Автор: Неда Дойчинова

Едва ли има човек, пропуснал новините, повтарящи се в медиите последните седмици, в чиито заглавие присъстват думичките “Детска Градина”.

“Директорката на ХХ ДГ записала УУ деца неправомерно”.

О, нима? Нима всички родители на деца в градинска възраст през последните 10-тина години са учудени от надплановия прием? Колко пъти погледнахте коледната снимка на групата на детето ви, за да видите, че децата са доста повече от 20? Колко пъти се подписахте в списъка за театъра в ДГ, за да видите че номерата са 30 +?

Нима всички журналисти смятат за новина нещо, което е обществена тайна толкова дълго време? Нима се изненадахте, че у нас нещо може да се случи с фалшив документ или с един смс?
Хайде, моля ви се… 
“Да уволнят директорката – тя е виновна за всичко!”

Сблъсках се със ситемата на ДГ преди около 9 години, когато кандидаствах за място за големия ми син. Сблъсках се, ей така - челно, дето се казва. Като в бетонна стена. В продължение на повече от 4 години получавах един и същи имейл:

“Вашето дете НЕ е прието…”

И знаете ли, странно, но през всичките тези НИТО ЕДНА директорка на ДГ не дойде да ме моли да запише детето ми по втория начин. За сметка на това получавах десетки приятелски съвети как да запиша детето си.

Близки и не толкова близки познати ме “осветляваха” каква точно диагноза ни е нужна, какво дарение да отидем и да предложим, на кой познат от общината да се обадим…

Никога няма да забравя един разговор в кабинета на педиатъра на детето. Бяхме и двамата с мъжът ми. Попитах “Много ли са страшни диагнозите в онзи документ, за ДГ?”. Д-р Шаркова стана от бюрото си, дойде при нас, погали детето по главичката и гледайки ме в очите каза “Виж сега… Аз искам да спя спокойно. Да напиша фалшива диагноза на здраво дете, обаче, със сигурност би ми попречило. Това, че АЗ ще ви откажа, не означава, че не можете да намерите лекар, който ще ви даде такъв документ. Преди това, обаче, искам хубаво да си помислите – можете ли да понесете подобен товар? Ще можете ли да си простите, ако “не дай Боже” детето наистина се разболее? Как ще преживеете факта, ако някога се окаже, че сте дърпали дявола за опашката?”

Е, не посмяхме. Записахме детето в родителски кооператив, после на частна градина. Плащахме таксите с цената на многобройни лишения, но спяхме спокойно. Приеха го в държавна детска градина на 5 навършени години, когато вече проучвахме училищата, предлагащи предучилищна подготовка. 

Когато поставиха на малкия ни син диагнозата “атопичен дерматит” (все още не беше кандидатствал за ДГ), нямаше как да не се върна в онзи момент в кабинета на педиатъра... И да си дам сметка колко силно са се запечатали думите, които чух тогава. Имаше момент, в който дори се чувствах виновна. Дали не съм предизвикала дявола, тогава, когато си помислих да потърся фалшив документ за голямото дете? Въпреки реално съществуващия атопичен дерматит, и този път не взехме медицински документ. Отново ме достраша. Решихме, че детето не е по-различно от останалите, здравите деца, и ще кандидатства по общия ред. За щастие, този път късметът беше на наша страна и синът ни беше приет през системата.

Колко са педиатрите като нашият? Колко са страхливите родители като нас?

На всички ни е ясно, че колкото по-дефицитна е една стока, толкова повече процъфтява контрабадата с нея. И обичайно, това няма как да се случи без изключителната подкрепа и под опеката на управляващите.

Няма значение кой е най-облагодетелстван от поголовното нарушаване (или неспазване) на законовите и нормативни уредби от страна на директорките. Няма значение кой има най-голяма полза от масовия надпланов прием. Изглежда, обаче, през всичките тези години, през които това се е случвало, от нарушенията са били доволни всички. И отговорните лица, и конкретните директорки, и стотиците родители, които са успели да се сдобият с така мечтаното място…

Виновни сме всички!

За това, че мълчахме толкова дълго. За това, че допуснахме това да се случи. Да уволним директорките, означава за пореден път да заметем боклука под килима. Защото на тяхно място ще дойдат други. Защото с тяхното отстраняване няма да свършат лекарите, даващи фалшиви документи. Няма да свършат родителите, предлагащи дарение. Няма да свършат и смс-ите от по-висшестоящите в системата.
Проблемът може да се реши по един-единствен начин. Когато управляващите, вместо да правят показни проверки, поработят върху необходимостта от нови ДГ. Когато намерят начин предлагането да отговаря на търсенето.
Докато това не се случи, ще продължим да плюем системата. Която е прогнила и сбъркана изначално. Ще продължим да обвиняваме някой друг и да търсим изкупителна жертва в лицето на някоя директорка.

Но нека не забравяме, че системата сме всички ние.

И тя няма да се промени, докато ние сме същите.

************************

Още по темата за детските градини: 

Детската градина - ползи и странични ефекти

Какво искат родителите

Така можем да си караме още сто години