logomamaninjashop

Живот на село – семейството, което сбъдва мечтите си

Автор: Мария Пеева

В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици  на Lidl. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни любимци. Представям ви:

Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.

Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.

Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“  (спасени, но много глезени).

Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.

Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.

Грей – коте, малко и красиво.

Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл веднага би одобрил. Александър е завършил „Биология“ и от дълго време се занимава със зоология и опазване на околната среда. През последните 20 години специализира в едрите хищници, вълци, мечки, рисове. Участвал е активно в регистрирането на танцуващите мечки и е работил за прекратяване на тази практика, но най-активно и дълго е работил с диви мечки. Първите мечки, маркирани с нашийници за проследяване, са заслуга на екипа, с който работи, както и първите по-сериозни генетични проучвания на мечките в България. Какви интересни професии имат някои хора, нали? „За съжаление, в последните години стана изключително трудно да издържаш семейство с подобен род занимания, – споделя Стефка –  но това си остава неговата страст и призвание. “ 

Стефка е психолог, работила години наред с групи с рисково поведение и зависими, а сега е HR мениджър в българска компания. Първи в семейството се появява Хопър – куч, красив черен чаровник с жълти вежди, спасен, после Рия – същата като него, но нямат нищо общо. След много усилия и надежди се раждат Мишо и Асен, близнаците, които сега са на 5 и половина, после ги изненадва Мария, вече на 4. А преди около месец се присъединява и Грей – сиво коте с бели лапи, мустаци и вежди.

Открих в Стефка съмишленик по отношение на живота на село. Помолих я да ни разкаже какво ги притегля към китното селце Бусинци, където е вторият им дом.

Свободата – пълната. Не се съобразяваш с никого. Тоест, не ме разбирайте погрешно, но си представете да пътуваме за уикенда с нашето семейство и да искаме да отседнем някъде. А ние определено обичаме да пътуваме и да имаме нашето пространство. Привлече ни и възможността да създаваш, да твориш, да направиш нещо за себе си и околните... Направихме къща на дърво за децата, имат стена за катерене, люлка, пожарникарски стълб, мрежа, батут, пързалка, куклен театър.

Самото село е уникално. Това, което казвам, съм сигурна, че всеки би казал за неговото село или любимо място. Но когато родителите ми, преди около 30 години, построиха вилата, не оценявах това. Впоследствие малко по-малко започнахме да идваме все по-често и сега по време на пандемията от март до юни живяхме изцяло там. Това ни беше от голяма помощ – като започнем от там, че не беше стрес за децата – те тичаха по двора и не слагаха маски, през това да може да работим и да се грижим за децата, което не би било възможно в апартамент, и се стигне до това, че поради малкото жители в селото няма магазин и идва такъв на колела, което ни помагаше да нямаме много контакти с външния свят.

MEM09684Освен изброените неща, Бусинци е село с уникална история – тук е първото училище по керамика, грънците, творени в него, имат история от векове назад във времето и като форми, и като шарки и цветове. От тук е и едно от малкото запазени Четириевангелия – Бусинското, взето от Константин Иречек и намиращо се в момента в Националната Библиотека. Заслужава да се види и църквата – със звездно небе и черни ангели, старите къщи – в бяло и синьо, вече толкова избледняло, но напомнящо странно за Средиземноморието. Мога да говоря още много. Затова и решихме да направим всичко по силите си да популяризираме това място. Последната ни идея е, че взехме стара полусрутена "плетарка" (къща от кал и плет) и се мъчим да я възстановим, за да я направим център – за срещи, за керамика и занаяти.

С какво животът на село превъзхожда живота в града?

Отваряш вратата и веднага си сред природата. Няма много коли и децата имат детство, за което аз мога да мечтая (не се оплаквам от моето, но аз играех във вътрешните дворове около Попа, които следдемократично бяха разделени и нямаше вече възможност за игра от оградите). Тук децата взимат колелата, даваме им радиостанции, за да ги викаме за обяд, вечеря или  сън, с по-големите деца ходят лятото на пикници -  взимат каквото намерят в хладилника и казват „отиваме на Бали“.

А спокойствието е неописуемо... Цари безвремие и все пак времето минава страшно бързо. Но е толкова различно – няма изнервени хора, няма бързане. Въздухът е кристален. Звездите – имаш чувството, че можеш да ги пипнеш. Наслаждаваме се на тишината или по-скоро от липсата на такава, защото птиците и насекомите я запълват с приятните си песни, толкова различни от изнервящия шум на големия град.

А какви са минусите му?

Липсата на дюнери, китайско и пица ;)

Шегувам се. Все още хората не са осъзнали, че не е задължително да са в големите градове. Пандемията ни показа, че много от нещата могат да се вършат и от дистанция, стига да имаш интернет. За това и инфраструктурата е още недоразвита – като пример бих дала аптеките. В началото трябваше да преосмислим и пазаруването – голяма част от продуктите не можем да намерим и затова пазаруваме основно в града веднъж седмично. От друга страна тук линейката идва за минути, лекарката от близкото градче (на 8 км. от нас) ми се обади да пита как е Мария, след като я бяхме закарали с температура! Хората пред лекарските кабинети ни отстъпват реда си, щом ни видят с малки деца. Тук все още има човечност. И да, вече има и офис на куриерска фирма (на 30 минути с кола), но това определено е добър знак за мен. Живяла съм извън България в страна, в която начинът на живот по малките населени места е такъв, че в едното селце е яслата, в другото е детската градина, супермаркетът е в третото, училището в четвъртото и т.н. Мисля, че и при нас може да се живее така.

Вие сте посланик на Lidl в месеца на семейния уют и зимните гозби от автентичната българска кухня. Разкажете ни за любимите традиции във вашия дом.

MEM09762

Коледа е любим наш празник – ходим в гората и събираме клони, украсяваме камината и парапетите, печем коледни курабии, цялата къща мирише на канела и звучи музика. За ужас на Сашо слагам много коледни лампички – на двора, по терасите, на прозорците. Като говорим за готвене, имаме задължителни рецепти за празниците. На Бъдни вечер – всички традиционни ястия - правя тиквеник, сарми с орехи и стафиди, сушени ядки и плодове (последното е новост за мен и всяка седмица суша различни плодове). На 25 декември - коледна пуйка с кестени, на 27 (именния ми ден) -  руло Стефани.

Учим децата на различните празници и традиции. Направихме им кукерски костюми и маски и за първи път тази година обикаляха из селото, за да гонят злите сили. Колкото повече празници познават, толкова по-широк ще е мирогледът им. Не ме заклеймявайте, но харесваме и Хелоуин. Със Сашо това беше едно от общите ни занимания – да се подготвяме за карнавалите, защото ги обожаваме! Пренесохме го и на децата – маскираме ги. Празнуваме и 1 ноември, Денят на народните будители. Децата обожават книгите, имат и Рибния буквар.

Обожаваме и Великден. Правя козунаци, курабии, боядисвам яйца. Традиция в моето семейство беше на Велики четвъртък, вечер (знам, че не е призори, но работещите не могат да си го позволят) се събирахме, аз, майка, баба, вуйна ми и малката ми братовчедка и боядисвахме. Боядисвахме по 100 яйца, шарехме ги с най-различни техники. Беше магично. Впоследствие канех приятелки, събирахме се на по чаша вино и поне 15 яйца на човек. Не усещаш, твориш, говориш...

Сега с децата боядисваме яйцата и предлагам на съседките да им боядисам.

Започнахме да се събираме в селската църква и да посрещаме празниците – слагаме колонки и осветление и пускаме службата от Александър Невски. Все повече хора идват с всяка изминала година. Имаме един поп за 52 села и не може да идва специално при нас в навечерието на празника.

Коя ви е любимата история от живота на село?

Всяка история, включваща смях и приятели. Един много мил човек, който дойде за пръв път на гости преди около месец каза: „Когато видях барбекюто, разбрах, че сте го направили за купони“.

И за финал Стефи сподели три традиционни вкусни рецепти, любими  на семейството им. Надявам се да харесат и на вас!

Боб с наденица в гърне

300 - 500 гр бял боб се измива и накисва в студена вода от предишната вечер. Вари се 30 минути и се изхвърля водата. Глава кромид лук, 1 чушка и 1 морков се нарязват предварително. В гърнето се сипва фасулът, 3 супени лъжици олио, зеленчуците, червен пипер, джоджен, чубрица.

Един час бавно се загрява фурната, за да се темперира. Готви се с капак. Предварително се запържва нарязаната на парчета наденица и се прехвърля в гърнето. Махаме капака и варим боба до омекване. По желание може да се прибави още джоджен преди поднасянето. 

MEM09597

Качамак с пръжки и сирене

0,250 кг царевично брашно, 1 литър вода, щипка сол до 1/2 чаена лъжичка.

Водата се налива в дълбока тенджера. След като заври, се изсипва брашното внимателно по стените на съда в кръг. Оставя се в средата дупка, в която сипваме солта. Вари се на ниска температура 10 минути и се бърка енергично до получаване на хомогенна смес -  да прави пътечка при разбъркване. На дъното на съда се сипва мазнина. По желание се слага червен пипер в мазнината. Топи се дървена лъжица в качамака и се реди - ред качамак, ред сирене, ред пръжки.

За пръжките

Поставят се в дълбока тенджера и се запържват, добавяме 100 мл вода. Пържи се до златисто на умерен огън, за да не загорят пръжките. Хрупкавите хапки се вадят с решетъчна лъжица, за да се отцедят и се посоляват. Могат да се съхраняват в буркан в хладилника. 

MEM09613

Пълнен хляб

Един средно голям цял хляб с твърда кора (зависи за колко души ще се прави). Кашкавал, бучка масло и стръкове пресен лук (това е пожелателно за сезона).

Хлябът се разрязва по дължина на три - четири линии, после по ширина, като се оформят квадратчета на решетка (вижте по-горната снимка). В оформените срезове се слагат тънки резенчета кашкавал. След като се напълнят срезовете с кашкавал, разтопяваме бучката масло, поливаме хляба и го оставяме за не повече от 5 минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи и леко запече. Междувременно нарязваме на ситно зелената част от стръковете пресен лук и когато извадим топлият хляб, го поръсваме.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Последно променена в Понеделник, 09 Ноември 2020 13:48

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам