Как се прави литературен анализ на лирическо произведение – с примери за литературни тропи и отговор на въпроса „Какво е искал да каже авторът“

Из наръчника ни за родителите

Покрай истерията с подготовката за матурите, усетихме вълна от напрежение в родителите, които се затрудняват с елементите на литературния анализ. Затова решихме да направим своеобразно показно. Моля, бъдете снизходителни, това е материя, която не може да избяга от субективната преценка и някои от тълкуванията ни може да ви сторят спорни.

Избрахме „Кобилкина в Лондон!?“, което според нас е особено подходящо, тъй като изобилства от литературни тропи и похвати. С благородното съдействие на неговия автор – поетът Любен Дашев – талантлив лирик, циник и понякога епик – ще проследим фазите, през които минава лирическия говорител. Ето и самото произведение, с което вероятно не сте запознати, защото все още не се изучава в прогимназията:
КОБИЛКИНА В ЛОНДОН?!

Ти беше ни любовна билка,

възбуждаше и страст, и смях:

една разгонена кобилка,

свеж символ на самия грях.

Косата с огнената багра

и тези пъстрите очи,

ни действаха като виагра,

страхувах се, че ми личи…

Кому оставила нас, мила,

защо за Лондон отлетя –

ми те си имат там Камила,

макар че доста одъртя.

Реши внезапно и замина,

от Лъвов мост-Тауър бридж,

сега до някоя камина

играеш с някой лорд на бридж…

Навярно от това си горда-

намери примамлив обект,

но я сравни във секса лорда

със тъмен нашенски субект?!

Защо забърка тая каша-

стъжни интимния живот,

виж наша Маша, а, Наташа-

вернись опять, наооборот!

Кога отново ще те видим,

да чуем твоя меден глас-

от Малко Тырново до Видин

царува сексуален „пас“.
Стихотворението е вопъл на отчаян мъж, изправен пред ужаса от загубата на Кобилкина. Темата е изнесена и поставена още в заглавието. Лирическото произведение категорично може да бъде определено като елегия. Това е лирически жанр, в основата на който стоят трагични преживявания; изразява дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност.
Условно можем да го разделим на три микротекста, които са своеобразно описание на състоянията, през които минава лирическият говорител, който в случая е и лирически герой.
В първата част той с носталгия си спомня за времената, когато известната сексоложка вършееше из нашите ширини:
„Ти беше ни любовна билка,

възбуждаше и страст, и смях:

една разгонена кобилка,

свеж символ на самия грях.

Косата с огнената багра

и тези пъстрите очи,

ни действаха като виагра,

страхувах се, че ми личи…“

Уникална находка са метафорите и сравненията, с които са изпъстрени тези първи стихове. Кобилкина е „любовна билка“, „разгонена кобилка“, „свеж символ на самия грях“. Да, тя е всичко това. Следват красноречиви епитети, които подсилват въздействието от портретната характеристика на героинята – „огнената“ багра в косите и „пъстрите“ очи, които мъжът не може да забрави. Което го предизвиква към признание:
„ми действаха като виагра,
страхувах се, че ми личи…“
Много находчиво тук авторът е прибягнал до апосиопезата („внезапно замлъкване“), подчертана с многоточие в края на стиха, което оставя на въображението ни картината как точно му личи. Тази незавършена синтактична цялост на изречението създава експресия, изважда на показ дълбочината на чувствата и ни подготвя за избухването във втория микротекст:

Кому оставила нас, мила,

защо за Лондон отлетя –

ми те си имат там Камила,

макар че доста одъртя.

Реши внезапно и замина,

от Лъвов мост-Тауър бридж,

сега до някоя камина

играеш с някой лорд на бридж…

Навярно от това си горда-

намери примамлив обект,

но я сравни във секса лорда

със тъмен нашенски субект?!

Лирическият герой пита обекта, причинил му душевни страдания: „Кому остави нас, мила“. От една страна, той все още изпитва топли чувства и това доказва обръщението „мила“, което създава усещането за съкровеност, от друга – въпросът „кому“ поставен в „дательный падеж“ придава стилистична украса на болезненото питане. Все пак известната сексоложка е от руски произход, факт, който не е за пренебрегване. В следващите няколко строфи сме свидетели как ескалират чувствата и се повишава глаголната температура на стиха: „реши“, „замина“, „играеш“, „намери“, „сравни“. Това струпване на глаголи не е случайно, то е израз на дълбокото огорчение на лирически герой/говорител от продажното поведение на неговия идол, за да завърши с откровеното недоумение:
„но я сравни във секса лорда
със тъмен нашенски субект“
Тази антитеза (противопоставяне) на импотентния лорд срещу загорелия балканец, доказва безсмислието в действията на героинята и явната й продажност.
Но всичко това ни подготвя за решаващата трета част (микро текст):
Защо забърка тая каша-

стъжни интимния живот,

виж наша Маша, а, Наташа-

вернись опять, наооборот!

Кога отново ще те видим,

да чуем твоя меден глас-

от Малко Тырново до Видин

царува сексуален „пас“.

Отново изобилие от въпроси, израз на отчаянието на лирическия герой/говорител. Той обвинява и едновременно моли. Обръща се към обекта на своята експресия на руски език, в стремежа си да се приближи до натюрела на героинята и да постигне по-високо ниво на убедителност: „вернись опять наоборот“. Тук вече сме свидетели на възходяща градация (климакс), която говори за ескалация на отчаянието и най-големия страх на мъжа – сексуалният „пас“. Да не говорим, че синекдохата  (заместването на наименованието на един предмет или явление с друго на основата на количествено отношение и връзка) „сексуален пас“ е търсеният въздействащ финал на елегията. В края на краищата става дума за рязко количествено намаляване на сексуалната активност „от Малко Тырново до Видин“ и това съвсем не е хипербола.
Ето защо героят отправя своя зов за завръщане!