Автор: Янка Петкова

Може би трябва да поясним в началото, че този процес има някои сходства с мъжкото боледуване (като възникване на усложнения, вследствие на немарливост), но има и сериозни различия. Тийнът например не можеш да го държиш за ръката и да го гладиш по главата, защото му пречиш на чата. Не става и да му носиш лекарствата в леглото и да му мериш температурата, защото е еманципиран и прави тези неща сам (ако се сети). Също така е редно да забравиш всякаква бабини илачи, защото пуберите са технологично поколение, те влизат в интернет и четат за последните открития в медицината (ако имат такава склонност, разбира се), проверяват страничните ефекти на всеки изписан медикамент и правят информиран избор дали да го пият. Това отвара от лайка, това сода, мед, компреси, гаргари са архаични методи, отдавна отречени в собствената им класация за полезност. Освен това не се срещат в нито един тийн сериал или блокбастър.

Все пак между тийнейджърското и мъжкото боледуване има и някои сходства. Например и мъжът, и пуберът с еднаква упоритост се съпротивляват на симптомите, до момента, в който вече не са в състояние да ги пренебрегнат. Тогава обикновено опират до майката, която досадно е напомняла: да не излизат веднага след баня; да си вземат якето, защото привечер се захлажда; да не ядат студените плодове от хладилника, а да изчакат малко; да изпият някое противогрипно прахче или витамин С при първите прояви на неразположение. Но както знаем, нейната основна функция е да им пречи да се разболеят качествено и затова никой не взема насериозно баналните й реплики. Въпреки това тя трябва да е готова с изчерпателна рецепта от медикаменти, когато дойде ред на въпроса: „Какво да изпия?“

За разлика обаче от мъжа, който безрезервно и с готовност приема всеки оздравителен ход на половинката си, тийнът подлага компетентността на майка си на съмнение: „Това не е настинка, това е вирусна инфекция! Хората вече не настиват. Защо противогрипно, а не Нурофен? Защо са ми тия витамини? Не трябва ли да взема Ериус? Тия противогрипни много натоварват организма. Не ми трябва чай, аз пия достатъчно вода, изтеглила съм си приложение, не искам мед, той е алерген, четох, че… “ Изобщо разговорът силно напомня на конференция на педиатрите, на която майката е отишла неподготвена.

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Опитът показва, че в случай на заболяване на тийна от банална вирусна инфекция е най-добре да стоите надалеч. Ето някои основни моменти, които могат да съхранят нервната ви система в подобна ситуация:

Посещение при личния лекар – задължително е, за да имате веществени доказателства (рецепта) при отказ да се следва определеното лечение. И най-вече, за да имате достоверна диагноза, а не такава от интернет.

Болнични – те са със символично значение, защото обикновено се пренебрегват, когато го налегне скуката, писне му от вас и реши да ходи на училище. НО все пак трябва да са налице, тъй като често състоянието му се усложнява и в крайна сметка се налага да си пази стаята.

Хранене при поискване – възстановяваме метода ползван преди години и реагираме само когато получим сигнал от детето, че е гладно. Това обикновено се случва, когато му свърши филма или когато има затишие в скайпа. В този момент трябва да сте креативни и да имате повечко варианти, за да може тийнът с кеф да отхвърли всичките и в крайна сметка да си задъвче чипса или шоколада, който е бил неговата основна кулинарна цел.

Ограничени контакти с болния – не заради опасността от предаване на заразата, а заради непоносимостта му към вас. Влизането в свещената тийнейджърска обител може да става само когато спи или при повикване (а това се налага в случаите, когато го мързи да стане и да си вземе нещо, което му се е прияло). По-честите посещения са заплаха за психичното ви равновесие заради мигновените спорове, които избухват само при появяването ви.

Забранява се - да давате мнение по режима на хранене и сън, макар че трябва да имате такова, за да има повод тийна да ви обясни защо не сте прави.

Лаптопът и смартфонът са с доказан оздравяващ ефект. Вероятно имате съмнения относно тяхната полезност, но ще трябва да ги преглътнете. Целият оздравителен процес се организира около тях – храненето – преди, по време и след онлайн сериала; пиенето на лекарствата преди, по време и след чата; режимът сън-бодърстване – преди, по време и след сериала и чата.

И все пак не притъпявайте бдителността си. Показвайте интерес към състоянието на детето в редките моменти на общуване. Иначе ще ви застреля с репликата: „Изобщо не те интересува, че съм болна!“ и дори бронежилетката, която сте надянали откакто е станало на 12, няма да притъпи болката.

Препоръчваме ви още:

Майчинството води до сериозни деформации

Пубертетът - неизбежното зло

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе