Брад Кърнс е баща на две момчета, автор на блог, чиито забавни текстове увличат хиляди читатели. В един от тях австралиецът описва ден от живота си, когато му се налага да се грижи за децата.

Днес ще трябва да поработя като майка…

Нали ви се е случвало жена ви да каже: „Иска ми се да съм баща“, а вие да отговорите: „Че то е едно и също“?

Зарежете всякаква работа, седнете по-удобно, отпуснете се, налейте си нещо за пиене, вземете пуканките и затегнете коланите, защото ви каня на пътешествие, което може да се сравни само със спускане с влакче на ужасите, съпроводено с водопади от повръщане, екскременти и сълзи - докато успеете да се справите със собствените си неразположения, ще ви трябва да се заемете с детските.

Всичко започна вчера, когато ми се наложи да избягам от работа. Защото съм татко… Принципно татковците имат право на почивка под социално приемливия предлог „аз осигурявам семейството“, докато майките продължават да правят това, което на жените им се получава сякаш от само себе си, без почивка.

„Има проблем с черния ми дроб.“, гласеше съобщението от Сара и тогава ми се наложи да стана майка. Това беше преди 24 часа…

Представете си субтитри като в „Закон и ред“

17,00 – връщане вкъщи. Орелът е в гнездото.

17,01 – първоначален оглед на дома:

В хола е погром.

Хранителни запаси: желирани мечета, сосове, чай в пакетчета и очевидно отсъствие на размразено месо.

Защо побесняват майките

Нокс (2 г.) едва говори, но иска да гледа DVD и го заявява с рев. С Фин (6 седмици) може да се общува само с помощта на играта „топло-студено“, за да разбереш какво иска: когато е топло - плаче, когато е студено – плаче още по-силно.

Зареждам дивидито, за да спечеля време, ангажирайки Нокс. Фин продължава шумно да иска нещо, не знам какво. Продължавам да гадая, но по-топло не става. Шишето за хранене свежда рева до обикновен плач. Ще се справя.

Някой спомня ли си „Аристос – невероятният готвач“? (б.р. кулинарно шоу по австралийската телевизия). Пичът, който надниква в полупразния шкаф с остатъци от консерви и полуизгнили зеленчуци и може да приготви кралски обяд от три ястия…

Нокс получи юфката си за 2 минути (да ме извиняваш, Аристос).

Нощта наближава и търпението ми е на изчерпване. Примирих се с това, че Нокс лепи стикерчета по моите много космати крака, само да има мир. Реших, че ще ги избръсна сутринта, само да не събуди Фин.

Децата са невероятни, когато спят. Знаете какво имам предвид. Когато сте сменили памперса, нахранили сте го и внимателно сте го взели на ръце, за да се оригне и то се оригва, а вие му гладите гръбчето, за да се успокои. Клепачите му натежават, тихо подсмърча и вече не може да се съпротивлява на приятната топлина, която го принуждава да затвори очичките си… Това наистина е прекрасно…

Тогава вие внимателно го повивате, приближавате го към лицето си и го целувате по челото и го люшкате сякаш танцувате бавен валс, без партньор, и доволно се оглеждате, защото сте супер, то е заспало и внимателно го слагате в креватчето му, завивате го, пооправяте гънките на одеялото, слагате му играчката… по каквато и причина да правите всичко това… то е прекрасно. Това е мил и безгрижен момент, който споделяте заедно…

Поне до секундата, в която започва отново да реве така, сякаш сте го блъснали в стената.

Минимум веднъж на нощ, нали??? Защо не ми се искаше да повторя това в 22,30… 00,00… 1,45… 3,30…

Беше много интересно да разбера, че тази прогресия продължава до 5,00, ако не смятаме факта, че това е началото на новия ден. Знаете ли, че лишаването от сън е вид изтезание?

Тате е спокоен

И ето, в 5,30 сутринта седя в стаята и се терзая няма ли да се събуди Фин и изведнъж влиза Нокс и казва „привет“. В този момент разбирам, че предпочитам да съм татко, а не мама.

Така, децата са нахранени и измити, планирам да се отдам на домакинска работа. На практика това означава да прекарам два часа с Фин на ръце, постепенно изпадайки в предизвиканите от безсънието халюцинации; позволявайки на Носк сам да избере каква солета или бисквита иска, докато най-накрая се заиграе с влакчето си. Пиша на Сара: „Наистина лека нощ, скъпа“…

На вратата се почуква… Някога оказвали ли сте се в ситуация, когато идва някой и ви хваща натясно? Ето какво изпитах, когато отворих вратата и видях тъщата.

„Добре“ изглеждах – небръснат, рошав, с вчерашните панталони и чорапи, и суитшърт на голо. Не съм взел душ, не съм си мил зъбите. Нокс се измъква от спалното чувалче и иска да му отворя още един йогурт с мюсли. Аз отварям вратата и тя вижда, че купата с полуизядената юфка е още на масата, из целия хол са налепени стикерчета, а вкъщи е абсолютен хаос.

В този момент разбирам, че съм се провалил. Освен това разбирам, че тя разбира, че аз разбирам, че съм се провалил. Слабото място, което се мъчим да скрием от родителите на половинката си.

Бях майка само за 16 часа и не ми се получи.

Не се справих дори с личната си хигиена, а жена ми успява да поддържа и ред вкъщи, да възпитава децата, да готви и дори да излиза и да се занимава с нещо за лично удоволствие.

Сара все още е в болница… Оздравявай бързо, момичето ми.

Препоръчваме ви още:

Какво научих, докато бях баща в майчинство

Защо никой не ме предупреди?

15 признака, че мъжът е станал баща