Автор: Цветелина Цекова

Седим си една приятно заформена компания на една маса и пием сокче (кодова дума). Децата припкат наоколо и се опитват да изтичат на булеварда отсреща, явно са в депресия и им е писнало от този бебешки живот... Както и да е, укротяваме самоубийствените им мисли през 2 минути и 12 секунди и продължаваме да се радваме на гроздовото сокче, нали и без това имаме право само на едно.

Намираме се до магазин за бебешки стоки. По някое време продавачката плахо подаде отегченото си лице... навън, явно й се стори интересна суматохата при нас. Приближи се, а ние я приветствахме с неподправена усмивка. Може пък да й се тича след децата? Така и стана. Като една истинска квачка, започна да обикаля около Антон, който пък от своя страна намери това за забавно. Абе, хвърляше й от онези погледи, тип

"Ще изстискам и последната капка енергия в теб, непозната жено!"

Тази игра между двамата направи престоя ни там още по-приятен.

След около 15 минути ожесточено гонене, изведнъж тя изхриптя и от нея излезе следната фраза: "Ела тук! Ела да ти покажа как се прави свирка!"

Добреее... Не знам дали съм шокирана, или ми е смешно, но явно е и двете, защото ударих с ръка по масата и секунда след това от устата ми вълнообразно започна да се излива сокчето. По-голямата част вече е на дясното ми бедро, а от мен излиза смях, който звучи като развалена сирена. Същото е положението и с моя събеседник, който пък е зает да приканя горката продавачка да покаже и на него. Но това не се случи. Тя изобщо не обърна внимание на тази инфарктна гледка. Хвана Антон за ръка невъзмутимо, заведе го до близката полянка, откъсна със замах една млада тревичка, сложи я между двете си устни и започна да... свири. В този момент смехът ми се върна обратно в дробовете, за да излезе от там с още по-величествено звучене. Но и това не спря демонстрирането на... свирката.