Така е. Ние, родителите на тийнейджъри, сме видели какво ли не. Но винаги се изненадваме, когато настъпи моментът с перманентния вълчи глад. И ако при младежите това е част от процеса на „възмъжаване“, при девойките гледката си е меко казано смущаваща. Да се тревожим ли или хладнокръвно да увеличим дажбите? На родителски въпроси отговаря д-р Мария Русинова.

Трябва ли да се притесняваме за неконтролируемия глад, който настъпва в тази възраст?

Ако подрастващите имат изграден здравословен режим на хранене, двигателна активност и достатъчно сън - няма защо да се притеснявате. На всеки може да се случи да изпадне в подобна ситуация. Опитайте да им помогнете да се вслушват и разбират сигналите на тялото си, да овладеят емоциите, гнева и напрежението. Отделяйте им повече внимание, често този глад е емоционално обусловен. В такива периоди им осигурявайте нещо качествено за хапване - домашно приготвени храни богати на омега-3 мазнини - риба, ядки, авокадо, плодове, здравословни варианти на сладкиши или пък хубав шоколад. Елиминирайте рафинираните въглехидрати и фруктоза, която не идва от плодове, транс мазнините, а наситените мазнини намалете до минимум.

Нормално ли е тийнейджър, който се храни здравословно (по принцип) да изяжда 8 принцеси на закуска например?

Закуската, и то здравословна, е задължителна и това важи за всички, не само за тийнейджърите. Само че тя по принцип не включва 8 филии хляб. Добре би било, през повечето дни от седмицата, хлябът за сандвича да е пълнозърнест, филийките да са не повече от две-три, да са придружени от сезонен зеленчук (домат, краставица, зелена салата, айсберг, доматен сок, лютеница) и чаша мляко или плодов шейк (мляко + плод). Закуската трябва да включва въглехидрати (хляб, макарони, палачинка, домашна баница или кекс), пълноценен протеин (месо, качествен колбас, яйце, сирене или кашкавал, чаша мляко) и сезонен плод или зеленчук. Въглехидратите и протеините ще доставят необходимата енергия и градивни елементи; плодовете и зеленчуците –витамини, минерали, фибри и чувство за ситост и запълнен стомах.

Не е ли късно в пубертета да се опитваме да създаваме здравословни навици?

Малко сме закъснели наистина, ако през пубертета тепърва ще изграждаме здравословни навици, но по-добре късно, отколкото никога. И още по-хубаво е, ако това е ново начало за цялото семейство, нали личният пример възпитава най-добре. В тази възраст децата ще разберат защо едни храни са по-предпочитани от други, до какви последици води приемането на т. нар. вредни храни, как съзнателно да правят избор, когато купуват храната си сами, могат да се включват в приготвянето на вкусна и здравословна храна. Планирайте заедно храненето за следващия ден. Винаги гледайте децата да имат нещо полезно за хапване под ръка. Ако шкафът е пълен с вафли, бонбони и чипс – те ще посегнат към тях. Дръжте купа с пресни плодове на видно място.

Опитайте да не ограничавате храната. Забраненото е най-сладко, а и постоянното контролиране на порциите може окаже негативен ефект върху растежа и развитието - както физическото, така и емоционалното. Ако имате притеснения или смятате, че има риск от наднормено тегло, консултирайте се с диетолог. Той ще посъветва вас и тийнейджъра как да постъпите.

На практика храната не е „хубава“ или „лоша“, „полезна“ или „вредна“. Може да обясним, че някои храни като месо, риба, яйца, мляко чрез протеините ще допринесат за сила, мускули и издръжливост при младежите, а аминокиселините и витамините в плодовете и зеленчуците ще направят кожата здрава, а косата блестяща и жизнена –при девойките.

Може ли да се компенсира злоупотребата с „бързи храни“ с подходяща домашна храна? И толкова ли са опасни наистина?

Разбира се, не можем абсолютно да се абстрахираме от света, в който живеем. Ако храненето ни по принцип е здравословно, разнообразно и балансирано, ако предлагаме качествена домашна храна, не е фатално, че от време на време децата приемат и не толкова здравословни храни. Само изключенията да не стават правило, да не се повтарят всеки ден или по няколко пъти на ден. Както се казва дозата прави отровата. Почти всички любими и „нездравословни” храни имат здравословни варианти. Пържени филийки с яйца и пържени картофки стават идеални, когато се изпекат във фурна с вентилатор, в интернет пространството пък има изобилие от рецепти за бонбони от сурови ядки и сушени плодове, кексове, мъфини и брауни с кокосово или пълнозърнено брашно, растителни протеини, и плодове .

Можете ли да предложите меню за подрастващ, за да се ориентираме какво да приготвяме, така че хем да заситим епичния глад на „детенцето“, хем да осигурим „материал“ за ускорения растеж в тази възраст?

Важно е да има три основни хранения - сутрешна закуска, обяд и вечеря и поне две междинни закуски. На всяко основно хранене - достатъчно пълноценни храни с висока хранителна плътност и задължително зеленчуци. На междинните - плодове, мляко, ядки, сушени плодове. Редовното хранене укротява „зверския” глад.

Примерът, който дадох за закуската, важи за всички основни хранения за деня ( закуска, обяд и вечеря). Те трябва да съдържат въглехидрат (зърнена храна - хляб, ориз, картофи и т. н.), протеин (месо, риба, бобови), зеленчуци – салата, таратор.

Обядът: салата, ястие от месо( риба) със зеленчуци, 1-2 филийки хляб, ако основното включва ориз, картофи, хлябът може да се намали. 

Вечерята: зеленчуци, яйце, млечен продукт (миш-маш, омлет, огретен, запеканка), салата, 1-2 филийки хляб.

Задължителни са подкрепителните закуски, например около 10 и 16 часа: плод, зеленчук и/или мляко, ядки, сушени плодове, шоколад в разумни количества. Ако обядът, съответно вечерята, ще са по-късни, междинната закуска може да бъде и по-засищаща (при всички случаи по-добре домашно приготвени - баница, кейк, здравословни мъфини, има и здравословни варианти в търговската мрежа - сурови енергийни или протеинови барчета.

Има ли храни, които биха подпомогнали организма да се справи с „войната на хормоните“ в тази възраст?

Храната е само една от стъпките. Пълноценна, здравословна с достатъчно протеини, сурови плодове и зеленчуци, без да се прекалява с въглехидрати, тестени, захари, шоколад, енергийни напитки, наситени мазнини. Набавяйте мляко, сирене, извара, всякакви ядки, банани, фурми, смокини, черен шоколад. Важно е да се приема достатъчно вода. Младежите задължително трябва да имат повече физическа активност- любим спорт, ходене пеша, фитнес, танци, йога и др. Да имат достатъчно сън. Да бъдат научени как да отработват емоциите си, как да релаксират, да намаляват напрежението, да прекарват повече време с приятели и сред природата, отколкото пред компютър и телефона.

Може ли диетата да реши донякъде проблема с акнето, който е болезнена тема за тийнейджъра?

Донякъде – да. Причината може да е лошо храносмилане, прием на много мазнини и въглехидрати, дехидратация, натрупване на токсини. Приемът на достатъчно вода, поне 2 литра на ден ще помогне да се изчистят токсините. Добре би било да се намали приемът на мазнини, „бързи“ храни, бял хляб и брашно, пържени картофи и всичко с високо съдържание на захар, сладкиши, да се избягват газирани и енергийни напитки, преработени и пакетирани храни с високо съдържание на сол.

Ядките са богати на селен - мощен антиоксидант, за който се смята, че лекува акнето, като защитава клетките от възпалителните процеси и запазва еластичността на кожата. Въздействието му се засилва в комбинация с витамините А и Е. Ярко жълто, оранжево, червено, тъмно-зелено оцветените плодове и зеленчуци (моркови, чушки, спанак, пъпеш, тиква, цвекло) са богати на бета-каротен, който в организма се преработва до Витамин А и подсилва ефекта на селена върху кожата. Плодовете и зеленчуците са източник на витамин C, в количество поне 400-500 грама на ден, биха помогнали за предотвратяването появата на белези след пъпките. Освен това са богати и на биофлавоноиди - с антиоксидантно действие, те са естествени противовъзпалителни фактори, които засилват действието на Витамин С.

Храни богати на цинк – бобови култури, риба успокояват акнето. Цинкът контролира отделянето на хормони, които предизвикват появата на акне, подпомага усвояването на витамин А, от който също зависи здравословния вид на кожата.

Храните богати на омега-3 полиненаситени мастни киселини, като мазна риба (сьомга, херинга, скумрия), орехите, лененото семе и рапицата потискат възпалението в организма. Препоръчва да се приема 3-4 пъти седмично мазна риба, а салатите да се поръсват с ленено масло или смляно ленено семе.

Бадемите, яйчения жълтък, листните зеленчуци, пълнозърнестите храни, ядките са богати на мастноразтворимия антиоксидант Витамин Е, който помага на кожата да се възстанови след раните и белезите, причинени от акнето.

Трябва ли да се притесняваме от диетите, които стават много актуални в тази възраст?

Нормално е в тази възраст, често повлияни от реклами, любими герои или известни личности да опитват различни нови неща, в това число и различни хранителни режими, някои стават вегетарианци, други залитат към фитнеса и протеините. Не всичко, което виждат и четат е коректно написано, а може да е погрешно разбрано. Не бързайте веднага да ги демотивирате. Стимулирайте ги да споделят, заедно потърсете още информация, обсъдете плюсовете и минусите, евентуални вредни за здравето последствия, доколко реални и трайни ще са резултатите от дадена диета. Разберете каква е причината –да подражава на някого, да се хареса на другите или пък иска да промени нещо в себе си.

Все пак, ако има проблем с храненето или с теглото, е добре да се консултирате с диетолог, особено ако е налице „синдромът майка”- тийнейджърът изобщо няма да чуе вашите съвети, колкото и правилни да са те. Така може да разчитате на специалист в избора и съставянето на хранителен режим без да има последици за здравето на младия човек.

Ако храната вкъщи е не само вкусна, но и не предразполага към напълняване, няма да има нужда от диети за отслабване. Ако пък не – това е моментът да преминете на семейна диета според вкуса на всеки член на семейството. Ако измислите и начин за повече раздвижване, това си е сериозна инвестиция за здравето на всички.

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

 От същия автор можете да прочетете повече за хранителните разстройства  - Преяждането е болест и Анорексия и булимия - модерните болести

Общуването между мъжът е жената е онзи искрящ момент, от който можем да черпим житейска мъдрост. Но репликите са и ярко доказателство за това как се променят отношенията, когато любовната буря утихне.

Жена към мъжа си:
- Виждаш ли детето на снимката?
- Да, и какво?
- В 17 часа трябва да го прибереш от детска градина.

**********

Нощем мъжът е особено нужен на жената. Да й масажира схванатия прасец, да й донесе вода, да й светне нощната лампа, да си поговорят за живота и, разбира се, да обсъдят какво ще прави той без нея, ако тя случайно умре.

**********

- Ти обичаш ли ме?
- Да, а ти?
- И аз се обичам.

**********

- Скъпа, изяж това парче торта, моля те!
- Благодаря, зайче, но не искам.
- Виж колко е апетитно, поне едно парченце!
- Не мога, на диета съм!
- Изяж проклетата торта, в нея има пръстен!

**********

Жена отива при мъжа си, който стои пред компютъра:
- Дай малко и аз да поиграя!
- Хайде сега, ти като чистиш, аз вземам ли ти парцала от ръцете.

**********

Дебела ли съм?
- Не. Но скандал все пак ще има, нали?

**********

Цезаровото сечение трае 25 минути.
Операцията на апендицит – 30 минути.
Байпасът – 4 часа.
А жена ми отиде на фризьор и вече 6 часа я няма.

**********

Хващайки мъжа си с любовница Мери реши да не прави скандал:
- Я легнете по-близо един до друг. Ще ви снимам… за надгробната плоча.

**********

Мъжът е способен да седи два часа, без да мръдне, втренчен в плувката на въдицата си, но не може да почака 15 минути, докато се приготви жена му. Изнервя се!

**********

- Скъпа, ще се омъжиш ли за мен?
- Да! Ще ми купиш ли пръстен с диамант?
- Хитро ми отказа!

**********

- Можете ли да познаете на колко години съм?
- Изобщо не мога да си представя!
- Дъщеря ми ходи в детската градина.
- Тя възпитателка ли е там?

**********

- Здравей! Ще дойда днес в 19 часа. Ще те чакам пред входа. Ще се бавиш ли много?
- Трябва да си взема вана, да си допия кафето, ще се наложи малко да ме почакаш.
- Някакво ориентировъчно време?
- Днес.

**********

- Скъпи, реших да си боядисам косата червена.
- Защо?
- Прииска ми се да направя нещо оригинално.
- Ами прочети една книга!

**********

- Събуждам се вчера, а теб те няма. Къде беше, скъпа?
- А ти къде се събуди?

Източник: Adme.ru 

Непременно прочетете и как "Семейният живот калява" :)

Неслучайно казват, че във възпитанието на децата, в много семейства борбата се води между доброто и лошото ченге. Е, това все пак е крайно. Но е факт, че онова, което за майката  е опасно, за таткото е възможност да се кали характера на детето. Ето няколко типични ситуации, които доказват разликите във възпитателния подход на всеки от родителите.

1. Детето: Излизам навън!
Майката: Сложи си шапката! Изхвърли кофата на тръгване! Остави книгата на леля си Петя! Купи хляб като се прибираш!
Бащата: ОК

**********

 2. Детето: Може ли да си купя сладолед?
 Майката: Не!
 Бащата: Да
Детето: А дъвки?
Бащата: Добре.
Детето: А една кола?
Бащата: ОК.

**********

3. Пропуснати позвънявания на телефона на детето
Мама: 48
Тате: 1

**********

5. Детето: В петък има родителска среща!
Майката: Ще трябва да изляза по-рано от работа. Искам да говоря с учителя ти по математика. Отдавна не съм се виждала с класната ти.
Бащата: Ти в кой клас беше?

**********

6. Възгледи за храната
Майката: Важно е да е полезна, трябва да се храним здавословно.
Таткото: Важно е да е вкусна.

**********

7. Детето: Днес ще ми дойде един приятел на гости!
Майката: Оправи си стаята! За какво ще идва? Какво мислите да правите? Няма нищо за ядене.
Бащата: В десния шкаф над печката има чипс.

********** 

8. Кого за какво пита детето?
Към майка си: Какво има за обяд? Навън студено ли е? Къде ми е сивият пуловер?
Към бащата: Мама къде е? 

*********

9.Към тийнейджъра
Майката: Всеки ден си някъде с приятели. Не учиш! Мислиш ли изобщо за бъдещето си?
Бащата: Поне веднъж да ме беше поканил с теб!

**********

10.

Детето: Може ли да…
Майката: Не!
Бащата: Попитай майка си!

Източник: Adme.ru

А тук можете да видите някои бисери с "Желязна детска логика".

Автор: Росица Бойчева

Преди 10 години купихме един буренясал двор с полуразрушена стара къщурка в село Леденик до Велико Търново. Всеки, който чуеше какво сме направили, възкликваше едно и също: „Ама това е много далече от София!“. Ние винаги отговаряхме с усмивка: „Но е на половината път до морето!“.

Вярно, Леденик не е близо от София, но е по-близо до Крапец, Тюленово, Камен бряг, Шкорпиловци, Кара дере, Иракли, Варвара, Синеморец в сравнение със столицата. И най-вече е близо до брега на Янтра, която се вие живописно първо през нашето село, преди да направи онези красиви, естествени крепости и полуострови във Велико Търново. Точното разстояние от ул. “Оборище“ в София до портата на МАКАК КОНАК е 218 километра, които за два часа и половина-три ви довеждат до нас, където и ледената Джинджифирка - био ракия, дестилирана от нашият любим чичо Митко от Бачково и шопската салата със сладките градински домати на комшията Данчо, вече ви чакат под прохладната сянка на нашия 100-годишен Дядо Орех. Същото време ще ви отнеме да стигнете при нас и ако тръгвате от Пловдив, Варна или Бургас, защото както обичаме да се шегуваме :“Леденик е центъра на вселената!“ или поне е близо до географския център на България.

Селото ни наистина е красиво и, което е още по-хубаво, непознато на масовия турист. Тук няма чалга заведения, нито големи хотелски комплекси като в Арбанаси. Имаме красива река, каменни дувари, чудни гледки, комплекс с басейни и много, много пойни птици. Както възкликна наскоро една гостенка от Белгия: „You live in Paradise!“. Прибавете към това и вкусна домашна храна и добри хора и ще разберете защо, не само за нас, това е Раят на земята!

Преди близо 20 години бъдещият ми съпруг ме доведе за първи път в село Леденик на гости на приятели, които се бяха установили за постоянно в семейната лятна вила. На пръв поглед ми се стори приятно, типично българско село, но когато се разходих покрай Янтра и видях спиращата дъха гледка от скалата до Кулата на Шемши бей си казах, че селото е повече от това, което изглежда на пръв поглед. И наистина се оказа така. С удоволствие се връщахме отново и отново, докато един ден не решихме да си купим земя в него.

МАКАК КОНАК и днес носи уюта на къща, а не на анонимен хотел, тъй като, когато започнахме да строим имахме мъгливата идея един ден да посрещаме туристи, но не очаквахме това да се случи още преди да сме навършили 50. В околността има много англичани и дауншифтъри, но май ние сме единствените софиянци наоколо, избрали живот на село, вместо в столицата. За нас това се случи естествено. Винаги сме смятали, че щастието е там, където сме заедно, а когато сме заедно обичаме и да посрещаме гости, така че за нас да готвим и да измисляме как стаите да са още по-релаксиращи и вълшебни е по-скоро творческа работа, която иска постоянство и вдъхновение, от колкото бизнес идея.

И туристите си посрещаме като лични гости. Не мисля, че това някога ще се промени, тъй като май сме вече с оформени характери и навици. Самите ние много обичаме да пътуваме и когато посрещаме гости искаме да се чувстват така, както ние бихме искали да се чувстваме, когато сме на почивка. Само по принуда отсядаме в хотели. Винаги търсим малки семейни къщи за гости, квартири или пансиони, където собствениците са наблизо, гостите се поздравят един друг сутрин и храната е домашна, местна кухня. Често си говорим, че ако намерим друго място в България като МАКАК КОНАК, ще ходим да си почиваме там, за да ни глезят с вкусна храна, да не готвим, чистим. Да не се чудим кои са хубавите места за разходка наоколо, за които само местните знаят и да е сладка приказката със стопаните. Мечтаем си как ще ходим ей така, само за да си оплакнем душата и някой да се грижи за нас.

Хубаво е на гости при мама, но нали като я оставиш тя да разтребва и мие чиниите после се чувстваш виновен. Не стига, че е възрастна и толкова е шетала да те посрещне, ами и да чисти след теб трябва. В МАКАК КОНАК гостуването е напълно лишено от вина, неудобства, дрязги и каквито и да е отрицателни емоции. Ние сме усмихнати, когато отваряме портата не защото си залепваме усмивки на лицата, а защото наистина обичаме да посрещаме гости и да ги глезим. Такава ни е природата. Имаме чувство за хумор и сме много любопитни да чуем истории от цял свят. А аз обичам да храня гостите си и да ги слушам как казват „Ммммм!“

Обичаме да водим гостите си на разходка из Леденик. Хем да се освежат и да огладнеят отново след обилната закуска, хем да им покажем тези места и сгради, покрай които самите ние обичаме да минаваме бавно и които не ни омръзват вече толкова години.

И понеже Велико Търново е само на 3 км от Леденик ги съветваме да оставят колите и да си вземат такси, което само за 6-7 лева ще ги остави където си изберат в града, без да търсят място за паркиране по тесните стари улици.

С кола е хубаво да се отиде до многобройните прекрасни места в радиус от 10-20 км от МАКАК КОНАК: Еменския каньон, Хотнишкия водопад и еко пътеката, пещерата „Бачо Киро“, манастирите Света Троица, Преображенски и Петропавловски с прекрасната гледка към долината оттатък Велико Търново. Или до Къпиновския манастир и водопадите в реката до него или до най-любимият ни Килифаревски манастир, в чиито вирове можеш да плуваш с малките пъстърви.

Но човек може и с дни да не почувства нужда да напусне двора на МАКАК КОНАК и селото. Под навеса са супер меките дивани, под асмалъка са хамаците, под сянката на сливите, ореха или лешниците може да си сложиш един от нашите вълшебни шезлонги и да си почиваш с книжка в ръка. Ако си забравил книгата вкъщи, може да си избереш някоя от рафтовете в стаите. Има и на английски и на български, от леки чиклит романчета до световна класика. Ако ти се плува пък можеш да отидеш до басейните на комплекс „Чифлика“, които Google maps изчисли, че е на 500 метра от МАКАК КОНАК или да се разхладиш като джапаш из реката или се пробваш да ловиш риба. Ние самите рядко изпитваме нужда да отидем до Търново, освен ако някой от приятелите ни не свири в любимия ни клуб “Melon” или „Мелона“, както го знаят всички.

Творческите ни професии и интереси може би са причината и голяма част от приятелите ни тук да са художници, приложници и музиканти. Заедно с тях, почти всеки уикенд в МАКАК КОНАК организираме нещо интересно, не с цел да провеждаме обучения, а да се забавляваме. За това и културният ни календар е доста шарен. В него има кулинарни уикенди, изработване на неолитна керамика, рисуване върху коприна, събиране на вкаменелости и фосили на специални места, на които водим нашите гости, наблюдения на птици, писане на приказки и какво ли още не.

Това е МАКАК КОНАК. Кой знае още колко събития ще измислим и колко промени ще има в интериора и градината, защото това е нашата незавършена картина и планираме още дълги години да продължаваме да я рисуваме.

Благодарим на Роси за страхотните снимки, които ни предостави. Можете да ги разгледате в галерията. Няма как да не се влюби човек в това вълшебно кътче и в тези гостоприемни домакини. Макак Конак, идваме!

На 15 май, за първи път в България, ще бъде отбелязан Световният ден на кенгуру-грижата. За ползите от въвеждането й като практика в нашите родилни домове говори Надя Дренска. Трябва да ви кажем нещо за Надя. Тя е двигател. Благодарение на хора като нея и Нина Николова се случват и невъзможни на пръв поглед неща. Заради тези упорити жени, през декември миналата година, в България се събраха световни експерти в областта на грижите за недоносени деца на Трети глобален форум. В страна, в която оборудването в повечето интензивни неонатологични отделения е от миналия век, а кенгуру грижата екзотика, това е несънуван успех. Успех и за фондация „Нашите недоносени деца“ и за родителите на недоносените бебета.

Все по-малко са родителите, които не знаят какво представлява кенгуру-грижата, но все пак обяснете какъв тип грижа за бебето е тя.

Както се казва – всичко ново, е добре забравено старо. Всъщност кенгуру-грижата не е някакво съвременно революционно откритие. Напротив, тази практика е известна много отдавна и историята й започва от далечна Колумбия. В миналото не са разполагали с модерни кувьози и децата, които са се раждали твърде рано, с ниско тегло и незрели за външния свят, не са имали големи шансове. Въпреки това историята познава много документирани случаи на оцелели недоносени деца, независимо че медицината тогава не е била на нивото, на което е в момента. Някои от тези деца са оцелявали именно благодарение на метода "кожа-до-кожа", известен още като кенгуру-грижа. Децата, родени твърде рано и с ниско тегло, били поставяни върху гърдите на майките и те ги носели непрекъснато със себе си. Практиката е възникнала като възможност за оцеляване на тези деца при липса на животоспасяваща апаратура, но впоследствие е установено, че тези деца се развиват много по-добре в сравнение с децата, които са отглеждани единствено в строга медицинска среда, дори и да са имали достъп до най-скъпата апаратура.
  

Защо тази грижа е важна за недоносените бебета? Бихте ли изброили ползите от нея?

Редица научни изследвания документират и потвърждават ползите от кенгуру-грижата.

Недоносените и болни бебета се развиват по-добре, когато имат възможност да са в непрекъснат контакт с майката и/или бащата. Всеизвестен факт е, не само за недоносените бебета, но и по принцип, че децата имат нужда от човешки контакт и грижа, за да се развиват правилно. Недоносените бебета обаче са принудени да прекарат месеци в отделенията за интензивна грижа, където биват подложени на цял куп медицински процедури, които безспорно спасяват тези деца, но са и изключително травмиращи за тях. Идеята на инкубаторите е, че наподобяват условията в утробата на майката от гледна точка на топлина, и храна, но те не осигуряват човешки контакт за тези бебета. Освен това е доказано, че високите нива на шум и силна светлина 24 часа в денонощието оказват изключително негативно влияние на тези деца. Защото в утробата на мама е топло, тихо, тъмно и уютно. Поради тази причина строгата болнична среда, в която родителите не са активно включени в грижите за бебето, е стресираща за него и е възможно да окаже негативно влияние в развитието дори в дългосрочен аспект.

Безспорно и научно доказано е, че кенгуру-грижата има строго медицински предимства пред кувьоза.

Доказано е, че тялото на майката регулира температурата на бебето. То се затопля точно до 37,4 градуса. А след това се нагажда спрямо температурата на бебето – охлажда се или се затопля при нужда. Гърдите на майката, които произвеждат кърма, са с температура над 36 градуса, а при нераждала жена температурата на кожата в тази област е около 32 градуса. Майката на практика е естествен инкубатор.

Проучвания доказват, че сърдечната честота на бебетата е по-стабилна, когато са на гърдите на майката. Транспортирането на недоносени деца е изключително рисков – новородените в критично състояние често умират по време на междуболничен транспорт, особено ако пътуването е по-дълго от 30 минути. Кардио-респираторната стабилност, която осигурява кенгуру-грижата, би могла да спаси живота на бебето.

Кенгуру-грижата благоприятства качеството и организацията на съня при бебетата, а те са от съществено значение за развитието на мозъка. Това оказва влияние на неврологичното и психо-моторно развитие на бебето.

Въпреки че едно от най-честите съображения против кенгуру-грижата са инфекциите, поради факта, че недоносените деца имат незряла имунна система, всъщност се оказва, че методът намалява броя на вътреболничните инфекции.

Кенгуру-грижата благоприятства в огромна степен кърменето, а знаете, че кърмата е най-добрата храна за тези деца. Ползите от храненето с кърма за недоносените деца са неизброимо много, но една от основните е предпазването от инфекции и по-конкретно развитието на некротизиращ ентероколит, който е една от честите причини за смърт при тези деца.

Кенгуру-грижата помага в огромна степен за изграждането на връзка между родителите и бебето и в този смисъл може да се разглежда дори като превенция на изоставянето. Здравословните рискове за тези деца са големи и ако родителите не получат адекватна подкрепа и информация в първите дни след раждането, а бъдат наплашени, че “от това дете човек няма да стане”, което за съжаление не е изолиран случай, е възможно детето да бъде изоставено. Ако родителите имат възможност да получат адекватна подкрепа, изчерпателна информация и най-вече възможност да развият връзка с детето си – рискът от изоставяне е минимален.

Също така е доказано, че кенгуру-грижата намалява чувството за безпомощност, стрес, безизходица, вина. Майките, които са имали възможност да практикуват кенгуру-грижа със своите деца са по-спокойни и удовлетворени от себе си като родители. Случаите на депресия и посттравматичен стрес са много по-редки. Кенгуру-грижата намалява стреса и болката и у бебето. Намаляването на болката при практикуване на кенгуру-грижа е установено категорично в множество проучвания. Това е важно, тъй като недоносените бебета са подложени на редица болезнени интервенции, а стресът и болката имат връзка с неврологичното и психо-емоционално развитие на бебето.

От форум, организиран от фондация „Нашите недоносени деца“, научихме, че този тип грижа е с родина Южна Америка. Как си обяснявате това? Оказва се, че по отношения на тези медицински грижи ни превъзхождат.

Там не са разполагали с модерна апаратура. В същото време с появата на скъпа техника, медицинските специалисти някак се успокояват, че щом разполагат с тази апаратура, човешкият контакт не е от голямо значение и се разглежда дори по-скоро като пречка. Истината обаче понякога е в простичките неща.

Колко далеч сме от първите във въвеждането на кенгуру-грижата у нас?

Правим много малки, плахи стъпки. За първи път в България ще отбележим Световния ден на кенгуру-грижите, по инициатива на фондация “Нашите недоносени деца”. За наше огромно щастие в инициативата вече се включиха близо 15 отделения в цялата страна. На 15 май, когато е Световният ден, те ще отворят вратите си за родителите и ще поставят началото на тази практика и у нас. Това за нас е уникален момент, защото всички ние във фондацията сме родители на недоносени деца и само сме мечтали да имаме подобна възможност. За това и случващото се ни радва толкова много. В същото време си даваме сметка, че имаме да извървим дълъг път, за да превърнем това в установена практика, а не просто нещо, което се случва на определен ден. 
 

Как се осъществява тази грижа по света? Предполагам имате достатъчно примери.

Тези грижи са наложени не само в отделенията, в които липсва модерна апаратура, но и в тези с най-скъпа и модерна техника. В много държави е въведен семейният модел на неонатологична грижа, което означава, че отделенията са отворени 24 часа в денонощието за родителите. Има места, където са осигурени семейни стаи за родителите и те могат да прекарват с децата си максимално време, без да се чувстват неудобно. Целият медицински персонал е добре обучен и оказва подкрепа на родителите във всеки момент. Няма да забравя никога реакцията на нашите чуждестранни гости, които имаха възможността да посетят отделения у нас след провеждането на Третия глобален форум за подобряване на грижите за недоносените деца. “Къде са родителите? Защо всички тези бебета са сами?” - бяха въпросите, с които ни засипаха. За тях това е необичайно и крайно неприемливо.

Има ли положителни практики в страната и къде?

По наша информация кенгуру-грижа се практикува само в Плевен. Доколкото ни е известно, това се прави както в неонатологичното отделение, така и в Дома за медико-социални грижи, където се преместват децата след като биват стабилизирани. Изказваме нашето най-искрено възхищение към тези хора и се надяваме повече техни колеги да вземат пример. 
 

Какви конкретни стъпки предприехте за популяризирането на кенгуру-грижата като фондация и хора, съпричастни на проблемите на родителите с недоносени деца?

Ние непрекъснато говорим за това. Стараем се да информираме хората за ползите, организираме информационни кампании в интернет пространството. Включили сме информация по темата и в нашия специално разработен наръчник за родители “Всичко за недоносените бебета”. По повод Световния ден на 12 май, от 18 часа в Кино Влайкова в София сме организирали прожекция на филма „Животът, който предстои” (La vie a venir) на режисьора Клаудио Капана, който разказва за живота на две недоносени близначета, Еден и Леандро, родени в 28-ма гестационна седмица и прекарали повече от 100 дни в неонатологично отделение. През тази година планираме и организирането на обучение за нашите специалисти, което ще бъде проведено от чуждестранни обучители. 
 

Какъв всъщност е основният проблем тази практика да се възприеме масово в нашите родилни домове – техническото оборудване, резервираността на медицинския персонал, нежелание на родителите да се възползват (макар че последното е просто абсурдно)?

Най-важното е, самите медицински специалисти – лекари, сестри, акушерки, да получат достоверна и медицински обоснована информация за ползите от тази практика. Част от тях са запознати с ползите, но други дори не са чували и вината не е тяхна. Очевидно е, че това е информация, която тотално липсва на родните специалисти още на ниво обучение, което е жалко и плашещо. В същото време условията в нашите болници, както и условията за работа на медицинските специалисти, имат нужда от подобрение. Техническо оборудване не е необходимо – нужен е просто един стол за родителите. В същото време липсата на достатъчно пространство в отделенията е реален проблем. Разбира се, че има и известна резервираност – родителите се възприемат повече като пречка, защото специалистите са фокусирани върху медицинската част от спасяването на тези деца. Но бебето не е собственост на болницата, то е дете на родителите си и ако те бъдат въвлечени в ежедневните грижи за него, това ще се окаже от полза и за самите специалисти.

Колкото до желанието на родителите – дори и да има подобни случаи, те не са правило. А фактът, че има родители, които не желаят да имат контакт с децата си, в огромната си част е предизвикан от липсата на адекватна подкрепа и информация, както и възможност да бъде изградена връзка помежду им. Вината не е на родителите, а на системата, която е абсолютно дехуманизирана.

Какво предстои да бъде направено в тази посока?

Готови сме да подкрепим отделенията по всякакъв начин. Желанието ни е те да припознаят в наше лице партньори и приятели, защото си даваме сметка, че самите те са изправени пред редица трудности в работата си. В момента работим усилено, както в посока организиране на обучения, така и се надяваме да намерим финансиране за изпращането на родни специалисти в чужбина за обмяна на опит. Насреща сме и за да ги подпомогнем в изграждането на подходящи условия – семейни стаи, специални столове за кенгуру-грижа и т.н. Ролята на институциите също не е за подценяване, така че имаме много работа и на този фронт.

Надя Дренска e член на Управителния съвет на фондация „Нашите недоносени деца“. Майка е на момиченце, родено преди 7 години преждевременно в 32-ра гестационна седмица с тегло 1440 г,прекарало 3 месеца в неонатологично отделение. Надя Дренска е активен застъпник за правата на недоносените деца и техните родители.

Интересни предложения за събития на открито, ателиета, игри и занимания от София играе.

За цялото семейство/за родители:

Камбаните - разходка с деца до София

14.05.2017 - Фамилатлон 2017 - Южен парк

14.05.2017 -  Карнавална лаборатория №1 и Огнен хепънинг - откриване - парк Заимов

0-3 години:

13.05.2017 - Мини Академия за родители

13.05.2017 - Първа помощ при задавяне на бебето - Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

14.05.2017 - Бебеносещи майки превземат Южен парк

15.05.2017 - Музика за бебета и деца - Център "Св. Св. Константин и Елена"

17.05.2017 -  Ателие "Приказки от пластелин - за деца и родители"

17.05.2017 - Семинар: Успешната адаптация на детето в детската градина

СЦЕНА

13,14.05.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала

17.05.2017 - Бебешка пиеса - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

13.05.2017 - Матине измисли приказка за лека нощ - Парадайз център

13.05.2017 - Театър с ателие - Скъсаната книжка - Кооперативна академия

13.05.2017 - The Fairy Tale Hour: Thumbelina - Mary Eton

14.05. 2017 - Парти "Маша и Мечока" - Fun Ring Park

14.05. 2017  - Да изненадаме децата с чорапени играчки - семейна работилница - Арт кутия

19.06.2017 - Лятно училище с ускорен курс по испански към Институт Сервантес - за деца от 5 до 7г. - програмата включва интензивно обучение по испански език предиобед и творчески занимания и игри на български език в следобедните часове.

ТЕАТЪР

13.05.2017 - „Къде си, приятелю?“- театър Дани и Деси - The Mall

13.05.2017 - Китайска история - Читалище "Братя Миладинови"

14.05.2017 - Барон Мюнхаузен - театър 199

14.05.2017 - Принцесата и свинарят - Столичен куклен театър - салон Гурко

МУЗИКА

13.05.2017 - Трите прасенца - детски мюзикъл - Софийска опера и балет - камерна зала

14.05.2017 - Котаракът Шарл - Държавен музикален и балетен център - Камерна сцена

14.05.2017 - Вокална група Мики Маус на 5 години - кино Люмиер

КИНО

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

11-14.05.2017 - Софийски фестивал на науката - София Тех парк

13.05.2017 - FOOD animation stop motion

29.05.2017 - 14.09.2017 -  Лятна арт ваканция в "ДО РЕ МИ" - 2017 - забавни състезателни игри, "Часът на Малкия принц", Танци на народите, "Искам да ти разкажа" и още игри и приключения в лятното предложение на До Ре Ми

01.06.2017 - 14.09.2017 - Лятна занималня в център ПРИЯТЕЛИ - Деца, готови ли сте за нови летни приключения, за нови приятели и за много забавления?

13.05.2017 - Неделна кулинарна работилница в "Къщата на Мая"

14.05.2017 - Вълшебен Квадрат - културата и изкуството на Африка и Индия - Галерия "Двореца"

Лятна ваканция в Лекси - разходки сред природата, басейни, паркове, градинки, състезания, пикници, забавни научни занимания, рисуване на открито и още много предложения

02,03.06.2017 - Национален музикален конкурс „Музикални вдъхновения 2017“ - конкурс за любители музиканти от 5 до 105 години

ТЕАТЪР

13.05.2017 - Спящата красавица - Младежки театър "Николай Бинев"

14.05.2017 - Малката морска сирена - Театър София

14.05.2017 - Писмото - Открита Арт Сцена На Шипка

МУЗИКА

15.05.2017 - За децата таланти на България - благотворителен концерт

15.05.2017 -Изпратени от звездите - танцов спектакъл на Роберта балет

18.05.2017 - Музикална образователна програма на БНР - „Картини от една изложба“ от Модест Мусоргски по оркестрация на Морис Равел

КИНО

Детската програма на кината.

Предстоящи събития:

19.05.2017 - Усмихни се! -  Столичен куклен театър - салон Гурко

20.05.2017 - Малките плодчета- Столичен куклен театър - салон Гурко

20.05.2017 - Ние, врабчетата - Столичен куклен театър - салон Гурко

Снимки: София играе

Автор: Янка Петкова
Разказвачите на приказки не остаряват. Помислих си го, когато се срещнах с писателя Панчо Панчев. Оказва се обаче, че и редакторките не остаряват, защото след здрависването, бързо си споделихме възрастовите впечатления и си свалихме по едно 20 години взаимно. Установихме и че сме от една зодия. Поговорихме за самоиронията на скорпионите, а в хода на разговора се убедих, че г-н Панчев е един от най-ярките собственици на това завидно качество.

„Питай ме повече!“ – казва още в началото на срещата ни, аз започвам и след малко чувам: „Засипа ме с въпроси.“ Разговорът често прекъсва, когато покрай нас мине дете: „Виж го това малкото!“ - но вероятно е нормално, ако си седнал на пейка с човек, който пише приказки, пиеси, гатанки и стихотворения за малчугани.

А всъщност Панчо Панчев е завършил „Театрознание“ и първите му пиеси са за възрастни. „Всичко, което съм написал, е играно. Каквото съм написал, е играно.“ – повтаря, и аз разбирам, че това е специален повод за гордост.

- Откога сте Дядо Пънч?
- Един мой приятел, Владко Башев, много добър поет…той почина отдавна…той ми викаше Пънч. Като станах дядо, станах Дядо Пънч.

- Как се пише за деца? - питам в пристъп на "оригиналност".
- Аз си пиша, както съм си писал. Приказката трябва да завършва щастливо и всички да са весели и доволни. Не мисля, че има голяма промяна в децата днес. Винаги съм бил заобиколен от деца. Много внуци имам. Това ме кара да мисля, че по-лесно пиша за деца. В последните неща, които пиша или поправям, вмъквам по нещо съвременно.

Вярно е, Кукла Букла например, от последната му книга, праща имейли на приятелите си Чайката, Симо и Димо, за да ги покани на премиера. Тази кукла е една интересна героиня, за която ще стане дума малко по-нататък.

Интересно ми е какво мисли за мненията напоследък, че някои класически приказки съдържат елементи на жестокост, които плашат и потискат децата. Вълкът например изяжда бабата на Червената шапчица…: „Че нали я изваждат“ - контрира събеседникът ми. "Ами Малечко Палечко, той пък изоставен от родителите си в гората?", продължавам да излагам „аргументи“. Сега вече ми отговаря драматургът: „Не е нормално наистина, но за да стане приказката, трябва да го изоставят. Така тръгва историята.“ Да, завръзка трябва да има, дори да не е приемлива за повечето родители.

- Разказвате ли приказки на внуците си?
- Те малко са били при мене. Но съм им разказвал да, и свои приказки също.

Научавам, че внуците му са в чужбина и постигаме съгласие, че една следваща книга би могла да се нарича „Приказки по скайп“. Разговорът поема към „кухнята“ на творческия процес. Интересувам се как протича при него и се сещам за едно много сочно соц клише за мъките пред „белия лист“.

- О, това клише не е соц, то е отпреди соца! - възкликва писателят.

- Как става тогава, едно време четях по интервюта, че творецът сяда сутрин пред пишещата машина, пие кафе, потъва във вдъхновение и започва да твори.

- Лъжат! – отсича усмихнато Дядо Пънч – Аз кафе не пия, сядам и пиша. Понякога ми хрумва нещо на улицата и бързам да се прибера, за да го запиша.

Посоката на разговора ме подтиква да попитам дали се е променило отношението към творците в днешно време. Реакцията е мигновена:
- Променено е, разбира се! Едно време бяхме нависоко! Срещите с публиката бяха добра практика, участвал съм в такива мероприятия („каква хубава дума“ иронично констатира). Правех и рецитали, посещавах училища. Отивам някъде, където мисля, че изобщо не ме познават и се оказва, че те вадят мои книжки и рецитират. Много ми е било приятно. Много общувах с деца. Общуването е проверка на това, което си написал.

- Усещате ли, като напишете нещо, че станало много хубаво?
- А, много хубаво никога не съм си мислил, че е станало, по-скоро че е станало добре.
- Кой пръв чете нещата, които пишете?
- Аз си ги чета, поправям нещо, но аз пиша хубаво. Знам български добре. Та нямам да поправям много.“ – отговаря скорпиона.

Питам за Кукла Букла – героиня от новата му книга. Казва ми, че приказката е писана отдавна, но никога не е била издавана. Първо е била пиеса. Това дори се усещало, защото диалогът е повече от прозата. „Всички герои са добрички, само Малка Лалка е по-опърничава, но иначе няма да има драматизъм.“

В тази приказка всъщност има реплики, които не отстъпват на невръстните сентенции в „Малкия принц“. Мечтата на Кукла Букла е да бъде жива, дори упорито настоява да бъде ухапана, защото, ако усети болка, значи е човек:

Да виждам небето със живи очи.

Да дишам омайния мирис на здравец.

Да вкусвам кое ми сладни и горчи…

И всичко човешко човешки да правя.

Разлистваме книгата, оценявам оригиналния подпис на твореца.
- Питай ме още нещо!
- Тъжни приказки пишете ли? – кой знае защо питам аз и си дърпам мислено ухото, защото това няма да е добър край за разговора ни. Обаче Дядо Пънч ми спасява финала:

- И да е тъжно, трябва да има нещо весело в нея. Да има хубав край. А, ти защо плачеш?“ – пита писателят детето, което минава с тротинетката си покрай нас. Изпраща го с поглед и констатира:

- Много ме радват децата напоследък. Много ме радват.

На раздяла, го моля да се подпише в книжки, които ще бъдат подарък за малките му читатели. Без много да му мисли написва:

На непознатото дете – което и да е. Дядо Пънч.

„Приказки на Дядо Пънч“  ни пренася през разстоянията и времето, за да ни срещне с чудати герои, вълшебни предмети и реални ценности. В книгата са събрани 27 от най-обичаните приказки на усмихнатия разказвач. В „Приказки на Дядо Пънч“ нов живот заживява „Кукла Букла“ – многократно играна постановка, която се превръща в забавна приказка с важно послание за силата на мечтите, добрината и обичта.
Книгата е част от поредицата „Приказна съкровищница“ на издателство СофтПрес.

Автор: Николай Стоянов

В Атон - градината на Богородица, няма място за жени. Няма и женски животни, защото Божията майка не търпяла друга красота да я засенчи. (Коя ли хубавица иска?) Изключение са кокошките и котките. Не че са грозни, но първите снасят яйцата за Великден, вторите вероятно душат плъховете (мъжки, разбира се).

Това не е съвсем вярно. Има жаби. Можете да ги чуете нощем, когато над полуострова изгрее луната и манастирът „Св. Георги Зограф“ се окъпе в светлина. Крякат.

Квакали само мъжките, казват. Щом крякат, значи женските ги има там някъде...

Докато слушаш жабите, започва да трака клепалото.

Служба. Ако денят е делничен, значи е 3 ч. Време за сутрешна молитва.

Празник ли е, молитвата не спира. Започва в 8 ч. вечерта и продължава цяла нощ. За да издържат, монасите се сменят. Част от тях спят в притвора, по столовете, отделени за богомолци. Приличат на картини. Белеят само бради и ръце.

Отварят очи при споменаването на името Божие, кръстят се и потъват в мрака. Хем си с тях, хем си сам. Заобиколен от сенки с мирис на тамян.

Запява хорът. И усещаш как се издигаш. Нагоре, към купола на църквата. Двама монаси извисяват полилей с две дебели свещи. Качват го бързо към покрива и той се люлее. Люлеят се и другите окачени свещници. Цялата църква започва да се клати.

Все едно нечий дъх клати свещената утвар.

Пишеш за българския манастир „Зограф“, а ти се иска да го изтриеш. Защото с думи трудно се предава изживяното.

Атон не е място за туристи. И за журналисти не е. Химикалката оставя кална диричка...

Атон е за вярващи. Като онези поклонници, които рисуват кръстове по себе си, увиват се с протрити въжета вместо с колани, окачват икони на Богородица по дрехите си, целуват ръка на монасите. Ако ги видите в центъра на София, ще ви се сторят смешни. Там са у дома, а натрапникът си ти. И започваш да им завиждаш. За усмивката. За спокойствие­то. За щастието...

С тези хора пътуваме от ферибота от Уранополис за Атон. И с още няколко, за които това е весела туристическа екскурзия.

Изпратиха ги жените. Тръгнали на пикник, с торбите. Защото знаят, че в „Зограф“ не давали ядене, а „и пиенето е кът“. Част от тях са по анцузи - „защото е планина, нали разбираш“.

С част от юнаците предната вечер сме пили узо в българската кръчма, в малкото гръцко градче Уранополис, откъдето тръгват поклонниците. Разбираме, че е нашата, по двата джипа отпред - „Лендкрузър“ и „Лендровър“. И по бутилките ракия на масата, които им позволили да донесат, ако си поръчат храна.

Чакали поне месец за визи и сега са нетърпеливи да видят „Зограф“.

Въпреки че е в границите на Гърция, Света гора има статут на самостоятелна държава, в която се влиза със специално разрешение или виза. Диамонитирионите се издават от офиса на светата обител в Уранополис. Вариантите са два - или да се доверите на местен туристически агент, или да си ги извадите сами, като изпратите факс с данните си и манастирите, които искате да посетите. Струват 25 евро.

В 9,30 ч. пристанището е претъпкано. Монаси носят багаж, стотици пътници се катерят по палубите. Корабът спира на всяка арсана (така се наричат пристанищата на манастирите). Всяко от тях е малка крепост. На нашата има кула, построена с пари на молдовския войвода Богдан III през 1517 г.

Капитанът ловко спира ферибота. На кея чакат монасите. Прегръщат се с другите братя. Вярващите им целуват ръце. Смеят се. Гергьовден е. Най-светият ден в българската обител. Част от поклонниците тръгват пеша по баира. Други се катерим в каросериите на раздрънкани пикапи. Тук е мястото да опишем пътищата в Атон. Накратко - такива няма. Калните води отнасят всеки асфалт и затова пътуването прилича на офроуд в гората. След 20-ина минути клатене изведнъж голямата сграда на манастира изскача пред теб. Мирише на тамян от километър. Огромно е. Вкопано в скалите като древен замък. Хем храм, хем крепост.

Поклонниците се изсипват на огром­ния каменен площад. Посреща ги монашеското братство начело с игумена Амвросий. Благообразният дребничък старец държи икона на Богородица. Кръстиш се, целуваш Божията майка и влизаш.

Учудващо, но вътре манастирът не изглежда голям. На пръв поглед се броят към четири етажа, докато отвън са поне 7. Какво лежи в недрата, не знае никой освен монасите. Две църкви - малката „Успение Богородично“ и голямата - „Св. Георги“. Малки параклисчета, няколко чешми. В двора на манастира „Зограф“ е и паметникът на 22-ма монаси и 4-ма миряни, изгорени живи от латините на 10 октомври 1275 г. в кулата, издигната от Иван Асен II. Основните сцени в съборната черква „Св. Георги“ са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните сцени и сюжети от Светото писание прави впечатление присъствието на български светци, както и многобройни ктиторски портрети - византийски, български, молдовски князе и царе. Много важна е фигурата на Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира - т.нар. Банско крило.

Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя светец и след като я оставили в черквата, се отдали на гореща молитва. На сутринта видели върху дъската образа на свети Георги, когото те нарекли „Изограф“ - т.е. „Самоизобразил се!“.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до днес се съхранява в главната съборна черква.

Манастирът „Зограф“ притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на свети Георги, дошла по море до манастира „Ватопед“ и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът „Св. Георги“. Датира от XIII-XIV в. Другата е на Света Богородица, наречена Акатистна.

Това е история. Днес над изгорялото през 1976 година крило се издига кран. Щъкат работници. Другата половина на „Зограф“ е изцяло ремонтирана. Стените светят като при построяването си през X век. Ремонтирана е и столовата. Изградена е нова гостоприемница за поклонниците.

Монах ни насочва към ремонтираното крило. Качваме се в архондарика - царската гостна. На стената виси портрет на цар Симеон като малък. До него - баща му Борис III. Деца понасят табли с напитки за добре дошли по светогорска традиция. Едната е с ракия, узо, мента и коняк. Другата е с вода, а третата с локум.

Удряме по едно, докато монасите разпределят гостите. По-големите групи се настаняват в стаи с по 20 легла. Други са по четири или пет души.

На стената виси часовник. Ако смятате, че ще се ориентирате по него, сте в грешка. Стрелките в Атон са по византийско време. Разбирай - отчитат деня от 0 ч. вечерта.

Питаме за библиотеката, където знаем, че е оригиналът на „История славянобългарска“. Не ни завеждат с мотива, че идва вечерня. Подозирам обаче, че след кражбата на светинята от Държавна сигурност през 1985 г. и последващото връщане от президента Петър Стоянов през 1997 г. свещениците не държат много да я показват.

След молитвата е време за вечеря. Точно срещу църквата се намира трапезата - мястото за хранене. Първо сядат игуменът и най-висшите в манастира, после гостите. Вечерята е варена риба и чаша вино. На Атон не се яде месо. По време на хранене никой не говори с изключение на един отец, който чете жития на светци. Храниш се, докато игуменът не стане, след него стават всички.

Започва нощната молитва. И в сто църкви да си бил, пак няма равна на онази в „Зограф“. Няма електрически лампи. Светлината от свещите се отразява в златните свещници. Гласовете се полюшват като езици на камбани. Няма бутане и блъскане. Всеки се моли.

Както знае и може. Кой тихо, кой плаче, някой се усмихва...

Нощта преваля. Съмва се.

Послушниците вадят хоругвите. Време е за литийното шествие с иконата на свети Георги. На няколко пъти изчезвала, после я намирали в маслиновата горичка над манастира. Накрая монах сънувал сън, че трябва да построят църква на мястото и всяка година на празника на светеца да носят иконата там.

Мъжете излизат от църквата. Брадясали, недоспали. Нареждат се мълчаливо зад огромната икона. Хорът пак извисява глас. Монах с клепало повежда колоната. Вървят 500 мъже. Крачка по крачка. Изкачват хълма. Подават иконата на следващия и минават назад. Минава през 1000 ръце. Не им тежи, въпреки че е висока близо метър. Чувстват се горди. Все едно носят знаме.

Връщаме иконата в манастира и на площада пушим с отец Георги за компания. Загубил е цялото си семейство и дошъл в „Зограф“. От години моли Бога за прошка.

„Знаеш ли каква е разликата между тези с вратовръзките и обикновените вярващи - пита отецът. - Като започне службата, тези с костюмите влизат с вдигнати глави, а хората - с преклонени чела. В края на службата онези, официалните, излизат с клюмнали вратове, а хората - с гордо издигнати чела.“

Тръгвам си с преклонена глава от Атон.

Малко ми е вярата, много ми е суетата, отец Георги.

Помоли се за мен. За да се завърна...

 ************************************************

Отшелници си купуват килии на Атон

Света гора се оформя като общност през 963 г., когато монахът Атанасий основава Великата лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира. Според гръцката конституция Атонската планина е самостоятелна административно-политическа единица, която се управлява от Светата общност - правителство, в което големите манастири имат свои представители. Монасите на полуострова са около 2300. Главен град и административен център е Карея, която е седалище на губернатора. Наред с манастирите има 12 скита - малки монашески общности, както и килии и колиби. Любопитното е, че килиите, в които живеят отшелници, принадлежат на манастирите. Отците ги купуват с нотариален акт и след това могат да ги продадат на друг с разрешението на манастира.

Българската обител е основана от трима братя благородници от Охрид - Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима - през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри.

Сред първите монаси е най-вероятно и зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий през 972 г.

По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър и може би от царете Иван Асен II и Коломан, както и от византийски императори. След 1896 г. в „Зограф“ се преместват български монаси, доброволно напуснали Хилендарския манастир, за да го върнат на неговите изконни стопани - сърбите.

Зографският манастир е бил обитаван от много наши светци и просветители - Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“ (1762).