Денят на будителите!

Когато се подготвяме за този голям празник, в който отдаваме почит на всеки допринесъл да ни има като народ, да е жив езикът ни, да съхраним културата си, имаме ли свой собствен отговор, личен какво е БУДИТЕЛ?
Много хора включват в това число и учителите. Да, така е, с едно уточнение. Учителят е този, който разпалва искрата на любознателността. С какво го прави? Със знание, с умения, с опит? Не. Има една дума и тя е любов. Любов към знанието, към безпрекословното раздаването на наученото, любов към този, у когото запалваш онова мъничко пламъче да иска, да се радва и да може.
Единственото чувство, което може да направи този процес истински успешен е обикновената, човешка любов. Тя върви заедно с Уважението, честността, истината, точността, етичността. Това е УЧИТЕЛЯТ и той съдържа всичко това. Ако и за миг изпита нежелание, умора, досада към тази радост – да учиш другите, по-добре да се замисли, дали това е неговото призвание.
Стара приказка от народа е „Насила хубост не става.”
Когато даваш, разпалваш искрата, най-лесният начин да получиш отговор на това, дали си на прав път е да погледнеш детските очи. Светят ли, казват ли „Благодаря!”, успял си.
Да си учител не е само да знаеш и да можеш. Да си учител е да искаш да дариш частица от твоята светлина!
Когато се изправиш пред учениците – ти си отворен и гол. Всеки фалш, всяка грешка, всяка нечестност се вижда веднага.
Да си учител е отговорност не по-малка от тази да си родител.
Да си учител е дар, призвание и любов.
Всичко друго е измислица.
Не е необходимо да си учител, за да си будител.
Но е изключително важно да си будител, за да си учител.

Честит празник!