-луксозни издания.

Кръстих се в православен храм на 15 години – малко след като си стъпих на крака – по мое желание и настояване. В днешно време не съм практикуваща християнка, по-скоро вярвам във вярата, надеждата и любовта.

По онова време е било чай, приятелство и химни, сега са адреналинови приключения и виртуална популярност, но целта е една и съща. Контрол над крехката детска психика. И съответно реакцията ни може да е само една – разговори, информиране, а ако се наложи психологическа помощ и дори забрана и прекратяване на опасните контакти. Докато детето не осъзнае, че е било манипулирано и не е достатъчно зряло да различава рисковете. В такива ситуации имаме само два приоритета - да опазим децата си и да ги научим да се пазят сами.

Безброй часове, усилия и средства са посветени на това какво прави мъжете и жените толкова различни в отношенията и любовта си. Отговорът, който ще изведем от описаното по-долу е съвсем простичък и безплатен: мъжът се калява още в утробата, жената – докато щедро раздава шамари:

Брат и сестра, родени в едно и също семейство от един и същи ДНК материал, дишали един и същи въздух, яли една и съща храна, расли при една и съща родителска адекватност (или липсата на такава).

Сестрата в периода от 3-7:

Още от първия миг в детската градина избира момчето на живота си и започва да го шляпва по врата по време на всеки обяд, докато той кротичко си сърба супата. За да не става много подозрително, обаче, шамарите следват вратовете и на всички останали момчета. И така ден след ден - заплюваме нашето момче със сочен задвратник, а после и останалите, да не би нашето да разбере, че е избрано.

Веднъж, докато се извинявах за поредните пламнали вратове на децата, от тях се отдели един чаровник, очевидно не изял достатъчно шамари, пардон супи, който ми се усмихна с най-слънчевата усмивка на света, въздъхна тежко и каза:

- Много е хубава Вашата дъщеря. Аз много я харесвам.

Въздъхнах на свой ред и отговорих:

- Знам, миличък, но нищо не мога да направя.

През последните десет години не спирам да натяквам за това момче всеки път, когато със същата тази хубава дъщеря ядем сладолед, гледаме „Моите дъждовни дни“, плачем и страдаме за поредния дългокос/късокос/вманиачен в телефона/игрите/себе си/ немислещ изобщо/егоистичен/нахален/защоизобщоенатазиземя пубер:

- Ако едно време беше шамаросвала само истински обичащия те смелчага (`щото да изпънеш 5-годишни гърди пред майката на любимата и да си изрецитираш чувствата е по-силно и от годежен пръстен, направен буквално или преносно със собствения ти бъбрек), сега щеше да имаш най-дългогодишната и пълноценна връзка от всичките си съученички. А не да давим в сладоледени пиршества всички тези мнителности, критерии, очаквания и възжелания, които никой дотук не успя да пребори.

Мило момче с прекрасна усмивка, дано не си станал като гореизброените пубери, дано си запазил слънчевостта си и си с все така смело изпъчени гърди. Ако пък се разпознаеш и все още мечтаеш за шамарите на дъщеря ми, моля те свържи се с мен. Ужасно огромно количество сладолед изядох през последните години. Искам да мина на диета.

Братът в периода от 3 до 7:

Една вечер ни предостави подробен отчет кои момичета го харесват, а пък той само едно, което не му обръща никакво внимание. Откога чаках този миг!

Как беше онази приказка – ако искаш да срещнеш идеалния мъж, трябва да си го родиш! Разбира се, че си го бях родила! На 4 вече знаеше, че обръщението към всяка непозната жена е „дама“ (мамо, тази дама, защо нарича „мЛъсна свиня“ чичкото шофьор), че на дамите се целува ръка (но не и на Ема от другата група, защото не си мие ръцете), че им се отваря врата (ама те ме избутват) и т.н., и т.н. Нужни бяха само някакви леки щрихи, които да усъвършенстват най-галантния, възпитан и чувствен мъж на планетата. Като операция „първо цвете“. Избрахме го много грижливо, скрихме го внимателно в раницата, изрепетирахме всичко по няколко пъти. Вечерта младият джентълмен се прибра засрамен, обиден и гневен на нашия брилянтен план. Всичко вървяло чудесно, до момента, в който момичето взело цветето от ръката на сина ми, смачкало го и го изхвърлило в коша пред погледа на всички. Ние с баща му все още не знаехме какво да кажем, когато малкият мъж тръсна перчем и отсече:

- Работата е ясна. Тя не ме заслужава. Утре ще оправя всичко.

На другия ден ни посрещна с ново греещо момиче за ръка, и когато и неговата майка дойде, двамата ни погледнаха и изрецитираха в един глас:

- Ние ще се женим! И не се смейте, защото това е напълно сериозно!

До вечерта двамата с баща му бяхме осведомени, че трябва да се закупи замък за новото семейство и да бъде червен, защото това е любимият й цвят, да има футболно игрище за него и басейн за нея, защото тя не ходи на футбол, а на плуване, хора! И така месец след месец водените за ръка момичета се сменяха непрекъснато. Замъкът неизменно оставаше, променяха се само цветовете и спортните му атракции.

Днес със седемгодишния чаровник наблюдаваме как 15-годишната му сестра си взима довиждане с момчето, което най-после й хареса от детската градина насам. Той е толкова мил, толкова галантен, толкова внимателен, че ми идва да прегърна майка му и да й благодаря със сълзи на очи. Синът ми ги гледа и въздъхва с тон на 70-годишен ветеран:

- Ех, кога порасна толкова нашето момиче!

А малко по-късно, когато вече сме вкъщи, поглежда сестра си право в очите и със същия ветерански и загрижен глас казва:

- Слушай, како, аз съм имал много жени. С повечето се разделих, но така се наложи. Можеш да разчиташ на мен за всякакви съвети. Аз ще ти помагам.

Мили бъдещи снахи (явно е, че ще сте много), приемете искрените ми извинения. Впрегнах всичката си женска солидарност и направих каквото можах, но мъжете просто се раждат мъже.

Автор: Ина Зарева

Тази година подаръците за носителите на наградата Оскар ще са по-малко екстравагантни. Причината е скандалът, който предизвикаха миналогодишните „поощрения“. Тогава Академията за филмово изкуство и наука потърси по съдебен път опровержение срещу обвиненията, че има отношение към избора на подаръци. Припомняме, че звездите бяха сюрпризирани със секс играчки, изпарител за пушене на канабис и туристически преходи в Израел.

Както отбелязват западните издания, през последните 16 години презентационните комплекти са били с доста „странно съдържание“, а цената на един такъв набор през миналата година достигна 232 хиляди долара. При това, подаръци получават всички 25 наградени в различните категории.

След постигнато споразумение между кино академиците и компанията отговаряща за подаръците Distinctive Assets, цената на един такъв комплект вече ще гравитира около 100 хиляди долара.

Какво ще получат тазгодишните носители Оскар?

Тридневна почивка в ранчото Lost Coast

Това е най-скъпата изненада. Почивката в Калифорнийското ранчо струва 22 хиляди долара.

Спа уикенд в Golden Door Spa

Единичната цена на тази глезотийка възлиза на 8 850 долара.

Три нощувки в Grand Hotel Excelsior Vittoria

Цената на удоволствието е 5 000 долара. Такъв подарък наградените получиха и миналата година.

10-дневен курс с известен треньор

Поддържащите топ форма звезди със сигурност ще оценят ваучера за 10 урока с нашумелия треньор на звездите Алексис Селецки. Един час занимания под негов надзор се оценява между 100 и 155 долара.

Охранителна и автоматизирана система за управление на дома Oomi

Това е стартов комплект за охрана и електронно управление на дома, в който влизат и смарт осветление и оборудване на паник стая. Начална цена - около 599 долара.

14-каратова златна гривна от Yoga Jewelz

Кой би се отказал от подобен подарък? Със сигурност не и главните герои на най-очакваната нощ за света на киното.

Чанта от jules k.

Една дизайнерска чанта никога не е излишна. Тази година брандът jules k. с готовност предостави своите изделия за подаръчният комплект. Цената на една чанта е на стойност около 400 долара.

Вапорайзер

Електронният изпарител за пушене на всякакви треви е на стойност 249 долара. Той присъстваше сред подаръците и миналата година и предизвика доста спорове.

Вагинален тренажор Еlvie за упражненията на Кегел

Секс играчките отстъпиха на не по-малко екстравагантен уред. Тренажорът Elvie струва 200 долара и приложението му е да укрепва на мускулите на тазовото дъно по метода на Кегел. Според производителите той осигурява „чудесна профилактика на пикочо-половата система“.

Масажно килимче против целулит Sweet Cheeks

Само 30 минути дневно използване на вълшебното килимче за 99 долара елиминира всякакъв целулит, твърдят авторите му.

Разбира се, това съвсем не е всичко, просто „представителна извадка“ от подаръчните комплекти за тазгодишните носители на наградите Оскар.

Материалът подготви Янка Петкова.

Майките сме голяма сила – всички заедно. Понякога се спречкваме за разни дреболии, но появи ли се кауза, обединяваме се и помагаме – кой с каквото може.

Преди два дни Адриана написа следното в нашата група Майките от София.

Здравейте, момичета. Никога не съм молила за помощ, нито тук, нито където и да било! Но днес бях потресена от това, което видях и няма как да не помоля за помощ! По стечение на обстоятелствата днес бях в Пирогов! Видях едно пребито и подуто като балон детенце! Впоследствие разбрах, че майка му го е пребила почти до смърт! Разбрах,че дори е имало и репортаж по медиите за тях. Уточнявам, детенцето е ромче. Прекрасен е, но... почти обезобразен. На 2 годинки е,момченце.Сега трябват памперси, мляко, неща от първа необходимост. Моля да отворим душите и сърцата си. Благодаря!

Само за ден се събра всичко необходимо на първо време – памперси, дрешки, играчки. На снимката виждате съвсем малка част от даренията.

Бащата на детето Йордан Янкулов няма големи възможности, но пък има желание да се грижи за него, с помощта на бабата. Майката е подписала, че се отказва от родителски права, а вероятно я очаква и ефективна присъда. Детето все още е в Пирогов и лечението му продължава, но след изписването ще има нужда от подкрепата ни, за да му се осигури нормален живот. Адриана е жена с добро сърце и след като е прекарала няколко дни със своето детенце в стаята на малкия Васко, се е привързала към него и иска да продължи да му помага.

Нека да се включим и ние.

Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете.

Васко няма да помни, че майка му го е пребила до смърт – два пъти.

Но ще помни, че стотици други майки го прегърнаха.

Остава един висящ въпрос. Кой и защо допусна родната майка на Васко да го пребие за втори път?

Мария Пеева

Йоанна е от новото поколение харизматични български актриси. Млада жена с характер, която не се поколеба да напусне сигурността на щатната длъжност в театър „София“ и да премине на свободна практика. За масовия зрител тя е „дъщерята на Джаро“ от сериала „Под прикритие“. В живота е любима жена на актьора Мартин Гяуров и притежателка на чаровния четириног Пърси. Преди два месеца роди сина си Филип. Тя е другата млада майка в екипа на популярния сериал, заедно със Силвия Петкова, която ви представихме неотдавна.

На какво отдавате „бебешката епидемия“ в „Под прикритие“ напоследък?

Изцяло на случайността, не сме се наговаряли :) Когато хората се обичат, създават деца.

Какъв момент беше раждането на Филип?

Аз исках да родя естествено, така и стана. Преди деня на раждането, настоявах това да се случи без упойка, за да може, както казах на лекарката ми „ да го изживея пълноценно", на което тя се усмихна. В деня на раждането разбрах какво е значела тази усмивка. Молех се за упойка, но вече беше късно за това. За съжаление, не мога да кажа, че този ден ще остане като един хубав спомен. Все още сънувам кошмари и трудно спя. Таткото не беше в залата, беше пред вратата и само ще ви кажа, че постоянно получаваше чаши с вода от сестрите :)

Разкажете за сина си!

Преди дни направи два месеца. Нормално бебе - с колики, със своите си настроения и собствено мнение за нещата. Слава Богу, не е от ревливите, но определено проявява характер, когато реши.

След първите месеци майчинство, какво мислите за този ненормиран 24-часов труд?

Първите 1-2 седмици беше трудно, докато успеем да „нормираме“ тези 24 часа. Сега всичко е наред, всички сме в ритъм, спим по 7-8 часа през нощта, а вече имаме и два случая от по 10 часа сън без прекъсване. Денят се опитвам да го разнообразявам с разходки, независимо от времето. Това успокоява и мен, и бебето.

Как споделяте грижите за бебето с Мартин?

Той е прекрасен баща. Разделяме успешно грижите за малкия и това определено допринася за поддържането на баланса. Единственият проблем е, че Марти постоянно измисля нови песни, които трябва да научавам, защото моите спират да действат.

Вие бяхте в топ форма и по време на бременността, налагате ли си някакви ограничения след раждането?

Единственото, което не ям, е хляб. Започнах да спортувам отново, което беше по-скоро от психическа необходимост и съм доволна, че успявам да съчетая нещата.

Кого слушате, когато става дума за отглеждане на детето?

Себе си и таткото, педиатъра - от време на време…Шегувам се, но се доверявам основно на инстинктите си. Никога не съм чела или питала как се къпе бебе, например, и когато дойде моментът, в който трябваше сама да го направя, къпах като по учебник!

Кои митове за майчинството се развенчаха с раждането на Филип?

О, вече раждалите жени около мен направиха всичко възможно да ми обяснят колко е тежко, как няма да се спи, дори имах случай, в който една майка ми даде списък с антидепресанти, които да си купя с препоръката да ги пия следващите 4 години... Всички звучаха така, все едно това е най-голямото наказание на света. Нищо не ми повлия, защото моето мислене е друго. Така че - само лошите митове за майчинството се развенчаха. А за бебетата... за тях не знаех колко големи личности са всъщност.

Мислите ли вече за работата си?

Мисля всеки ден. Ужасно ми липсват театърът, колегите, сцената. Раждането на сина ми обаче е стимул за едно ново начало. Искам да осъществя всички проекти, които трябваше да отложа, и да започна да градя смислени и стойностни неща, за да може един ден той да се гордее с мен.

Джаро не е типът любим родител, все пак има ли нещо, което си струва да бъде „откраднато“ за собствения Ви опит от него?

Предпочитам да имам за пример собствената си майка, а не измислен герой.

Какъв родител сте?

Не знам все още. Ще разбера, когато Филип проговори.

Правите ли си „малки бягства“ от майчинството?

О, да! Задължително поне два пъти в седмицата излизаме някъде сами. Това е изключително важно за поддържането на топлината, спокойствието и равновесието в семейството.
 

Колко деца са нужни за щастие?

На мен едно ми е напълно достатъчно.

Интервюто взе Янка Петкова.

Снимките са от личния архив на Йоанна

Международни пътувания, награди с висока стойност, учебни стажове в космически агенции и авиокосмически компании - три отлични причини да участвате в Конкурса по космически науки.

Регистрирането за следващия цикъл през учебната 2016-2017 година започна. Конкурсът предлага на всички, които обичат космоса и са на възраст от 7 до 22 години, възможността да разширят своите хоризонти.

Търсят се млади европейци с желание да участват в проучвания и с интерес към космическата наука.

Конкурсът ще се проведе в няколко етапа (на национално, регионално и международно ниво), както и в три отделни възрастови категории:

• Skywalkers - възраст 7-13 г. (основни училища)
• Pioneers - възраст 14-19 г. (средни училища)
• Explorers - възраст 17-22 г. (университети)

Регистрирайте се онлайн сега.!

Разработките (завършени проекти) трябва да бъдат подадени, като се изпратят до 31 март 2017 г.

Опитните съдии ще оценяват проектите на базата на научни знания, практическо приложение, работа в екип и креативност. За победителите на национално ниво, които ще се състезават в регионалните етапи и международния финал, програмата покрива разходите за предвижване и настаняване. Наградите включват таблети IPad, електронни телескопи, възможности за пътуване и учебни стажове в космически агенции и аерокосмически компании, както и посещение на Европейския космодрум във Френска Гвиана в Южна Америка.

Подробна информация - включително информационен бюлетин и материали за средствата за масова информация, както и инструкции за онлайн регистрация и подаване на разработки проекти, можете да намерите на нашия уебсайт www.odysseus-contest.eu.

Допълнителна информация Конкурсът Odysseus се организира от партньорите на Odysseus II - тригодишна програма, финансирана от Програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз - Хоризонт 2020. Настоящият екип за изпълнение на програмата наброява 14 партньори и 4 организации за подкрепа от 11 европейски страни.

Контакти Елисавет Константину Ръководител "Комуникация и връзки" NOESIS 6-ти км Солун-Терми, 57001 Терми e-mail: Тел. +30 2310 483 000, вътр. 105 Факс+30 2310 483 020

Източник МОН

Вече никой не се учудва на новини за жени родили след 60-годишна възраст. Затова и съобщението, че 64-годишна испанка е родила близнаци, не предизвика кой знае каква еуфория. По-подробното запознаване със случая обаче буди много въпроси, които могат да бъдат отнесени както към професионалната етика на специалистите извършили ин витро процедурата, така и към психическото здраве на жената, станала майка за втори път.

Испанката, чието име не се споменава, забременява и в двата случая в САЩ. Първият път ражда момиченце, което сега е на 6 години, но й е отнето от социалните служби в град Бургос, защото не е полагала адекватни грижи за него. Въпреки рестриктивните мерки, жената прави втори успешен ин витро опит и ражда почти износени близнаци с тегло 2200 грама и 2420 грама. От гледна точка на възрастта й – постижението е феноменално. Дали обаче е морално? Ако не си бил в състояние да отглеждаш първото си дете, какво гарантира, че ще можеш да полагаш грижи за следващите две? Кой трябва да направи адекватен избор, ако самата жена не е в състояние да вземе правилно решение, водена от стремежа да роди на всяка цена? Защо лекарите извършили оплождането не са отхвърлили тази възможност и просто са прибрали парите на пациентка, която явно не е в добро психическо състояние?

Този случай неизменно ни напомня за един друг преди почти 7 години, когато в русенска болница 62-годишна жена се сдоби близначки. Красимира Димитрова роди с донорски материал Мери и Жаклин, след ин витро процедура в репродуктивния център в Плевен.
Децата са извадени по спешност, заради влошаване на здравословното състояние на жената и се раждат с тегло 500 и 900 грама. По-малката - Жаклин не оцелява, но неонатолозите в русенската болница успяват да спасят другата близначка - Мери.
Много въпроси породи този случай, дори мнението на специалистите беше нееднозначно. Заговори се за психичното здраве на жената, която цял живот е живяла със строгите си родители и през ум не й и минавало да роди, докато те са живи. Прави тази крачка едва след като и двамата са починали, на пределна възраст, след няколко опита за осиновяване на дете. Социалните служби явно са преценили, че възрастната психиатърка не е в състояние да се грижи за дете и не са позволили осиновяване. Нищо обаче не е могло да спре Красимира да пристъпи към ин витро оплождане и макар едни специалисти да са отхвърлили това нейно желание, други са взели парите й.

Лекарят извършил успешния ин витро опит бе наказан от Комисията по етика към БЛС и то за неетично отношения към колегите си от русенската болница, където беше осъществено раждането. Макар, че би могъл да понесе наказание затова, че се е възползвал от жена, която явно не е в състояние да вземе разумно решение, водена единствено от желанието да осъществи мечтата си за дете. И в момента същият специалист работи и управлява Медицински репродуктивен център, въпреки че преди години името му беше замесено в скандал за продажба на донорски яйцеклетки. Обвиненията срещу него останаха недоказани.
Подобни случаи вероятно ще има още, защото нормативната уредба не е достатъчно категорична. След новината за 62-годишната родилка беше наложено ограничение за ин витро с донорски яйцеклетки до 51-годишна възраст. Жените навършили 43 години обаче вече нямат право да кандидатстват за финансиране за ин витро от държавния фонд.

На практика Красимира Димитрова е сурогатна майка на собственото си дете, ако въобще може да съществува подобна формулировка. Тя забременява с донорски материал и износва плод, в който няма нищо от собствените й гени. Сурогатството е една друга „деликатна“ тема, макар с промените в Семейния кодекс да бяха очертани някакви рамки за прилагането му.

Последната възрастна първескиня у нас засега е 57-годишна бургазлийка, която през 2014 година роди близнаци, вследствие на ин витро оплождане. Момиченцата идват на бял свят с тегло 1400 и 1550 грама. Лекарите уточниха тогава, че жената се е подложила на хормонално лечение за безплодие в чужбина.
Какво се случва с децата на жените, които би трябвало да гледат внуци, не знаем. Красимира Димитрова отдавна отказа да „говори“ с медиите, заради атаките, на които беше подложена. Не е ясно как се развива детството и на двете бургазлийчета. При всички случаи обаче обстоятелствата, при които растат не са обичайни. Спорно е и дали собствените им майки са в състояние да полагат адекватни грижи. Можем ли да прогнозираме какво ще се случи с тези деца след 10-15 години? В общи линии – да. Ако все още имат живи родители, ще са се превърнали в болногледачи.

Янка Петкова