Автор: Мария Пеева

Наскоро нашият 15-годишен син сподели, че би искал да има собствена дебитна карта. Каза, че много от съучениците му вече разполагат с такава и е по-удобно. Тъй като с батко му имат 9 години разлика, а в неговите ученически години нямаше такава опция, изобщо не бяхме наясно, че няколко банки вече предлагат и карти за деца. И друг път съм ви казвала, че с родителите на някои от съучениците му поддържаме връзка, точно за да можем да се консултираме и обсъждаме кое е най-добре за децата. Свързах се с тях и разбрах, че наистина са направили на хлапетата дебитни карти и го намират за добро решение. Поговорихме с Константин и го попитахме защо смята, че е по-добре да има дебитна карта, отколкото да му даваме джобните в брой, както досега. За наша радост, оказа се, че не го прави, защото тайничко се надява сумата на джобните му да се увеличи. Вместо това ни даде цели пет причини, които ми прозвучаха съвсем логично.

Защо тийнейджърът иска дебитна карта?

1. Защото така се чувства по-голям. В първия момент този аргумент не го приех много сериозно. Естествено, че всяко дете иска да е по-голямо. Но после си казах, че в случая това означава не само да е по-голям, но и да е по-отговорен. Нека да свикне да борави с дебитна карта, преди да разполага с кредитна, за да се научи да харчи разумно.

2. Защото може да пазарува онлайн. Този аргумент малко ме стресна. Какво толкова може да си купува онлайн, което не би поискал от нас? После се сетих за няколко случая, в които ме помоли да купя някоя игра, а той да ми даде парите за нея в брой от спестяванията си. Явно не му е било приятно да ме убеждава. А пък на мен ми беше неприятно да му напомням, че трябва да ми ги даде, когато забрави, и понякога така си оставаше.

3. Защото няма да губи пари из раници и джобове. Този аргумент натежа особено след един случай, когато го пратихме за хляб и мляко  с банкнота от 50 лв и рестото изчезна по пътя. Детето много се притесни тогава и беше готово да се откаже от джобни, докато възстанови изгубените пари. Не знам дали е възпитателно, но му казахме, че няма нужда, стига друг път да внимава. Ами, дожаля ни. Но с карта няма  такава опасност.

4. Защото знае точно с колко разполага за месеца и може да ги разпредели по-добре. Всъщност и сега му даваме наведнъж парите за седмицата, така че вече си е създал навици. Хубавото е, че с карта може да се сложи лимит по преценка на родителя за това колко да харчи дневно. Ние решихме, че можем да му се доверим и не сложихме дневен лимит, а само месечен. Това винаги може да се промени допълнително.

5. Защото знае в края на месеца за какво си е похарчил парите. Този аргумент много ми хареса. Всъщност излишните разходи, които самата аз правя, ми “блясват” в края на месеца, като си видя извлечението от кредитната карта. Общо-взето и по това преценявам какво мога да съкратя, за да ми останат средства за по-приятни неща. Докато за парите в брой никога нямам представа къде са се стопили, с кредитната карта всичко е ясно. Така че за тийнейджъра това ще е добър финансов урок.

След разговора ни баща му проучи процедурата и за няколко дни извади дебитна карта на Константин. Всеки месец в нея превеждаме сумата, която сме заделили за джобните му разходи. Тъй като от известно време насам сам избира и дрехите си, книгите, игрите и разни други такива лични вещи, оттам плаща и за тях. Същото се отнася и за разни дребни услуги като фризьора. Бързо свикна да борави с картата и да планира разходите си, и досега не си е превишавал бюджета, дори спестява. А аз си спестих нервите да обикалям по магазините с тийнейджър и да го убеждавам безуспешно, че тези обувки не са за "стари хора" или че онези дънки му стоят добре, но това е друга тема. 

Един важен етап от самостоятелността на децата ни е финансовата им култура. Някога в моето семейство не беше прието да се говори за пари пред детето, тоест пред мен. Предполагам, че в много семейства и досега е така. Не знам дали това е правилно. В моя случай не беше добре. Нямах никаква реална представа за стойността на парите, докато майка ми не остана без работа през периода на прехода. На 16 години започнах да превеждам от английски и да давам уроци, защото ми се наложи да си купувам сама дрехите и да си изкарвам джобните и научих от опит колко е важно да си правиш сметката. Съпругът ми на същата възраст не само работеше за джобни, но и помагаше на свекърва ми, вече вдовица, с домакинските разходи. Ние сме от поколението, което се сблъска с преход от един в друг строй, с инфлация, девалвация и финансови кризи. Общо взето придобихме цялата си финансова култура по трудния начин. Иска ми се децата ни да са по-информирани за всички хубави и нетолкова хубави неща, които могат да се случат със средствата им, да имат правилна представа за стойността на парите и как да ги използват разумно, да се пазят от съблазнителни кредити, които не могат да изплащат. Иска ми се и родителите ни да са по-информирани, за да не стават толкова често жертва на измами.

За финансите може да се говори и на разбираем език, а тези теми са важни не само за нас, но и за децата ни. Намирам за много полезна кампанията на Visa за повишаване на финансовата култура на българските ученици в 9-11 клас „Нашите пари“. Вече близо 50 български училища участват в нея, за да дадат възможност на много ученици да усвоят важни и ценни за реалния живот умения. На www.pocketscience.bg учениците от 9 до 11 клас могат да подпишат петиция за включване на тяхното училище в програмата. А аз ще споделя още семейни истории, някои смешни, други не чак толкова, в които сме си научили финансовите уроци от опит. Надявам се да са ви полезни.

Препоръчваме ви още:

Децата и парите

Ученикът и джобните

Вашият тийнейджър може ли го?